Изповедта на Ван Гаал: Солскяер също паркира автобуса, но за разлика от Мауриньо бие

Трябваше да избера Тотнъм вместо Манчестър Юнайтед, разкрива холандецът

Саймън Стоуън, ВВС

Минаха почти 3 години от мига, в който Луис ван Гаал влезе в залата за пресконференции на „Уембли“ и удари с трофея от Купата на Англия по масата. Точно тогава той завърши най-великия си футболен подвиг в треньорската си кариера, поне самият той твърди така.

“Спечелих тази купа с примка на врата ми, която бе сложена цели 6 месеца“, сигурен е холандецът. Само минути след края на триумфа над Кристъл Палас с 10 човека Ван Гаал бе уволнен и на неговото място дойде Жозе Мауриньо.

Срещнах се с Луис ван Гаал миналата седмица в Португалия, като това бе първото му интервю за пишещ английски журналист от онзи майски ден на 2016 година. Ван Гаал изглежда добре кипи от енергия, освободен е от стреса на професионалния футбол, който бе върху него в продължения на 4 десетилетия. Седмица преди интервюто той обяви, че се пенсионира и повече няма да е треньор. В течение на тези очарователни 90 минути на разговор 67-годишният Ван Гаал отново бе познатата харизматична личност. Смееше се много. Ако ставаше дума за някаква интересна тема според него, той ме буташе с крак, за да се увери, че ще слушам внимателно това, което ще каже. Ако аз кажех нещо, с което не е съгласен, той се облягаше назад, усмихваше ехидно и с ръка махаше, за да покаже, че не е на това мнение. Много често завършваше отговорите си с въпрос, който изискваше моя реакция относно специфичната точка, за която говори. Често ме казваше да изчистя стила му при отговорите, защото английският му не е толкова добър. Той прекъсна интервюто, за да се снима с фен, като учтиво ме попита дали може да го направи. Все пак той е внимателен в комуникацията с медиите. Вижда се, че начинът, по който си тръгна от Юнайтед все още го измъчва. За да стигнем до същността на неговото възмущение, трябва да се върнем към есента на 2014 година. Тогава Юнайтед се опитваше да поправи щетите от управлението на Дейвид Мойс. „Червените дяволи“ искаха доказан наставник, който има и сериозни успехи и няма да се огъне под тежестта на позицията. Вѝан Гаал бе точно такъв, а и беше на разположение, защото договорът му с Холандия изтичаше след края на световното в Бразилия. Тотнъм също се интересуваше от Ван Гаал, но Юнайтед бе много по-убедителен в аргументите си. „Тотнъм бе по-добър избор, защото Юнайтед бе застаряващ тим по това време и аз знаех, че трябва да ги трансформирам изцяло. Дали моят избор беше грешен? Може би аз последвах сърцето. Работил съм в клубовете, които са номер едно в Холандия, Испания и Германия и получих шанс да бъда и в този в Англия“, обяснява Ван Гаал.

Той иска да подпише договор за 2 години, който ще го остави на „Олд Трафорд“ до лятото на 2016 година и по този начин той ще спази обещанието, което бе дал на майка си, че ще пенсионира на 65. От Юнайтед искаха контрактът да е за 3 години. „Фамилия Глейзър и Ед Уудуърд ме помолиха за това. Точно заради това съм все още ядосан и начина, по който те избраха да го направят. Ед Уудуърд знаеше много добре, че Манчестър Юнайтед ще е моят последен клуб“, обяснява холандецът.

Ван Гаал много добре знаеше тогава колко трудно ще е да върне славните времена на „Олд Трафорд“, както и, че това няма да е бърз процес.

„В тима имаше 7 играча над 30 години. По време на интервюто ми за работата говорихме точно за това. В първия ми сезон в Юнайтед се класирахме за Шампионската лига, а при втория спечелихме ФА Къп“, продължава холандецът.

През есента на 2015 година обаче тимът направи една лоша серия, а феновете се настроиха срещу треньора. Някъде по това време от Юнайтед тайно влязоха в контакт с Жозе Мауриньо. Информацията се появи в медиите и така постави постът на Ван Гаал под заплаха.

„Разбирам защо Уудуърд избра Мауриньо. Той е отличен треньор. Печелил е много трофеи, повече от мен дори. Това, което не ми хареса е, че Уудуърд се разбра с моя наследник и не си отвори устата 6 месеца, а аз всеки петък трябваше да отговарям на въпроси за тези слухове. Представете си как бие това по авторитета на треньора. Точно заради това смятам за най-големия си успех спечелването на ФА Къп, защото в продължение на 6 месеца около врата ми имаше примка. Говорих с Уудуърд на другия ден след триумфа на „Уембли“ и той ми каза, че причина за решението е, че аз съм щял да бъда на поста само за още 12 месеца, а Мауриньо ще е за 3, или 5 години. Оценявам факта, че той уреди частен самолет, който да ме закара до дома ми в Португалия, но аргументите му не бяха достатъчно добри“, разкрива разочарованието си холандецът.

