Адам Бейт, Скай Спортс

Този Тотнъм не е тимът на Маурисио Почетино. На пръв поглед напълно абсурдно наблюдение. Как изобщо това може да е истина? Всички без един от титулярите при загубата с 0:3 от Брайтън са в отбора от повече от 3 години. Половината от тях са част от клуба над 6 години. Тази последователност бе интегрален елемент за успехите им. Сега е проблем. За четвърти път от септември насам Почетино пуска състав със средна възраст от над 28 години.

В първите 3 сезона на аржентинеца „шпорите“ имаха най-младия тим във Висшата лига. Сега отборът е четвъртият най-възрастен в първенството. Това не е просто особен факт, а фундаментален проблем.

Поч обича да работи с млади играчи. Те са лесни за трениране и искат да се учат. Дори и когато опитен футболист е истински професионалист с добри навици, той е инстинктивно скептичен. Преди няколко години аржентинецът бе изумен, когато друг тим от лигата привлече известен и солиден халф, за който той смяташе, че вече няма краката да играе на такова ниво. В действителност този трансфер се оказа успешен, но думите на мениджъра разкриват причината, заради която той толкова обича да работи с младоци – те са изключително енергични. Неговата идея за футбола изисква тимовете му да си връщат топката бързо. Отборите на Почетино във върхова форма са кошмарен противник. Безкрайна преса. Постоянно движение.

От времето му в Саутхемптън, където спечели играчите с идеята си за игра с висока преса, до трансформацията, която извърши със стила на Тотнъм, интензивността винаги е била запазената марка на клубовете на Почетино.

Това е фундаментът, върху който се базира всичко останало. Неговата философия. Никой не би припознал състава, излязъл срещу Брайтън, като тим на аржентинеца. Истинският проблем е, че този мач не е единичен случай. Отборът се промени. Играчите вече не си връщат топката високо по терена и като резултат не само, че се мъчат да създават положения, но и е много по-лесно да се играе срещу тях.

Броят на пресиращите последователности – тези, в които противникът си подава топката не повече от 3 пъти последователно, а разиграванията се случват не по-далеч от 40 метра от собствената им вратата, намаляха драстично. Пикът бе през сезон 2017-18 – 15,6, а през тази кампания едва 10,5. Статистиките показват очевидното – Тотнъм печели топката в последната третина много по-малко в сравнение с предишните сезони.

За Почетино това е от по-голямо значение отколкото за който и да е друг топ мениджър. Попитайте когото си поискате какво прави Жозе Моуриньо толкова велик и двете му Шампионски лиги при всичко положения ще бъдат част от отговора. Същото е с Пеп Гуардиола. Клоп вече има големи трофеи както с Борусия Дортмунд, така и с Ливърпул. Аржентинецът няма медали, но има нещо друго. Стил на игра, който е напълно негов и бе приложен в различните клубове, в които работи. Това може и да не донесе титли и купи на Тотнъм, но разви потенциала на състава до неговия максимум и ни накара да повярваме, че с по-големи инвестиции и късмет успехът е неизбежен.

А сега какво? Доскоро можеше да се каже, че опитните футболисти са прекалено закостенели да бъдат моделирани за модерния футбол на Почетино. С течение на времето тези, които израснаха с неговите методи трябваше да станат различен тип играчи, изпълнени с перфектната комбинация от ентисуазъм и опит. Физически и ментално годни да изпълнят неговите идеи.

Упадъкът на Тотнъм повдига въпроси относно легитимността на тази логика. Част от тях могат да бъдат обяснени със задкулисни проблеми.

Също и с играчи, на които им остава само година до изтичане на договора и вече нямат мотивацията да се раздават за тези идеи както преди. Няма как влиянието на този фактор да не бъде зачетено. Но това не може да бъде като оправдание за мениджъра, който също има своята роля. Почетино натискаше за прекрояване на състава. Без съмнение той е разбрал необходимостта за промяна. След дълъг период, в който Тотнъм бе считан за развиващ се млад тим, все още учещ се да нагоди малките детайли, може и да изглежда проблематично, че сега заключаваме, че съставът е прекалено стар и затова Поч не може да работи с него.

Ако случаят е такъв, какъвто изглежда сега и методите на аржентинеца работят само с млади футболисти, дали това означава, че той има предел на успехите, които може да постигне? Ако той има желание, а той при всички положения има, да работи в някой от топ клубове с огромни бюджети, дали тази негова привичка ще го дърпа назад? Това са въпроси, които в момента тегнат над Почетино.

Каквото и да се случи той ще остави голяма следа в Тотнъм. Аржентинецът постигна много повече отколкото се очакваше и го правеше толкова дълго, че нищо не може да промени миналото. Опасността за мениджъра, считан за следващия номер едно, е, че бъдещите му евентуални шефове може и да са си направили изводите за него. Летящата в небесата репутация на Почетино получи сериозен удар.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here