Имаше ли напрежение при втория период в Юнайтед, замествайки Петер Шмайхел, точно след като клубът спечели великия требъл? Това е най-трудният момент за един футболист да се включи.  

Разбира се, че имаше напрежение. Говорим за един от най-големите вратари на всички времена. Но не отидох в Юнайтед да го заменя – исках да печеля купи. Спечелих два трофея в първия си сезон, включително Междуконтиненталната Купа. Тоя турнир съм го гледал като дете – най-добрият южноамерикански отбор срещу най-добрият европейски отбор, и не бе печелен от британски отбор. Знаех и в сърцето си, че е доста невероятно Австралия да спечели Световното първенство, така, че да напусна терена онази нощ, знаейки, че съм част от най-добрия клубен отбор в света беше невероятно чуство. 

Бяхте ли изненадан, че Алекс Фъргюсън ви нарече „ужасен професионалист“ в неговата книга? Дали всичко това, което той написа, е несправедливо? Дали се отдалечихте един от друг още докато вие бяхте в клуба?

Не беше несправедливо – това е просто една голяма лъжа. Той винаги казваше, че не е злопаметен, ама очевидно е. Може да каже това, защото знае какво ми се случи след това, с наркотиците и така нататък – има доказателства за тезата си. По това време обаче беше лъжа. Алекс Фъргюсън ме привлече два пъти. Сега нямаше да говоря с теб за кариерата ми, ако не ми бе дал шанс първоначално. Да, имахме разногласия, но тези неща се случват. Той беше страхотен мениджър, за когото да играеш. 

Можете ли да си спомните най-лошия случай на прословутото му крещене в съблекалнята, което някога сте получавали от Фърги? 

Беше още, когато бях дете. Той го прави с всички, само за да види как ще реагират. Играехме с резервите на Ливърпул – Мисля, че Стив Стаунтън и Алън Хансен играеха за тях – и изоставахме с 1-0.  Беше една от най-студените ноемврийски сутрини, та си бях сложил долнище на анцуг под екипа. Алекс крещеше на всички, дойде и моят ред: “Ако не свалиш анцуга, още в понеделник сутринта те пращам в Абърдийн под наем. Мислиш, че е студено? Чакай да видиш какво наистина се казва студено! И ако ти не пожелаеш да отидеш, ще те изпратя обратно на Бонди Бийч и може да си носиш дълги панталонки на плажа колкото си искаш.“ Спечелихме с 5-1, вие го тълкувайте. Това остана в съзнанието ми. След това много рядко носех долнища, поне в следвчщите седем -осем години със сигурност не съм…

Стана ли ви неприятно, когато Юнайтед подписа с Фабиен Бартез, след първия ви сезон?

Не много. След голямото ни падение той отиде и подписа с Масимо Тайби, така, че не беше съвсем от нищото. Това си е негово право и задължение, а ти си в голям клуб. Очаквах с нетърпение да работя с някой от калибъра на Фабиен. Станахме добри приятели с него – той беше много, много забавен човек. Аз и Йорки свикнахме да излизаме с него. Беше весело. Най-големият ми проблем тогава беше, че се контузих три пъти. Всичко се дължеше на една лоша контузия от предния сезон, която разбалансира тялото ми, и още много неща, които трябваше да направя с тренировките. Тони Котън беше млад треньор на вратарите и – без да проявявам неуважение към него – от гледна точка на спортната наука, той беше още зелен. Обвинявам само себе си – просто трябваше да съм по-силен. Знаех, че подготовката ми не е правилна.

Иначе сезона ми беше доста добър и изиграх някои от най-добрите си мачове в цялата ми кариера. Финала за Междуконтиненталната купа и гостуването на Реал Мадрид в четвъртфинала на Шампионската лига бяха страхотни. Тогава се и контузих – причината беше начина на трениране. За първи път получих херния в живота си. Слагат един глупав следобед трениривъчна сесия, защото, че той [Котън] усещаше, че не тренираме достатъчно. Докараха някакъв да ни води тези глупави упражнения във фитнеса, я вече бях уморен. Фърги също беше разочарован от Котън. Бях контузен и ни биха 3-2 вреванша,  след 0-0 в Испания. Бях аут през останалата част от сезона. 

