Тhе Rational One

Почти всяка седмица в Англия избухва скандал заради спорно съдийско решение. Само в началото на януари имаше две дузпи, които предизвикаха серизни полемики. Първата бе Тотнъм – Челси в полуфинала на Купата на Лигата, а втората на Ливърпул – Нюкасъл в Премиършип. В първия случай първоначално бе вдигната засада, която впоследствие бе отменена след намесата на ВАР, а във втория Мохамед Салах падна след прекалено лек контакт с Пол Дъмет, оставяйки сериозни съмнения за симулация.

Основната претенция към реферите на Острова е, че от грешките им не следват никакви последици. Каквото и да направят, ФА неизменно им пази гърба. В най-лошия случай, ако някой се издъни прекалено много, просто не му дават наряди в следващите няколко кръга. Аргументът на местните съдийски началници е, че в противен арбитрите ще станат прекалено уязвими за натиск на терена и извън него. В средата на ноември „Скай Спортс“ направи подборка на 10-те най-груби и решаващи съдийски грешки в първите три месеца на сезона и отбеляза, че нито един от извършителите им не е понесъл дори минимална санкция. Не всички обаче са съгласни с подобна политика. Според известния бивш рефер Кийт Хакет съдиите, които в момента свирят във Висшата лига са най-слабите в цялата и история и вероятно има основания да го каже.

Футболната йерархия на реферите в Англия е изградена на няколко нива. На върха е така наречената Група на избраните и тя включва 17-те елитни арбитри и тези от Националната група. В момента във Висшата лига наряди получават само хора от Групата на избраните. В Националната група пък са 60 човека и те основно свирят мачове от Чампиъншип и по-ниските дивизии.

На теория най-тежкото възможно наказание е понижаване от едно ниво в по-долното. За последен път обаче това се случи през 2012 година, когато Стюърт Атуел бе изваден от Групата на избраните, но след това бе върнат обратно.

Все пак трябва да се признае, че на съдиите не им е лесно. „Скай спортс“ изчисли, че те са принудени а вземат средно по 245 решения на мач. Тоест по едно на всеки 22 секунди. За сравнение – футболистите, които най-често играят с топката много рядко правят повече от 100 отигравания за 90 минути, което вече влиза в зоната на рекорда. Погледнато отстрани, натовареността на съдиите се забелязва трудно, тъй като само 35 от въпросните 245 решения водят до спиране на играта. При това статистиката показва, че само 5 от 245-те решения са погрешни, тоест в останалите 98% от случаите няма никакъв проблем.

Натоварванията обаче се увеличават постоянно. За последните два сезона броят на решенията, които се вземат в хода на мача е нараснал с 6%. За последните 8 години пък броят на спринтовете, които реферите са принудени да правят е скочил с цели 70%.

Другата лоша новина е, че грешните решения макар и много по-малко на брой, влияят на резултата много повече от правилните. В края на миналия сезон от ESPN отчетоха, че съдиите са допуснали 157 ключови грешки, които пряко са повлияли на резултата в 380 мача. Това са повече от 2 грешки средно на мач. твърде много за спорт като футбола, където един гол може да реши всичко.

Един от корените на проблема е, че съдиите във Висшата лига за значително по-стари от колегите си в другите водещи първенства на Европа. За справка през миналия сезон средната им възраст бе 42,5 години, при 34,5 години в Бундеслигата, 36 години в Лига 1 на Франция и 34,5 години в Примера. При това в елита на Испания не се допускат да свирят хора по-възрастни от 45 години, а в Германия по-стари от 47 години. В момента почти половината съдии от Премиършип не покриват този критерий. Брайън Хол, който има стаж на световното първенство през 2002 година, има мнение по този въпрос: „Колкото по-изморен е един човек, толкова по-зле работи мозъкът му. Не бива да позволяваме умората на съдиите да влияе на решенията им“. А както е известно с напредването на възрастта, умората настъпва по-бързо.

Високата средна възраст води до друга драма – липсата на приемственост. Заради динозаврите, които от десетилетия са в Групата на избраните, младите там са малко. 9 от 17 съдии в нея са влезли там още през първото десетилетие на ХХI век. В същото време за последните 8 години новите попълнения са само 8, като 7 от тях са свирили под 100 мача в елита. Крайният резултат е болшинство от застаряващи рефери и малцина млади, които на всичко отгоре са без почти никакъв опит. След всичко това не е особена изненада, че на световното първенство миналата година нямаше нито един рефер от Острова. За запушената пирамида говори и фактът, че според изследване на „Скай Спортс“ 53% от съдиите в Англия не вярват, че имат реален шанс да стигнат до Висшата лига. Има направо и куриозни случаи. Преди 16 години Джеймс Милнър стана най-младият футболист, който вкарва гол на Коледния кръг на Боксинг дей. Съдия на мача бе Майк Дийн. От всички хора, които бяха на терена в онзи ден единствените, чийто кариери на топ ниво все още не са приключили са Милнър и 51-годишният Дийн.

Висшата лига е единственото от топ първенствата на Европа, в което заплащането на съдиите не е обвързано с броя на мачовете, които те са свирили. Обикновено реферите прибират около 40 000 паунда на година. Сметките показват, че хонорарът за един мач е 1 150 паунда. Това е близо три пъти по-малко от тарифата в Германия и Италия и почти пет пъти по-малко от тази в Испания. Неизбежният въпрос е: по каква логика най-богатата лига плаща най-малко на съдиите си или заплатите просто са съобразени с нивото им.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here