Автор: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers

Някога Сър Боби Робсън бе казал какво е футболния клуб. Според  великия британец, това не са офисите, директорите или хората на които се плаща, за да представят един клуб. Нито телевизионните контракти или пък маркетинговите отдели, на които толкова се акцентира в модерната версия на Великата игра. Напротив това е шума, страстта, чувството на принадлежност към град, регион и всичко което олицетворява гордостта на твоя роден край. Това е и малкото дете, което хванато инстинктивно за ръката на своя баща за първи път се качва по стълбите на стадиона и виждайки свещения терен пред взора си се влюбва без да може да стори каквото и да е. И тази любов продължава завинаги….Вярно е, нали? И колко истински и колко красиво звучи. Но, понякога зад тези думи се крие тъга, при това много тъга, особено когато загубиш това към което принадлежиш и което принадлежи на твоето сърце и душа. Защото не е трагично да загубиш мач, да загубиш финал или пък титлата. Това се надмогва и преживява. Не се надмогва когато загубиш своя клуб, своята най-истинска и голяма любов.

                Футболен клуб Бъри. Какво точно се случи с това легендарно име във футбола? С какво неговата история е важна, защото без нея и без такива клубове,  като този малък отбор нямаше да имаме нито Манчестър Юнайтед, нито Ливърпул и другите гиганти които привличат глобалния футболен интерес. Бъри е малък градец в северозападна Англия с население от 78 723 души и е част от Голям Манчестър. Индустриален град с развита текстилна промишленост от времето на английската буржоазна революция, най-известното нещо с което може да се похвали е неговия прочут черен пудинг и транспортната линия/т.н. Manchester metrolink/по която пътуват неговите жители към близкия и атрактивен Манчестър. Както знаем, зародиша на футболната игра е именно от тази част на Англия и през 1885 година е бил създаден местния футбол тим, който от 1894 година неизменно е член на футболната лига. До 27 август 2019 година. За този период са спечелени две купи на Футболната асоциация, като във финала от 1903 година е записана рекордна победа с 6:0 срещу Дарби Каунти/постижение изравнено едва през настоящата година от супер състава на Манчестър Сити/, а техния стадион Гиг лейн е един от най-старите стадиони в света и неизменен техен дом от основаването им до наши дни. През сезон 2018-19 година Бъри завършват втори във Втора лига и си гарантират участие в третото ниво на английския футбол, а средната им посещаемост е от  4 044 зрители, които са обединени в групата Forever Bury, създадена с цел да подпомага клуба във времената на финансови затруднения. И въпреки техните усилия и кампанията „Помогнете и спасете нашия клуб” се стигна до немислимото и изваждането на този исторически клуб от футболната лига. Защо се стигна до тук и имали място за притеснения за други клубове? Болна ли е наистина нашата любима игра и какво правят управляващите фактори, за да не се случват такива трагедии за футболните клубове и хората свързани с тях?

               На 27 август 2019 година Бъри е изваден от футболната лига, поради неплатени задължения и лошо управление, а със сигурност това е било почувствано като огромна трагедия за хиляди техни последователи. Погледнато хронологично през декември 2018 година, клубът е закупен от Стийв Дейл, който през февруари 2019 година заплаща значителна сума данъчни задължения към британската данъчна и митническа служба с цел спиране процеса на ликвидация на футболния клуб. Тази своеобразна глътка въздух е до април, когато бившия мениджър на Бъри, Крис Браас  завежда съдебно дело за ликвидация, поради неизплатени към него заплати и това в добавка към неплатените задължения към персонал и футболисти за месец март. Оказва се, че задълженията на клуба и неговите финансови проблеми са доста по-сериозни отколкото е предполагал неговият собственик/интересно на база какъв анализ е закупил Бъри/ и към края на сезона те възлизат на над 1,6 милиона паунда, срещу очаквани приходи от едва 180 000 паунда. Стартиралата процедура по ликвидация е отложена, няколко пъти с цел да се даде възможност клубът да бъде продаден и така да се осигури неговото съществуване. Навлиза се в една спирала , в която никой не вярва, че ФК Бъри може да последва съдбата на Мейдстън Юнайтед от 1992 година и да бъде изваден от футболната лига след 125 години пребиваване в нея. За да се спаси статута на Бъри и се избегне ликвидацията му, неговия собственик инициира процес по администрация на клуба и доброволно споразумение /CVA/, съгласно което ще се погасят задълженията към гарантираните кредитори и 25 процента към тези, които не са с такъв статут. Това води и до автоматично отнемане на 12 точки от актива му, съгласно правилата на Английската футболна лига, която обаче изисква доказателства как ще се гарантират плащанията. Поради неполучаване на такива, са отложени първите мачове на клуба, а на самия Бъри са дадени ултимативни срокове, които ако не бъдат удовлетворени, то клуба ще бъде изваден от футболната лига, но по-лошо може да бъде ликвидиран. В началото на август, за да спаси вече изглеждащата критично ситуация Дейл се опитва да продаде клуба. Намесват се и политици от района на Ланкашър, включително и Кмета на Голям Манчестър с цел Бъри, да бъде спасен. На 20 август е отказана оферта за продажба, тъй като мистър Дейл смята, че може да получи по-добра такава.  Даден е краен срок 27 август, като и вече реално появилата се заинтересована от покупка страна в лицето на C&N Sporting risk, се отказва поради невъзможност да се справи с кратките срокове. При така създалата се ситуация, футболната лига „нямайки” възможност за друг ход, вади Бъри извън своя състав, като се появяват съмнения за задкулисни игри на Дейл с цел да продаде клуба на новосформирана компания, притежавана от партньора на неговата дъщеря. Всичко, това налага и независимо разследване за причините довели до финансовия крах на този симпатичен и традиционен британски клуб, както и за умишлени действия от страна на Стийв Дейл. Към днешния момент тази болезнена тема, продължава да вълнува Северозападна Англия, привържениците на малките отбори, като се обсъждат варианти за връщането на клуба през сезон 2020-21 година в състава на лигата, както и проучване на регулациите, финансовото състояние на клубовете и правилата по които се работи в случаите на попадане под администрация.

