В деня следващ 133 рожден ден на Арсенал, 8 членове на българския фен клуб на „Топчиите“ посетиха Лиеж, Кралство Белгия водени от своята страст и любов към отбора и играта. Подвластни на максимата, че гостуванията са най-добрите дни и преживявания и въпреки студеното и дъждовно време, те се отправиха на поредното турне под знамената на Арсенал България, този път в красивия валонски град, намиращ се до границата с Германия и родно място на един от най-популярните белгийски тимове – Роял Стандард де Лиеж. С 10 спечелени титли, 8 купи на Белгия и финал за Купата на Купите през 1981/82, „Червените“ от стадион Морис ДьоФран се надяваха на победа и добро подреждане на картите в другата среща, за да продължат и в пролетната фаза на турнира. Няма как да бъде инак, след като девиза на града им е „Лиеж – пламенният град“. И, докато надеждите им бяха подплатени с добра и бойка игра, то разочарованието и покрусата на стария в класически британски стил със стръмни трибуни стадион след мача бяха толкова големи, колкото може да донесе единствено една докосната и неосъществена мечта.

За Арсенал този двубой носеше емоция, повече за техните 2 000 фенове, отколкото за експерименталната единадесеторка, която сякаш с досада се разхождаше в студената белгийска вечер. „Топчиите“ се надяваха, както онази победа със 7:0 през есента на 1993 година, така и този мач, да вдъхнови сегашния Арсенал за път към така жадувания европейски трофей. Заряда на хората пропътували хиляди километри от Британия, Германия, Скандинавия, Украйна, Русия, Беларус, Италия, Гърция, Унгария и даже България, сякаш даде онзи импулс на Лака и влезлия след почивката Обамеянг, за да доведат мача до боево реми и така да прекършат мечтите на легендарния вратар Мишел ПрюДом, понастоящем треньор на Стандард.

Страданието за белгийците бе толкова силно, колкото опияняваща бе радостта на момчетата и момичетата в червено и бяло. Неособено добрата игра на отбора, която за пореден път демонстрира сериозните проблеми в състава, не попречи обаче на празненствата по улиците на Лиеж, за които дълго ще се носи шепот от мокрия паваж и старинните сгради покрай река Маас. Поредното гостуване на АСКБ доказа и това, че истинските привърженици са винаги до отбора си, независимо от форма и резултати, а новината за пролетен мач в Лига Европа с Олимпиакос в Пирея на 20.20.2020 година е един заслужен бонус за нестихващата подкрепа през годините.


П.С. В момента тече зимната кампания за членство в АСКБ, като това е най-лесният начин да се гледа любимия отбор в Англия и по европейските терени.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here