Пол Уилсън, „The Guardian“

С възможното изключение на Брент Санчо, защитникът на Тринидад и Тобаго, чиито екип Крауч бе сграбчил, когато скача да вкара гола за Англия на световното първенство през 2006 г., никой във футбола не може да има нищо друго освен щастливи спомени от забележителната кариера на Питър Крауч.

38-годишният нападател, който в петък обяви, че прекратява кариерата си, играе за много отбори във Висшата лига – Тотнъм, Портсмут, Астън Вила, Ливърпул, Стоук Сити и Бърнли и успя да бъде запомнен с добро, където и да играеше. Отчасти това се дължи на неговата любезна нагласа, отчасти на отличителната му физика и отчасти на изненадващо ефективното му въздействие и очевидния ентусиазъм към играта. Най-често обаче Крауч гореше в играта, за да направи абсолютно най-доброто за своя отбор, от един необичаен набор от умения. Никой не би могъл да го опише като завършен футболист, но Крауч весело преодоля предразсъдъците и успя да спечели възхищението на една нация. Както самият той каза, че ако някой му е казал в началото на кариерата си, че ще изиграе 42 мача за Англия и ще играе на финал за Шампионската лига с Ливърпул, той би предположил, че те са безразсъдни.

Крауч прави всичко това и още много, но същевременно запазва чувството си за хумор.

Способността му да се забавлява със себе си беше очевидна още доста от рано в кариерата му, когато той отговори на въпрос какъв щеше да бъде, ако не беше станал футболист „Щях да остана девствен“. Неговият хумор и остроумие му позволиха да напише няколко книги и освен това да има успешен подкаст. Точно както неговата 20 годишна кариера му донесе много малко врагове, неговите проекти далеч от терена му спечелиха още повече приятели и последователи.

Най-успешните футболисти са обичани от собствените си фенове и са мразени или уплашени от тези на противниковите отбори. Крауч обаче е обичан и уважаван от всеки, което граничи с уникалното. Въпреки че в последната част на миналия сезон той едва успя да се навлезе в тима на Бърнли, феновете на домакините бяха доволни да го видят, тъй като Стоук Сити съжаляваше, че го изгуби. Най-големият комплимент за Крауч е, че дори да не бе на нивото на най-класните нападатели във Висшата лига, той има уважението на хората в и около футбола, което имат и най-големите звезди. Той за първи път бе забелязан в КПР през сезон 2000/01, след две години в Тотнъм без официален мач. Комбинацията от височината му и компактността на „Лофтъс Роуд“ означаваше, че напредъкът винаги щеше да бъде забелязан, а след 10 гола в

42 мача той скоро бе на път към Висшата лига с Астън Вила, след един сезон в Портсмут.

Хари Реднап го отведе обратно на южния бряг за един сезон със Саутхемптън, преди да отиде в европейския клубен шампион Ливърпул, и въпреки че Крауч не игра на очакваното ниво, за три години на „Анфийлд“ песента му: „Той е голям, той е червен, краката му стърчат в леглото“ показваше любовта на мърсисайдци към Крауч. Последваха още два сезона в Портсмут и три в Тотнъм, а Крауч се гордееше с гол срещу Манчестър Сити, който за първи път вкара „шпорите“ лига в Шампионската лига, преди да намери пристан в Стоук Сити.

Неговата международна кариера е може би по-известна с танца на робота, който той въвежда като празнуване след гол, след като вкарва хеттрик в приятелски мач с Ямайка, отколкото със солидни постижения с „трите лъва“. Неговите 22 гола в 42 мача за Англия се равняват на повече от половин гол средно на мач (0,52), което е по-добър показател от легенди като Алън Шиърър, Боби Чарлтън и Уейн Рууни. Това не е лошо за играч, който в началото си на кариерата не се виждаше как ще пробие в Тотнъм и футбола като цяло. „Когато бях 17-годишен ме дадоха под наем в Дълуич Хамлет и след това в ИФК Хеслехолм в Швеция. Това не беше най-обещаващият старт, нека бъдем честни. Тогава не бихте взели никакви шансове да постигна всичко това по-късно

в кариерата ми“.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here