Глобално погледнато тук нещата опират до комерсиализацията и капитализацията на футбола, защото когато отборите от Висшата лига са похарчили 1,41 млрд. паунда, някак си грижите на „малките” остават като досадни проблеми. Самият ФК Бъри е един от 14 клуба в района на Голям Манчестър, което само по себе си е проблем , особено когато си в сянката на глобални спортни марки като Манчестърските Сити и Юнайтед, които генерират интереса не само на привърженици от цял свят, но и на подрастващото население в региона на мегаполиса. По какъв начин и с какво може един малък клуб да запази своята подкрепа при все по-агресивната политика на Висшата лига, нейните спонсори и т.н наречените футболни гиганти? Случая „Бъри” е симптоматичен за боледуването на Великата игра, но той е знаков и в по-широк спектър,  защото както казва кмета на този град, проблема ще рефлектира върху целия регион в който и без това рецесията е сериозна и след поредицата закрити емблематични за града библиотеки, това е последния пирон в ковчега на град Бъри. Тъжно е, защото и в добавка с очакваното свиване на икономиката след Брекзит,  ликвидирането на футболната икона на един традиционен британски град, не ни кара да очакваме нищо добро за бъдещето на играта в нейните изконни и традиционни параметри и стойности. Защото със загиването на един такъв клуб, създаден от романтици през времето на Викторианската епоха, за да се забавляват след неделната църковна служба си отива и нещо от идентичността на тези хора и на техния район. Но кой реално се вълнува от тези неща, кой гледа от сантименталната страна на играта, когато многомилионните спонсорски договори, чукат на вратата на управляващите Висшата лига и Английската футболна лига? Защото, възникват въпроси относно поведението на футболните власти, как и защо не е даден още един ден, който е поискан официално и така реално е унищожен един иконичен клуб, който реално е имал възможност да бъде спасен. Как собственикът Дейл е издържал задължителния тест при покупката на клуба, който тест апропо едва 4 човека не са издържали за 14 години след реформата в структурата на английската футболна лига? Защото болестта в играта е на най-високо ниво и неглижирането на случая с Бъри, ще се отрази впоследствие на други клубове. Да, не забравяме, че друг легендарен клуб, като Болтън Уондърърс бе заплашен от подобна съдба, както и много други малки клубове, които трудно балансират приходно-разходната си част. За съжаление Бъри се оказа жертва на лошо управление и неадекватно отношение от страна футболните власти, което рефлектира в една от най-черните страници в съвременната история на Английския футбол.

В тези тежки и трудни времена, обаче светлия лъч е реакцията на местното общество, на привържениците които дни наред почистват доброволно стадиона, обнадеждени че Бъри ще просъществува и изиграе първия си мач за сезона. Помощ оказват и хора подкрепящи противникови отбори като Блекпул, Акрингтън Стенли, Лийдс Юнайтед, деца и хора на преклонна възраст. Емблематичен е примера със 73 годишния Клайв Робъртс от Канада, пропътувал  над 7 000 мили, за да гледа отбора, който са подкрепяли неговия дядо, баща и въпреки отчаянието се надява, че това ще правят и неговите внуци. Този човек чисти стадиона и помага с какво може, през сълзи че неговия любим Бъри си заминава толкова трагично. Рано е, да кажем, дали ще имаме нов случай на възкръсване, както стана със създадения от привържениците АФК Уимбълдън, но едно е сигурно, че хората от Северозападна Англия няма да се предадат, защото Те и ФК Бъри заслужават по-добра съдба.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here