Автор: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers

Някога големият английски рефер и носител на Орден за заслуги към Британската империя, мистър Дейвид Елъри бе запитан, какво го кара да бъде футболен арбитър. На което  отговаря с това, дали хората помнят един полуфинал за Купата на Футболната Асоциация от 1999 година. Да, именно онзи мач на Вила парк между Манчестър Юнайтед и Арсенал, превърнал се в една от класиките в английската игра. Та, Елъри казва че за много хора би било щастие или късмет да са на трибуните, а той е бил на терена и е имал възможно най-добрата трибуна от която да се наслади на този епичен сблъсък. Добър отговор в типичен английски стил от един учител. Днес в последния ден на септември пък, ще се изиграе мач номер 101 в лигата на Олд Трафърд, между тези два колоса на английския футбол. Е, ние няма да сме на трибуните, още по-малко на терена, но пък за сметка на това емоциите са ни гарантирани.

Referee Keith Hackett (centre) tries to break up a fight between Arsenal and Manchester United players. (l-r) Alan Smith, Nigel WInterburn (on floor) Denis Irwin, Paul Ince, Gary Pallister, Referee Keith Hackett, Mark Hughes, David Rocastle, Anders Limpar, Mark Walters, Tony Adams and Brian McClair.

Манчестър Юнайтед срещу Арсенал. Един сблъсък, който се оформи като етикет на английското първенство при неговото превръщане в глобална спортна марка през 90 години и първата декада на новото хилядолетие. Алекс Фъргюсън  срещу Арсен Венгер. Суровият шотландец срещу изискания французин. Арогантната агресия на „Червените дяволи” срещу изтънчената изящност на „Артилеристите”. Една битка за надмощие на два гиганта, на севера срещу юга, на мрачния, мъглив и индустриален Манчестър и космополитния, пищен и шармантен Лондон. Битка на две философии, които завинаги промениха не само английския футбол, но въобще играта и нейните тенденции за развитие. Битка на може би двамата най-велики мениджъри в съвременната история на английския футбол. Съперничество – яростно, страстно, непредсказуемо, даващо ти  правото да се наричаш най-добър в най-доброто първенство в света. Един мач, който може да се превърне във война или във футболна класика. Като микс на химически елементи, които един път предизвикват експлозия, на следващия път нещо красиво и очарователно.

За историята Юнайтед е спечелил 99 мача, при 48 равенства и 83 победи за лондончани, като на Олд Трафърд домакините рядко са от разочарованата страна. Историята помни много знаменателни сблъсъци, но кога започва всичко, кога пламва искрата на това яростно съперничество? Въпреки, че от 1919 година насам, те рядко не са в една дивизия/само в случаите, когато Юнайтед е изпадал от топ нивото/ експлозията в мачовете помежду им е някъде в началото на 90-те години. Експлозия между два клуба, двама мениджъри, двама вдъхновяващи капитани като Рой Кийн и Патрик Виейра, за да стигне кулминацията си в периода от 1997 до 2005 година когато са показани 7 червени картона заради инциденти на терена. Смята се, че първия голям мач, който е белязан с напрежение е този от октомври 1990 година, когато на Олд Трафърд в масово меле участват всички играчи без Дейвид Сиймън. Меле, довело до отнемане на точки и на двата отбора, както и глоби за повечето от участвалите в тези продължили 20 секунди батални сцени. Арсенал печели този двубой с 1:0/впоследствие и шампионската титла/, а Лий Мартин, който по това време вече има легендарен статут сред феновете на Юнайтед в личен разговор споменава, че е бил край страничната линия и там дори е усещал искрите които са летели от терена….

