Автор: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers

Микел Артета, днес бе официално представен, като новия главен треньор на Арсенал с договор за 3,5 години, и така се превръща в третия такъв за „Артилеристите” в рамките на един много особен и доста турбулентен сезон. След уволнението на неговия сънародник Унай Емери и краткия период в който състава бе ръководен от Фредерик Люнгберг, Артета стана петия най-млад мениджър в историята на лондончани. Само Фил Келсо, Джордж Моръл, Лесли Найтън и Тери Нийл са били по-млади от испанеца, когато са поели горещия пост в Излингтън. След като се спрягаха всевъзможни варианти изненадващо или не, избора на триумвирата начело на клуба се спря на бившия капитан в периода 2014-2016 година. Самото решение буди дискусии, в някаква степен недоверие, много въпросителни, но пък и доста надежди сред немалко от привържениците на лондончани. Но, кой е Микел Артета и прецедент ли е назначаването на толкова „неопитен” специалист за мениджър на Арсенал?

Микел Артета Аматриейн е роден на 26 март 1983 год. в Сан Себастиан, Страната на Баските. Започва кариерата си в младежките формации на Барселона, но така и не получава шанс за изява на Ноу Камп, въпреки успешен сезон под наем в Пари СЖ, което го кара да премине в Рейнджърс, където си извоюва култов статус сред синята половина на Шотландия. Незабравим е последният ден на сезон 2002-03 година, когато в последната неделя на кампанията „Джърс” измъкват титлата след именно негов гол от дузпа в последните минути на мача срещу Сейнт Джонстън, като младия футболист проявява железни нерви, каквито ще показва по-късно и с екипите на Евертън и Арсенал.

Радостта след „онзи“ гол за „Джърс“

С този негов гол Рейнджърс спечелва своята 50-та титла, като това става с по-добра голова разлика. За периода си в Шотландия твърди, че го е подготвил за футбола в Англия, тъй като нивото на интензитет и на физическите сблъсъци е несравнимо с никъде другаде, където е играл. Следва кратък престой в родния Сан Себастиан, а там се засича с Шаби Алонсо, който пък в последствие го убеждава да дойде на Острова, за да се превърне в едно от значимите имена в историята и на Евертън и на Арсенал през 21 век. При „Карамелите” печели уважението на Мърсисайд с множество блестящи представяния, като е обявен са спортна личност на година в града и най-добър футболист на северозапада през 2008 год., а освен това изпреварва и Кристиано Роналдо, като най-добър полузащитник в класациите на Скай спортс предходния сезон. На 31 август 2011 година при едни, също доста динамични събития в Арсенал е привлечен на пожар от тогавашния бос Арсен Венгер заедно с още 4 футболисти, като отговор на онази звучна загуба с 2:8 от Манчестър Юнайтед. В периода си на Емиратс успява да се утвърди, като ключов механизъм в селекцията на отбора, който извежда като капитан за победа във финала за купата на ФА през 2014 година, а за сезон 2014-15 год. е обявен за първи капитан на „Топчиите”.

Артета със своя първи трофей като титулярен капитан на Арсенал, спечелен с 3:0 срещу Манчестър Сити

Поредица от контузии лимитират неговите участия, като в края на кампанията 2015-16 год., той прекратява състезателната си кариера. В последния си мач за клуба получава овациите на стадиона, а за много привърженици е един от най-хладнокръвните изпълнители на дузпи, които са гледали. Дузпите,  тяхното изпълнение и необходимата стабилност са неща с които Артета се е доказал през годините, като се започне още с оня мач на Рейнджърс, когато е едва 21 годишен. Не трябва ли на Арсенал точно такъв човек, който владее емоциите си и взима хладни и обмислени решения? Ще разберем съвсем скоро. Но, преди да поеме позицията на главен треньор на Арсенал, Микел е поканен за асистент на Пеп Гуардиола в Манчестър сити, където си спечелва признанието на брилянтен тактик и човек, който в голяма степен е виновен за успехите на „Гражданите”. Самият Пеп се изказва много ласкаво за него, като в интервю преди дербито на Манчестър завява, че Микел е готов за позицията мениджър и, ако зависи от него би го предложил за свой заместник в Сити.

