В днешно време думата легенда се използва прекалено често във футбола, превръщайки се в клише. Особено когато става дума за починал бивш футболист или мениджър. Рон Саундърс обаче е сред малцината, заслужили да бъдат наричани легенди. Известният с желязната си дисциплина и военна строгост титан на английския футбол почина миналата събота след обяд на 87-годишна възраст. Макар и да не е част от най-популярната игра от 32 години, рекордите му все още стоят непокътнати. Последният мениджър, извел Астън Вила до титлата в Англия, започва кариерата си като старомоден централен нападател. Саундърс бележи куп голове за Джилингам, Уотфорд и Чарлтън, но оставя ярка следа в Портсмут. За 6 години бележи 162 попадения с екипа на Помпи и се превръща в третия най-резултатен футболист на тима. Попаденията му помагат на тима да спечели Трета дивизия и да си осигури промоция.

Статута си на футболно величие обаче печели край тъчлинията. Саундърс влиза в историята като единствения мениджър, стигнал до 3 последователни финала за Купата на лигата. Впечатляващото е, че той постига това с 3 различни клуба. Първият пробив е начело на Норич, с които печели промоция за Първа дивизия през 1972 година. Следващият сезон „канарчетата“ стигат до битката за трофея, но губят от Тотнъм. В края на 1973 г. напуска клуба след скандал с ръководството и само 5 дни по-късно поема Манчестър Сити. Мениджърът с тежък характер и остър език достига до втори финал, но отново отстъпва, този път срещу Уулвс. Само 3 седмици преди края на сезона е уволнен от тима заради слаби резултати. Месец по-късно Саундърс взима най-паметното решение в живота си – да каже „да“ на втородивизионния Астън Вила. По това време „виланите“ не са ставали шампиони от далечната 1910 г. и кретат във Втора дивизия. Още в първия си сезон връща тима в елита и го класира на финал за Купата на лигата. След 2 поредни провала, Саундърс най-накрая триумфира като победител. Битката между Вила и Евертън влиза в историята като най-дългия финал. Двубоят завършва 0:0 и трябва да бъде преигран 4 дни по-късно. И този път победител не е излъчен – 1:1 на „Хилзбъро“ пред 55 000 зрители. На 13 април 1977 г. „виланите“ слагат точка на спора и грабват купата след победа с 3:2. Брайън Литъл се превръща в герой за бирмингамци и донася победата в последните секунди на мача. Кен Макнаут, който е част от легендарния тим на Вила, спечелил титлата и КЕШ, признава, че Саундърс е бил най-важният човек в кариерата му. „Той пръв ме научи да гледам на футбола като на професия. Казаваше ми „Ако искаш да изпитваш удоволствие от играта, отивай да риташ в парка“, разкрива защитникът. В един студен зимен ден, когато теренът на клуба е затрупан от сняг, легендарният мениджър наема физкултурен салон и води целия тим, за да тренира там. През 2007 г. в интервю за „Бирмингам мейл“ разкрива какви са основните му принципи. „Не се мъча да премислям всичко и да се правя на голям умник. Просто върша това, което считам, че трябва да направя“, отсича Саундърс. Звездният му миг е през сезон 1980/81, когато тимът печели първата си титла от 71 години и единствена за последните 109 г. На 17 декември 1976 г. Саундърс нанася най-срамната загуба на Ливърпул през 70-те, разгромявайки действащия шампион с 5:1. През същия сезон мърсисайдци защитават титлата си и грабват КЕШ. Железните принципи и острия език слагат край на приказната на мениджъра във Вила. По средата на сезон 1981/82 той се скарва жестоко с клубните шефове, които искат да променят някои клаузи в договора му, и си тръгва. Няколко месеца по-късно Астън Вила печели КЕШ, а геният зад проекта е принуден да гледа двубоя по телевизията. Саундърс работи впоследствие за местните съперници Бирмингам и УБА, но така и не успява да повтори предишните си успехи.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here