През септември 2004 година едно нулево реми трасира пътя на „Артилеристите” към тяхната знаменита серия от 49 поредни мача без загуба, но и към безпрецедентната титла без загубен двубой. На Олд Трафърд, обаче е страховито като изпуснатата дузпа в добавеното време от страна на Рууд Ван Нистелрой, води до сцени на истерия и дива радост, при която целия тим от Лондон се нахвърля върху разстроения холандец. След мача, наречен „Битката за Олд Трафърд”, са наказани 6 футболисти и същевременно е  открит път към титлата за Арсенал. Разбира се в живота има много интересни съвпадения и случайности и именно в „Театъра на мечтите” завършва най-дългата серия без загуба в историята на английския футбол. На 24 октомври 2004 година в един от най-свирепите мачове, белязан с безброй нарушения, провокации и компрометирано рефериране от страна на Майк Райли е сложен край на непобедимата серия на Арсенал, а Ван Нистелрой изживява своя личен реванш. Следват грозни сцени на разправии, хвърлена пица върху Фъргюсън и взаимни обвинения, като думите на Гари Невил, че Манчестър Юнайтед , ще направи всичко възможно за да победи, с всички възможни легални средства, докато Арсенал очакват едва ли не шпалир, заради красивия футбол който практикуват. Въпрос на философия и манталитет. Друг емблематичен играч от този период, останал малко в сянка като Дарън Флетчър след години отбелязва, че начина по който
Манчестър Юнайтед е можел да противодейства на играта на Арсенал е била  физическата агресия и много силната воля за победа. Шотландецът акцентира, как сблъсъка Кийн срещу Виейра е решавал шампионати, а обстановката на Хайбъри със  стръмните трибуни, препълнени с екзалтирани привърженици и малкия терен е създавала взривоопасна обстановка, почти като на Анфийлд, но добрата физическа подготовка и тренировките на малки терени е компенсирала привидното превъзходство на Лондончани. Според шотландеца, това за което се говори сега, като преса или гегенпресата на Юрген Клоп, тогава е практикувано от съставите на Фъргюсън и единственото решение срещу техничната и динамична игра на изключително надарения състав на Арсенал е било, да си като скала пред лицето на противника. Дали това се харесва на неутралните привърженици и тези на „Артилерстите”? Вероятно Не, но е факт че Сър Алекс Фъргюсън успя, да намери рецептата с която да противодейства на гениални състави на съперника и да ги спира в опитите им да направят династия в английския футбол.

Разбира се, не всички сблъсъци са обагрени с такива страсти и емоции. В сянката на историята остава един знаменит двубой, който е покрит с много тъга и сантимент. Малцина помнят и знаят, че т.н. „Бебета на Бъзби”, които вероятно са един от най-надарените отбори в историята на футбола, изиграват своя последен мач в лигата,  преди трагедията от Мюнхен именно срещу Арсенал на стадион Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Тогава Юнайтед печели с 5:4, като в състава са пет от трагично загиналите  впоследствие – капитана Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Томи Тейлър и непрежалимия Дънкан Едуардс. Хайбъри за последно вижда този гениален състав, който така и не разбрахме какво можеше да постигне. Финала за купата от 1979 година е безспорен трилър с неговите 5 гола и завинаги остава известен, като „Петминутния финал”, а Арсенал спечелва своята 5 купа на Футболната асоциация в период, когато славата е напуснала Северен Лондон.

Стигаме разбира се и до мача, който се превърна в най-добрата реклама на турнира за Купата на Футболната Асоциация. Този с който започнахме – полуфинала от 1999 година. В преиграването на Вила парк имаше от всичко: голове, страстен футбол, червен картон, пропусната дузпа, продължения и може би най-красивото попадения в този турнир. Многоуважавания рефер Дейвид Елъри показва червен картон на Рой Кийн, а по-късно в добавеното време дава и дузпа за Арсенал, която обаче Денис Бергкамп пропуска и дава живот на „Червените дяволи”, които с един гениален гол на Райн Гигс си откриват пътя към знаменития „Требъл” и прекъсват пътя на Арсенал към „Дубъл”. Във футбола е така и понякога една пропусната дузпа променя цели сезони, като тази на Бергкамп и онази на Ван Нистелрой, а Живота явно си дава своите реванши. Независимо от резултата след края на този епичен полуфинал Алекс Фъргюсън иска обяснения от Дейвид Елъри за червения картон на Кийн, а самия ирландец години по-късно му изпраща своя подписана фланелка и писмо в знак на уважение към английския рефер, който апропо го е гонил 4 пъти по в кариерата му. Интересно, дали е правил подобен жест към други арбитри, били не толкова  стриктни към него и неговия отбор?

Историята на този двубой, започнала в далечната 1894 година, когато на 13 октомври завършва с боевото 3:3, а величия като Брайн Кид, Дейвид Плат, Анди Коул, Робин Ван Пърси, Дани Уелбек, Алексиз Санчез и Джодж Грейъм са били от двете страни на барикадата. И въпреки, че в последните години аурата на този сблъсък е леко поизбледняла,  е сигурно че в понеделник вечер ни очаква поредната доза адреналин, страст, емоции и бира с този класически футболен шедьовър!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here