Гуардиола се превръща във футболен Мюнхаузен, Почетино направи малка крачка напред

23,55 часа на 17 април. Гуардиола и Почетино изглеждат буквално изтощени психически след екстремната футболна магистрала към полуфиналите на Шампионската лига. След това и двамата намериха сетни сили. Първият да се прибере тъжен, а вторият да ликува с феновете. И както се казва в приказките, утрото е по-мъдро от вечерта и най-вероятно вчера те са събудили след тежкия емоционален махмурлук с мисли къде направиха грешки. А те направиха много такива в сряда. Да, в даден момент

такава футболна

лудост излиза

извън какъвто

и да е контрол.

В действие влизат фактори като късмет и ВАР, започва да се говори дори за някаква намеса свише. Влизат в употреба клишета като „Съдбата подкрепя смелите“ или „Малките детайли решават мача“. Да, в съвременния футбол всичко това играе, милисекунди и милиметри решават срещи. В сряда всички видяхме магията на футбола в най-чистия и вид. Така ще е в 21-ви век – ВАР, социални медии, спорни ситуации, технологии. Има сериозна разлика с футбола като игра и феномен в добрите стари времена от 20-и век. Нещо като “Междузвездни войни“ с „Епизод 1“ и „Епизод 8“. Една безкрайна сага, направена със съответните изразни средства, характерни за дадената епоха.

Зад всички това обаче стоят треньорите, които в сряда дадоха всичко от себе си за шоуто, като забравиха, че

на такъв етап

вече е важно

да продължиш.

Ако не можеш да го направиш зрелищно, направи го прагматично. Точно това не видяхме от Гуардиола и Почетино в по-малка степен.

Вчера вероятно всички фенове на Сити са си задавали въпроса защо Гуардиола е като някакъв футболен Мюнхаузен на терена. Прави възможно най-трудното, за да се измъкне. Нещо като да се хване за косата и да се изтегли нагоре. Е, няма как да стане точно това в неговия случай. Защо при него вече 8 години виждаме пълна липса на прагматични и рационални решения? Не е нормално треньор с неговите претенции и статут да отпада от Монако с общ резултат 6:6 и от Тотнъм с общ резултат 4:4. В сряда той отново предизвика съдбата, поигра си с огъня и в крайна сметка изгоря. След това тръгва да обяснява колко жестока била играта?! По-скоро той трябва да обясни преди всичко на себе си, а след това и на другите, ако желае, защо в първия мач пусна Де Брюйне и Сане в последните секунди, защо пусна Сане за 15 минути в реванша, защо Лапорт направи 3 гафа на „Етихад“, дали Компани и Отаменди са достатъчно качествени за пробив в Шампионската лига. Дали беше грешка и пускането на Фернандиньо, с което даде сигнал на тима му да се дръпне леко назад вместо да търси нокаутиращ удар още десетина минути. Това е третият пореден път, в който Сити на Гуардиола отпада преди полуфиналите, като и в трите сезона се вижда един модел, при който неговите отбори губят тотална ориентация и контрол върху случващото се на терена във важни моменти. Разбира се, това би трябвало да идва именно от треньора, който като Мюнхаузен сякаш иска да нарани атрактивно себе си в търсенето на пътя, а всъщност в действията му няма нормална логика. При тези негови послания на терена към играчите, когато тимът е под напрежение вероятността да се стигне до такива крушения е огромна, а както се вижда вече няколко години е даже неизбежна. Той може да говори неща като тези, че ШЛ не е приоритет, но това все пак е Светият граал на футбола и надали някой му вярва. Добрата новина за него е, че и догодина ще има шанс да се пробва, да потуши урагана от нерви вътре в себе си, за да стигне за трети път до Ушатата.

Разбира се, Маурисио Почетино е на другия полюс. За разлика от Гуардиола в сряда той се оказа с една идея по-прагматичен, но в хода на мача. Да, ВАР го покри в два момента, но на фона на неговото минало във воденето на такива мачове, решенията му бяха както смели, така и верни. Вярно е, че той на практика кадрови бе опрян до стената заради контузиите на Кейн, Уинкс, Дайър и Ламела, както и излизането на Сисоко преди почивката. Може би в този момент Йоренте беше единствената му опция и в крайна сметка испанецът за пореден път се отплати с цялостната си игра – гол, борба, раздаване, опит. Вкарването на Бен Дейвис и на Санчес също бяха другите му две възможни опции.

Реално Поч направи малка стъпка напред в треньорското си развитие, която всъщност огромна стъпка на Тотнъм, ако можем да парафразираме една мисъл, която се преписва на Нийл Армстронг.

За аржентинеца има и една новина, която не се знае всъщност дали е добра или лоша. Става въпрос за контузията на Хари Кейн. Статистически

Спърс буквално

летят без своя

талисман.

Преди година Гуардиола беше казал, че Тотнъм е ФК Хари Кейн, но сега отпадна именно от Тотнъм без Хари Кейн. Изглежда, че без него лондончани са по-бързи и по-остри. Нападателят вероятно няма да е готов за Аякс, с което решава това главоболие пред Почетино. Лошото за него е, че и Сон ще е наказан и остава да видим дали Почетино ще направи още една малка крачка в правилната посока.

МЕРИДИАН МАЧ

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here