Всички очакваха, тя да дойде от Излингтън, но за изненада хората от „Седемте сестри“ са водещите новини в английската и световната футболна преса. За пореден път силният човек там в лицето на Даниъл Леви, не изневери на своя стил и показа решителност изразила се в смяната на Маурицио Почетино и то след достигнат финал в Шампионската лига.

Проведени разговори помежду им през лятото, трансфери и обещания за дългосрочна програма за развитие на Тотнъм Хотспър. Това в допълнение на новия и ултра модерен стадион, даваха надежди на бялата половина на северната част на английската столица, че най-накрая ще завърши сушата за трофеи и Спърс, ще се наместят трайно сред елита на този спорт. Не, че не са вече няколко години именно след идването на аржентинеца. Но! Но, там действат бързо, когато нещата не се получават по исканата формула и не робуват на имена. Каква обаче е причината за лошата форма на отбора? Какво реално става зад кулисите, защо не са подновени договорите на ключовите играчи Вертонген, Алдервайрелд, Ериксен? Защо Кристиян и Деле Али са резерви? Дали няма напрежение в съблекалнята? Дали между двамата доскоро изглеждащи, като перфектен тандем Даниел Леви и Поч не се е породило напрежение? И, дали не се получава както доста често, да откажеш примамливи варианти за работа, заради един проект, който чувстваш като свой, а накрая да те уволнят? Много въпроси, на които отговорите се пазят някъде около Уайт Харт Лейн.

Поч, лично за мен е пич и харизматичен треньор, който успя в Англия. Да, нямаше трофей, както няма и въобще като мениджър, но той издигна до ново ниво отбора си. Нещо повече, той го направи навсякъде, където е работил. И в Еспаньол, където е легенда и записва първа победа над Барса след 27 години суша. В Саутхямптън, пък постига най-високото им класиране с лимитиран бюджет и след като са били в най-ниските си позиции и години, стигайки до 3 ниво на английския футбол.

Спърс под негово ниво играеха футбол, който аз лично не помня от годините на Освалдо Ардилес, Клинсман, Теди Шерингъм, Дарън Андъртън през 90-те години. Наложи безброй млади таланти, изкара най-доброто от един от най-добрите централни нападатели в света в лицето на Хари Кейн. Класира отбора на финали, макар и да ги загуби. Дали, обаче не се изчерпа и няма нужда от нови хоризонти или пък просто стигна лимита на взаимоотношенията си с борда на директорите и играчите? Сякаш се получава точно това, което е неговата теория за последователната енергия, при която всяко нещо следва в определен ход определени нишки на живота. Може би стигна лимита си в Тотнъм и това, което става, бе просто неминуемо. Определено според мен, обаче английската игра ще загуби без едно от най-ярките си лица в последно време. Неговият заместник? Трудно е да предвидим, какво ще последва в Северен Лондон, разделението там между двата гиганта и как ще се развие тяхното съперничество, но определено ще бъде интересно и бих казал „вулгарно“. В добрия смисъл, ако тази дума има такъв. Състава му е готов, трябват може би заместници на двата бека и сигурност с играчите, чиито договори изтичат. Дали Моу, ще се възползва от един готов тим или, пък ще засили спада, който имаме в последните месеци? Едно е сигурно, че за него това е едно от най-важните му предизвикателства, след като кариерата му отдавна не отговаря на стандартите, които сам наложи. Интересно е и как, това ще се отрази на традиционно атрактивната игра на Спърс и как ще бъде прието от привърженици, свикнали да гледат икони на зрелищната игра като Газа, Гари Линекер, Глен Ходъл, Крис Уодъл, Ози Ардилес, Митко Бербатов… Със сигурност обаче първият мач на Спърс с новия бос, ще е водещата новина през идващия уикенд, а събитията във Висшата лига за пореден път се очертават като зрелищни и интересни.

автор: Пламен Томов

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here