Той се ядосва, когато се вадят аргументи като този, че неговият стил е негативен. „Това не е вярно. Казваш, че футболът ми е бил скучен. Може би е бил скучен в офанзивната си част, но това бе така, защото съперниците паркираха автобуса. Това означава, че тимът трябва да поддържа високо темпо през голямата част от мача. И трябва да се види с какви играчи разполагаш. Уейн Рууни трябваше да ни е N 10 на терена, а Робин ван Перси не беше в нужната за Висшата лига физическа кондиция. Това означаваше, че Рууни е най-добрият нападател, с който разполагах. А Юнайтед има нужда от най-добрия нападател в света“, ясен е Ван Гаал. Той се опита реши проблема с привличането на Ди Мария, Фалкао и Швайнщайгер, но тези трансфери се оказаха слаби.

„Ди Мария казва, че провалът му е заради мен. Аз го пускаха всички позиции в атака. Той не успя да ме убеди, че става. Не можа да се справи с интензитета на игра в Англия. Това бе неговият проблем. Взех Швайнщайгер, защото имахме нужда от капитан на терена. Той не го направи. Контузи се и това го извинява. Имах списък с нападатели, но когато не можеше да вземеше тези, които са на първо или втори място в него, трябва да се задоволиш с този, който е четвърти или пети. Така дойде Фалкао, макар че знаехме, че е контузен. Затова аз държах да го вземем под наем“, разяснява трансферните си неволи Ван Гаал.

Той намира време и да говори за медиите и тяхното влияние върху играта сега. За него те анализират резултатите, а не самите мачове. И това е началото за неговото виждане относно престоя на Оле Гунар Солскяер в Манчестър.

„Хората си мислят, че фалшивите новите се появиха на белия свят след идването на Доналд Тръмн на власт. Във футбола ги имаме от 50 години. Треньорът на Юнайтед след мен смени моята тактика с неговото паркиране на автобус и дебнене на контра. Сега пак има треньор, който паркира автобуса и чака на контра. Голямата разлика между Мауриньо и Солскяер е, че Солскяер печели. Не съм там, но се вижда, че има промяна в атмосферата в тима. Има промяна и в позицията на Пол Погба, сега той оперира в зона, я която е далеч по-опасен. Начинът, по който играе Юнайтед далеч не е начинът, по който играеше Фъргюсън. Сега стилът е защитно-контраатакуващ. Ако мислите, че той е по-впечатляващ от моя скучно-атакуващ стол, ОК. Но това не е моята истина. Наистина Юнайтед може да спечели Шампионската лига, защото дефанзивният им стил ги прави много трудни за пречупване. Дали ги харесвате или не, но това е резултат от работата на Мауриньо“, сигурен е пенсионираният наставник.

Ван Гаал намира време да говори и за Пол Скоулс, който бе един от най-големите му критици, но като треньор в Олдъм издържа само около месец.

„Пол Соулс бе също треньор, нали? Фантастично, да фантастично“, с усмивка отбелязва холандецът.

Той е достатъчно словоохотлив и за Мауриньо. „Четох нещо от него, че съм бил принуден да пускам Рашфорд по необходимост. Не е вярно. Аз създадох тази необходимост. Манчестър Юнайтед имаше повече от 30 играча, а намалих групата до 23. Погледнах и към академията. Правя така във всеки клуб, в който съм работил. Заради това толкова много млади таланти са дебютирали при мен. Треньори като Мауриньо не дават шанс на младите. 5-10 минути игра не са шанс. Цял мач е шанс. Не е добре да залагаш прекалено много на опита. Това означава да минеш на автопилот. Винаги трябва да използваш въображението си. Младите таланти винаги може да са извор на вдъхновение“, смята Ван Гаал.

Няма как да бъде отмината темата и за Шампионската лига, като той е бил треньор на 3 от тимовете на четвъртфиналите – Аякс, Барса и Манчестър Юнайтед.

„Хората си мислят, че Барселона е най-добрият тим, но не е. Манчестър Сити и Ливърпул са по-добри като отбор от Барса. Ливърпул пък е по-добър тим от Сити. В моята философията най-добрият отбор трябва да печели, но в случая се надявам това да е Сити, защото те играят най-добрия футбол“, разкрива предпочитанията си Ван Гаал.

Той намира време да говори и за себе си. „Всички мислят, че аз съм някакъв нарцисист. Аз съм точно обратното“ подсмихва се той. „Медиите ме харесват, защото аз давам честни отговори. Колко хора във футбола го правят? Аз не лъжа. Винаги казвам истината. Да, може ми моята истина, но това е истината“, са последните му думи.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here