„Гардиън“

„Играх професионален футбол 23 години и се отказах, когато навърших 39. Спечелих 2 пъти КЕШ, играх 52 пъти за Англия, но когато и където и да отида на спортно събитие, винаги ме представят като първия футболист, за който са били платени 1 милиона паунда“, споделя Тревор Френсис 40 години след този знаменит момент, в който чупи британския трансферен рекорд с преминаването си от Бирмингам Сити в Нотингам Форест. Когато трансферът стана факт, „Гардиън“ го сравни с излагането на картина на Рембранд на най-обикновена изложба.

Половината отбори от старата Първа дивизия декларираха интерес към Френсис, когато стана ясно, че иска да напусне Бирмингам, но бързо се отказаха, като научиха каква сума трябва да извадят за него. Все пак до тогава нито един британски клуб не беше плащал 1 милион. До този момент рекордът бе 500 160 паунда, които Уест Бромич пръснаха за Дейвид Милс от Мидълзбро. При обявяването на цената от Бирмингам само 2 клуба проявиха готовност да купят Френсис. Единият бе Форетс, а другият Ковънтри Сити, който предложи да си подели собствеността с щатския Детройт Експрес. Причината бе за това бе, че собственик на двата клуба бе президентът на „небесно-сините“ Джими Хил. Това е същият култов тв водещ на „Match Of The day“ Джими Хил, който бе в отлични отношения с Френсис и го взе в Детройт под наем през 1978 година.

Един добре документиран факт е, че легендарният мениджър на Форест Брайън Клъф е отказал да мине тази граница от 1 милиона и заради това на редица места трансферът се води официално за 999 999 паунда, което също е рекорд за времето си. Според самия Френсис обаче цялата сделка след съответните данъци и различни такси стига до 1,15 милиона.

„Брайън работеше мъдро с медиите. Той обичаше да им прави заглавията и не го интересуваше дали те са верни или измислени. От Бирмингам обаче държаха сумата да е 1 милион и нито паунд по-малко, като по този начин те елиминираха много вероятни купувачи. Аз съм благодарен, че Форест бе един от тях, защото по онова време те бяха единственият клуб в Англия, който бе конкурент на Ливърпул“, разказва Френсис.

По това време той е на 25 години и отчаяно гони трофеи. Тревор дебютира за Бирмингам на 16 и вкара за тима 119 гола в 280 шампионатни мача, без да спечели някаква купа.

Точно заради това той подава молба за трансфер цели 6 пъти, като първият е през 1976 година.

„През април ставам на 24 години и след още 8 години вероятно ще съм приключил с футбола. Не съм спечелил досега нищо. Без да обиждам клуба, не мисля, че тук това е възможно“, каза тогава за „Гардиън“. По онова време нравите са други и след 6 отхвърлени молби за трансфер Френсис дори и не си помисля да извива ръцете на клуба или да вдига бойкоти и стачки.

„Тогава това беше невъзможно, а и моят характер не бе такъв. По мое време от клуба само казваха: „Не, никъде няма да ходиш“. И така всичко приключваше“, обяснява Тревор.

Той изкарва лятото на 1978 година в САЩ с тима на Детройт Експрес, като в този период прибира 50 000 долара за 22 мача. Именно заради наема си пропуска първия мач за сезона на Бирмингам, но мениджърът Джим Смит обявява, че Френсис ще се върне и ще изпълни оставащите 2 години от договора си.

„Джими каза, че има амбиции да постигне много, но ако около Коледа нещата не се развият добре, ще ме пусне. Джим беше откровен с мен и това ми хареса, а след това си удържа на думата“, разкрива Френсис.

И нещата за Бирмингам не се развиват добре и през февруари 1979 година тимът имаше само 8 точки, като шансовете му за оцеляване бяха илюзорни. Така на 7 февруари клубът приема офертата на Форест, като и от Ковънтри показват, че са готови да платят 1 милион. На 8 февруари Френсис провежда 4-часова среща с Брайън Клъф и Питър Тейлър на „Сити Граунд“ и след нея им казва, че ще им обяви решението си на следващата сутрин.

„Те бяха много настоятелни и искаха моето решение още на срещата. Това, което те не знаеха е, че аз бях взел своето решение още преди да се видим и то бе да премина във Форест. Заради уважението ми към Ковънтри обаче исках да се чуя с техния мениджър Гордън Милн. Исках той да е първият, който ще научи решението ми“, допълва първият милионен играч.

Той подписва с Форест на другия ден, като Клъф се появява с анцуг и ракета за скуош и в типичния си стил казва: „Тревор е късметлия да се присъедини към Форест, който е на върха. Ако се провалим, ще се наложи да емигрираме“.

В интерес на истината от Форест наистина объркват нещата и не успяват да картотекират Френсис навреме за кръга и чак седмици по-късно всички документи са уредени. Заради това той няма право да играе в четвъртфиналите за КЕШ срещу Грасхопърс, а от Форест дори му позволяват да лети за САЩ и да играе в приятелки мач за Детройт Експрес срещу Ню Йорк Космос, в който той вкарва 6 гола за успеха с 8:2. От ФА правят разследване, защото смятат, че за такова участие се изисква и тяхното разрешение.

Френсис е преследван също така и от контузии през целия си период във Форест, но всичко е добре, когато завършва добре и именно той е човекът, който вкарва победния гол на финала за КЕШ срещу Малмьо през 1979 година, както и решителни голове на 1/4-финалите и 1/2-финалите на следващия сезон, когато Нотингам дублира трофея. Той обае не играе във финала срещу Хамбургер (1:0) и официално този трофей не се води във визитката му.

„Тогава не осъзнавах какво място заемам във футболната история. Аз размазах, буквално, трансферния рекорд. Даже го дублирах. Това беше една магическа сума – 1 милион. Сега ПСЖ дадоха 200 милиона за Неймар, но не мисля, че тази цифра е толкова вълшебна, колкото моята. Дали се чувствам горд, че съм първият милионен играч?! Абсолютно“, завършва Френсис.

ВИЗИТКА

Това е Тревор Джон Френсис

Роден: 19 април 1954 г. в Плимут

Ръст: 178 см.

Пост: нападател

Кариера: Бирмингам (1971-79), Детройт Експрес (1978-79 под наем), Нотингам (1979-81), Манчестър Сити (1981-82), Сампдория (1982-86), Аталанта (1987-88), Рейнджърс (1987-88), Уолонгинг Сити (1988), Куинс Парк (1988-90), Шефилд Уензди (1990-94).

За Англия: 52 мача и 12 гола (1977-86)

Кариера като треньор: Куинс Парк (1988-89), Шефилд Уензди (1991-95), Бирмингам Сити (1996-2001), Кристъл Палас (2001-03).

Успехи: КЕШ – 1 път (1979), Суперкупа на Европа – 1 път (1979), Купа на Италия – 1 път (1985), Купа на лигата на Шотландия – 1 път (1988), Купа на лигата на Англия – 1 път (1991).

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here