Автор: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers

В сутрешните часове на 28 ноември 2019 година, от Северен Лондон дойде дългоочакваната вест за уволнението на Унай Емери, като главен треньор на Арсенал. В съобщението от клуба се казва : „Че поради резултати неотговарящи на нивото на очакваните и желани такива и въпреки неуморните усилия за постигането им  се е стигнало до решението за раздяла с баска и неговия треньорски екип”. Решение следващо поредица от незадоволителни резултати на терена, напрежение сред привържениците, колеблива игра и недопустимо поведение от неговия избор за капитан Гранит Джака. Напрежение, провокирано от най-слабата серия на състава от 27 години насам, де факто от времето на легендарния бивш мениджър и футболист Джордж Греъм през февруари 1992 година. Липсата на победи в последните 7 мача на състава, достигнала своя пик в загубата от Айнтрахт в мача от лига Европа накара ръководството в лицето на Джош Кронке, да обяви това нетипично за клуба решение и то в средата на сезона и при положение, че на Емери се възлагаха големи надежди при назначаването му и особено след онази серия от 22 мача без загуба, точно преди година. Апропо, Унай бе избор на Иван Газидис, който беше впечатлен от познаването на визитките на играчите и стратегията за развитие на състава, за да му даде договор през май 2018 и с това на практика се слага край на дългото и противоречиво управление на южноафриканеца в Арсенал, като последствията от това се виждат на всички нива в клуба. Какво се случи и защо се стигна до това крайно решение на ръководството на „Топчиите”? След домакинското равенство със Саутхемпън двама от  триумвирата начело на клуба в лицето на Раул Санлехи и Унай Винкатешам след консултации с Еду Гаспар и хората от борда на директорите, правят тайна и предварително планирана среща в  Америка със Стан и Джош Кронке, на която е взето решение Емери да бъде освободен. Точно преди петъчната тренировка в Лондон Колни,  Санлехи и компания съобщават на испанеца и неговия екип новината за освобождането им. Новина която е приета достойно и твърдо, докато Люнгберг съобщава вестта на играчите, които си вземат индивидуално сбогом с техния досегашен наставник. Всичко това става около 10 часа британско време.

Новият Бос

Защо обаче се провали един от най-реномираните наставници в Европа? Емери класира Арсенал на 5 място в своя първи и последен пълен сезон, като пропусна отлична възможност за попадане в зона Шампионска лига със странни избори на състав в края на сезона, както и тактика варираща повече от променливото лондонско време. Успя да сложи черен щрих върху своя ореол на „Краля на Лига Европа”, като допусна унищожителна загуба от Челси на финала в Баку с 4:1. В последствие бяха похарчени 130 милиона паунда за нови играчи, с което се очакваше силно представяне на състава. Напротив! Защото, нищо от това не се вижда от началото на кампанията за сезон 2019/20. Въпреки похарчените средства са допуснати 19 гола в 13 мача във Висшата лига, а дефанзивната част от играта на Арсенал си остава все така стряскаща. Както казва легендарният бивш страж на клуба Боб Уилсън всички големи отбори започват от защита, нещо което при Арсенал на Емери не се вижда, а напротив тя е плашеща в допускането на ситуации и голове през сезона досега. Последната пък победа бе срещу Борнемут с измъченото 1:0, ако не се брои измъкната с огромна доза шанс такава над Витория Гимараеш в Европа. Емери, нещо повече успя да създаде взривоопасна обстановка с избора си на капитан в лицето на Гранит Джака, който заедно с Уилиям Галас са най-слабите такива в модерната история на клуба. Безбройните ротации както на играчи, така и на схема на игра, създадоха напрежение както в състава, така и на трибуните, като има слухове, че мениджъри на част от играчите са идвали в Лондон за разговори с ръководството по повод хауса царящ в състава. Емери, успя да се скара с ключови играчи като Йозил, а през първия си сезон държеше упорито на пейката, вероятно най-отдадения си футболист Аарън Рамзи, като дори наскоро бившият капитан Лоран Косчелни заяви във френските медии, че е бил форсиран да играе мачове поред още невъзстановен след 8 месечното си отсъствие поради контузия и това го е мотивирало да поиска трансфер през лятото.  Така или иначе, сеньор Емери има добър рекорд за конфликти с водещи играчи в отборите, които е предвождал. В Париж бе скаран с Неймар и Юлиян Дракслер, а се говори че в Спартак Москва е уволнен, поради проблеми в съблекалнята, а не толкова заради загубата с 1:5 от Динамо в голямото московско дерби. Факт обаче е, че в клубовете със записано в ДНК-то им успех и титли, Емери не се справя по начина по който го прави в по-малки и недотам амбициозни състави. В най-големият руски клуб, който признава само титлата е изгонен, след като е първи техен мениджър от години, успял да направи своя селекция и получил огромен кредит на доверие и то за няма и пет месеца работа. В Париж не изпълнява своя договор и напуска, като успява да Не-стане шампион с една от най-звездните селекция в света на играта през 2016-17 година, а там се шегуват че е способен да вземе загуба от ръцете на победата. Разбира се, няма как да не му се отдаде заслуженото уважение за успехите със Севиля и Валенсия, но сякаш Арсенал се оказа много трудна и стресова задача за него. Интересен е показателят на спечелени победи, който е 55,1 % за периода на управлението му,  докато в ПСЖ има 76,3 процента успеваемост. От друга страна в цялата история на лондончани само 4 други мениджъри имат по-добър баланс и това са Джо Шоу, Пат Райс, Арсен Венгер и неизвестният като име втори такъв в клубната история /Райс и този с неизвестното име са били временни мениджъри/.

Унай Емери бе отдаден на Арсенал и заслужава уважение

Но, точно победите и балансирането на играта бе целта на неговото назначаване, която той обаче така и не постигна. Любопитен е и друг аспект на това, което се случи с испанеца и решението на ръководството на клуба. След 22 години в които Арсенал бе воден от един човек, е нормално всеки един преход да започне с колебливост и смесени емоции, но пък на Емери бе дадено време да стабилизира състава и неговата игра, а той не успя. След Брус Риок, който бе освободен в началото на сезон 1995/96 година след диспут с ръководството по повод трансферите в клуба,  това е първи случай в който мениджърът е уволнен в средата на кампанията, което по същество е нещо нетипично за традициите на лондончани, но такива решения са неминуеми в името на стабилността която напоследък липсва в Излингтън. Унай е освободен наставник в лигата и всеки преди него е испаноговорящ в лицето на Хави Гарсия и Маурицио Почетино. Именно Почетино е един от вариантите за постоянен наследник на испанеца, заедно с Микел Артета, Нуно Еспирито Санто, Макс Алегри, Брендън Роджърс, Еди Хау и др. Ще  бъде интересно, кой ще бъде избран на горещия пост в Арсенал, а дотогава всички привърженици ще се надяват временния наставник Фредерик Люнгберг да върне онази магия на терена от годините на „Непобедимите”.

               П.С. „Good ebening” е закачка с произношението на испанеца, като дори Гари Линекер има публикация в туитър, където се шегува с големия фен на Арсенал Пиърс Морган използвайки, точно това обръщение на Унай Емери.

Ашбъртън отново блести

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here