Автор: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers


„Футбол Албион“ продължава да ви среща с интересни привърженици на английския футбол. Днес имаме удоволствието, да ви представим едно интервю за футбола и страстта към любимия Ливърпул на едно момиче от град Русе. Венета Костадинова ни разказа за нейната любов към „червените” от Анфийлд, като ни отговори на 18 въпроса.

  1. Как се запали по футбола и на каква възраст беше тогава?

Запалих се по футболната магия най-вече от мача Англия – Аржентина от световното първенство във Франция през  1998 г. Мача, бе осминафинал в Сент Етиен, а аз тогава бях на 11 години.

2. Какво мислиш за твърдението, че футболът е мъжки спорт?

Постоянно се сблъсквам с него. Вече не му обръщам внимание дори. Когато някой ми каже: “ Ти си жена“,  отговарям само, че не твърдя че разбирам, а просто е в моето сърце.

3. Би ли гледала женски футбол?

Честно казано, не гледам женски футбол.

4. Ти си страстна привърженичка на „червените” от Мърсисайд. С какво те спечели Ливърпул и кога усети тази тръпка на сърцето? От кога си им привърженик?

В гореспоменатия мач Англия – Аржентина блесна в очите ми малкият тогава Майкъл Оуен. Чух името на неговия клуб – Ливърпул. Дни по късно в някакво футболно предаване по някоя от националните телевизии имаше предаване за историята на ФК Ливърпул, за атмосферата в клуба, за „Анфийлд“, за силния дух и 12-тия играч – верните фенове. Настръхнах, гледайки този филм. Беше си точно влюбване. Темпераментът на Ливърпул отговаряше на моя темперамент. Оттогава всеки един ден от моя живот е свързан с този клуб. Ливърпул е просто в мен. Та, всичко за мен започна през горещото лято на 1998 г.,  за да ми носи много горещи емоции вече 21 години.

Нов диамант в селекцията на Юрген Клоп

5. Кои са твоите любими спомени с отбора?

Ооо, те са безброй много! С Ливърпул никога не е скучно. Сезон 2000/ 2001 е един такъв спомен. Един от най-забележителните сезони на един много сърцат отбор. Мачът с Олимпиакос през декември 2004 също е любим спомен. Безспорно най-емоционалният ми момент с тях е финалът в Истанбул през2005-а – победа на непримиримия дух и воля, на силната вяра. Няма нужда да казвам, че цяла нощ имаше сълзи от радост. По-скорошни любими спомени са ми 1/4-финала на Лига Европа срещу Борусия през 2016 и, разбира се, полуфиналът на ШЛ срещу Барселона тази пролет. Ясно е защо, нали?

6. Била ли си на мач на Ливърпул? Кога, къде и какво бе чувството да си толкова близо до тима на сърцето си? Разкажи за тази емоция.

Била съм, да! Първият път беше точно на днешната дата през 2010 година в Букурещ  на мач срещу Стяуа (бел. ред. – интервюто е взето на 02 декември). Беше голям студ, бях в сектора на румънците, което много ме напрягаше, но пък се доближих за първи път до моята голяма любов.
След това през 2014 година ги гледах тук в България. И сбъдването на най-голямата мечта – стъпване на „Анфийлд“ през 2016 година в мач срещу Уест Бромич Албиън. Няма как да се опише чувството – нещо, което си бленувал 18 години, детската мечта и когато се случи, еуфорията те държи дни преди полета към Ливърпул и месеци след самото сбъдване. „Коп”-а е невероятен! „Анфийлд“ е магия! Един от най-щастливите мигове в моя живот! Пожелавам си го отново. Този път да покажа на малкото човече, какво е истинска и безусловна любов(бел. ред. – Вени очаква своята първа рожба).

Това е любов

7. А кой отбор не харесваш и защо?

Не харесвам отбори, които имат само и единствено пари. ОК, топ трансфери, топ футболисти, но толкова.
Аз съм от така наречените романтични фенове.
Не харесвам Манчестър Сити, Челси. Причините са гореспоменатите. Не харесвам и Реал Мадрид. Отбор, който по едно време особено купуваше много и предимно талантливите футболисти, за да стоят на скамейката, вместо да им се радваме в други отбори играейки. Всичко това изобщо не е в полза на футбола.

8. Кой е любимият ти футболист според футболните качества и кой ти е любимия спомен, който ти е оставил? На външен вид кой ти допада най-много?