Нещо повече от партньорство

Едно много силно мнение от човек, който винаги е бил изящен в детайлите, в разбирането на играта и създаването на отбори хегемони. Великият Венгер също не крие своята подкрепа към Артета, на когото се довери да му бъде капитан, а сега смята че би бил чудесен вариант за главен треньор, познавайки отлично Арсенал, неговите ценности и  имайки необходимите лидерски качества. И тук идва въпроса за липсата на опит и доколко ръководството на Арсенал действа авангардно и то в толкова критичен момент в представянето на клуба. Погледнато исторически, обаче това не е първо подобно назначение, което буди въпросителни и скептицизъм. Ако направим една ретроспекция в годините ще видим, че Арсенал е бил воден от 19 постоянни и 8 временни мениджъри. В позицията си на 20 в исторически план бос на лондончани, Микел Артета може да черпи опит от превърнали се в легенди имена, които са били почти толкова неопитни, колкото и баскът в момента. Но, да се върнем в началото на 30-те години, когато Джо Шоу поема съдбините на тима, след трагичната кончина на мистър Хърбърт Чапмън, починал от пневмония на 6 януари 1934 и го води до титлата. До този момент и след края на този успешен за него сезон, Шоу е единствено и само треньор на резервите в клуба. Веднага след края на сезона, за постоянен мениджър е назначен Джордж Алисън, който е журналист и член на борда на директорите, но това не му пречи да постигне трета поредна титла през 1934-35, както и още редица успехи през втората половина на 30-те години. В годините след войната, начело застава Том Уитъкър, който в кариерата си е бил асистент и физиотерапевт при Чапмън, а впоследствие при Алисън и в английския национален отбор. Като треньор печели 2 титли и една купа на ФА. Откроява се един факт и той е, че всички тези успешни треньори са били асистенти или са работили в обкръжението на Хърбърт Чапмън, а това явно е повлияло за успешната им реализация като мениджъри на Арсенал. По подобен начин и Артета работи с едни от колосите на играта като футболист и треньор, което е достатъчен атестат за възможности и качества. След близо 20 години на провал в клуба е направено доста странно и шокиращо назначение, като през 1966 год. физиотерапевтът Бърти Мий поема управлението и първо налага плеяда младежи като Чарли Джордж, Рей Кенеди, Джон Радфорд и Пат Райс, а впоследствие печели дубъл и първата европейска купа за Арсенал. В по-ново време Джордж Греъм идва от Милуол с които печели старата 3 дивизия и се състезава във второто ниво на английския футбол. Това назначение е доста сходно с това на Бърти Мий, защо клуба не е ставал шампион вече 13 години и въпреки неособено богатата му треньорска визитка към оня момент, Греъм налага много млади таланти като Тони Адамс, Дейвид Роукасъл, Пол Мърсън,  спечелва поредица от трофеи с Арсенал, за да се превърне в истинска легенда и като играч и  мениджър. Дори самият Арсен Венгер е посрещнат скептично с въпросителната във вестниците и в съблекалнята на Колни „Wenger who?”, защото е бил доста непознат за консервативната английска игра. Предпочетен пред Йохан Кройф , но пък първоначално  описван иронично от  Тони Адамс , че изглежда като учител, който вероятно не говори добър английски, той се превръща в учител на англичаните как се прави модерен и качествен футбол и записва името си със златни букви в история на играта. Именно Артета знае отлично не само английски, а цели 6 езика, нещо което не можеше да се каже за Емери, а в допълнение с отличните оценки които получава, вроденото му хладнокръвие и изграждане на работещи отношения с играчите, може да ни даде отговор защо клубът се е насочел към него.

С друг колос на играта, който подкрепи неговото назначение за бос на Арсенал

Разбира се трудно може да се търси пряка връзка с посочените емблематични примери за странни назначения в Арсенал и едва ли е търсен такъв ефект с препратки към миналото, но когато говорим за традициите в Англия и Арсенал, то те определено играят роля и това може да кара всеки един привърженик на отбора, да се надява, че Микел Артета ще оправдае доверието на колоси на играта като Гуардиола и Венгер и ще се превърне в ново голямо име в треньорската история на „Топчиите”. А, както много често съдбата си прави шеги, то първото изпитание на младия специалист  ще бъде срещу състава  на Евертън, с който направи първоначалното си име в английския футбол.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here