Как разбрахте, че сте се провалили на теста за наркотици, докато бяхте в Челси, и каква беше реакцията ви към новините?

Новината дойде от клубният лекар на Челси. Не вярвах и бях шокиран. Беше ужасен момент. Кен Бейтс се опитваше продаде клуба на [Роман] Абрамович в този момент и беше готов да се отърве от мен на мига, заради голямата заплата на която бях, така че клубът не беше особено смутен по случая. Казах им: „Не, няма нищо, което да се крие, и не искам да си тръгвам.“. Имах свои подозрения за това какво се е случило,[Боснич казва, че питието му е „подправено“от известен потребител на кокаин в нощен клуб в Лондон], но реших просто да оставя нещата така. Реакцията ми бе: ако си мислите, че съм такъв, тогава ще бъда такъв. Но това беше грешка. Някак се предадох. Имах финансова възможност да правя каквото си поискам. Трябваше да си събера багажа и да се прибера в Австралия, докато чакам да изтече наказанието и да започна отначало. 

Веднъж прочетох интервю в което ти казваш, че Джон Тери се е опитал да ви предупредя, че движите в неподходяща компания точно преди да се провалите на теста за наркотици. Беше ли твето падение причинено от социалния кръг на супермодели и звезди на нощния живот?

Да, Джон ме предупреди. Тия хора бяха част от компанията която ми изпрати това момиче [супермоделът Софи Андертън]. Опитах се да й помогна и се влюбих в нея. Тя ми бе изпратена по конкретна причина. Джон беше забелязал подобни проблеми с няколко други играчи на това място, в Уелингтън [клуб на Найтсбридж известен със звездната си клиентела. Спомням си да му казвам : „Те са ОК“, а той ми отвърна: “Не Боз, не са.” И беше прав. Кофти хора, кофти компания. Проблемът беше, че нямаше към кой да се обърна, а имах горещото желание да разкрия кой се крие зад това [проваленият тест]. Затова си помислих да отида направо при източника, но колкото повече време прекарвате с тези хора, толкова повече затъвате, и затъвате, и три години по-късно хората ви питат: „Разбра ли нещо? ”а вие отвръщате:“ Още нищо – все още съм под прикритие.  Не, нямам проблеми, честно … ”[Смее се] Щастлив съм, че се измъкнах. Иначе това сега нямаше да е готин разговор, ако въобще има разговор!“   

Все още бяхте само на 31, когато наказанието приключи. Защо не възобновихте вашата кариера веднага?

Все още си задавам същия въпрос. Не бих казал, че вече не изпитвах любов към играта. Бях много объркан и разочарован от футбола, който обичах, както и от нещата около него. Когато дойде кризата, нямах дори минимален резерв от връзка с играта, която ми служи толкова добре и обичах толкова много. Казах си: “Боже, ако е това е края – действай.” Бях се отказал не само от футбола, но и от себе си, което е много погрешно и наистина опасно – казвам го всеки път, когато ходя да говоря на деца. Имах късмета да играя повече от 15 години, но мога да си представя какво щеше да е, ако това не ми се беше случило… Бог знае какво кара хората да продължават този навик. Това е ужасяваща мисъл. Бях труден храктер, а и като ти излезе име вече не ти вярват, просто отвръщат – „Ама разбира се, че е така. А видя ли прасе да прексача леглото ти снощи? ”(Смее се). Мога да разбера хората които казваха – „Откажете се от него, той не иска и да слуша.“. Бях инат и тесногръд. Трябваше да си поема огромната част от вината.

Вашият бивш съотборник на Вила, Гарет Саутгейт, сега е голям мениджър и модна икона с жилетка! Очаквахте ли това?

Всъщност той бе един от тези играчи които виждах, че биха станали велики мениджъри – той притежава огромен футболен интелект. Виждането ми за него се потвърди по страхотен начин. Много съм щастлив за него. Писах му ден след мача с Хърватия, за да му кажа, че наистина съм горд, но му казах още: „Няма да те лъжа … радвам се за Хърватия! ”[Смее се] Обаче да се превърне в модна икона не очаквах въобще, макар, че се обличаше най-добре за коледните ни партита!

Марк Боснич

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here