Любимият ми футболист е Стивън Джерард. Абсолютен лидер. Спомените с него са толкова много и изобщо няма как да изтъкна един. Помагал е хиляди пъти на отбора си в много трудни моменти.
Четири години от отказването му, а все още толкова липсва на всички наши фенове. В Ливърпул е боготворен от 2-годишни  до 102-годишни. Съгласете се, че е трудно се печелят толкова много сърца. За външен вид – нямам такъв, който да ми харесва. Някак не гледам така на тях. В настоящият отбор любимец ми е Трент Александър Арнолд. Както казах, аз съм от романтичните фенове. Качествата му са безспорни и тепърва ще се развива като футболист. Красиво е обаче как сбъдва детската си мечта да играе в клуба на своето сърце. Финалът на Шампионската лига тази година за него е триумф на сбъдването на мечтите.

9. Член ли си на фен клуб на Ливърпул в България или Англия?

Не членувам в никой фен клуб. Членството е в сърцето и душата ми. Но ние се знаем феновете в България, запознавали сме се. Мога да кажа че са чудесни хора. И наистина общата любов ни прави едно голямо семейство, което предполагам е така и при другите привърженици!

Българските „Червени“ на „Анфийлд“

10. Ако да, какво ти носи членството? Ако не, мислиш да се включиш в бъдеще?

Както казах в момента не съм, но за в бъдеще не се знае и бих се замислила за такова членство.

11. Играла ли си футбол? Ако не си, би ли се престрашила да се включиш в отбор с момичета?

Играла съм като дете. Бих се включила в нещо неангажиращо за шоу  или пък благотворително, макар да не блестя с умения, защото освен привърженици, ние сме първо хора, а така може да се помогне за добра кауза, както правят много привърженици и фен клубове.

12. Знаеш ли как се изпълнява тъч? А, какво е специфичното при удар от вратата)?

Тъчът се изпълнява, като топката се хвърля с две ръце над главата.
Специфичното за аута е, че играчите на противниковия отбор остават извън наказателното поле, докато топката не бъде вкарана в игра. Също така футболистът, който е изпълнил удар от вратата, няма право да докосва отново топката, докато тя не докосне някой от останалите състезатели. Вие, май ме пробвате, ааа? Поназнайвам това онова и аз!

13. Каква е твоята футболна мечта?

Моята футболна мечта е да бъда все по-често до отбора на моето сърце. Също така да имам възможност да посещавам възможно най-много стадиони. Един вид , така популярния футболен туризъм.

Футболен туризъм без торбичка на Софийското летище е невъзможен

14. Как празнуваш победите и как реагираш на загубите на Ливърпул?

Обикновено гледам мачовете на Ливърпул сама, за да мога да се отдам а емоциите. След вълнуващи победи на Ливърпул не мога да спя. Ставам изключително еуфорична. Загубите ми развалят деня и не ми се говори с абсолютно никой.

15. Колко фланелки имаш, събираш ли и какви сувенири свързани с Ливърпул притежаваш?

Да ви кажа честно, не знам колко фланелки имам…може би 4-5. Не, ги колекционирам. Имам всякакви неща на Ливърпул – книги,чаши, касички, раници, сакове, снимки в рамки, значки, чаршафи, възглавници, кърпи, часовници, обици, портмонета, химикали , моливи, несесери и т.н. Много съм улеснила избора на подаръци, които ме радват и ми носят истинско удоволствие.

16. Би ли пила кафе/бира с привърженички на друг отбор?

Разбира се, че бих. Аз съм отворен и толерантен човек. Имам приятели фенове на различни отбори. Обичам споровете на футболна тематика.

17. Какво ще направиш, ако Ливърпул стане шампион? Как ще празнуваш и имаш ли някакъв особен стил и ритуал?

Нямам специфичен ритуал и не знам, как ще реагирам при титла. Чакам го с нетърпение този момент. Сигурно, ще изненадам дори себе си.

18. В заключение пожелайте нещо на читателите на Футбол-албион!

Да посещават много мачове, да се зареждат от футболната магия. Да вярват в отбора си и себе си. Да следват мечтите си, а на Футбол-албион да продължава, да следи и ни показва, както величието на английската игра,  така и да ни среща с много други привърженици и техните истории.

С такива привърженички, Ливърпул никога няма да бъде сам



LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here