Днес „Футбол-Албион“ ще ви срещне с Петър „Пепино“ Чалъков от българския фен клуб на Нюкасъл Юнайтед. Един мечтател ще говори за своята любов към футбола, „Свраките“, страната на Джордита, Брюж. Откровено интервю с един пътешественик, любител на стадионите, почитател на „ултра“ културата, пристрастен към татуировките, но и истински приятел, който винаги ще ви посрещне на негова територия в белгийския град Брюж.

Пред статуята на Сър Боби и с флага на „Блгарските свраки“

1.Моля представете се : име, години, родно място, любими отбори?

Казвам се Петър „Пепино” Чалъков, на 31 години съм от Пазарджик. Подкрепям Нюкасъл Юнайтед цял живот. Други отбори, които подкрепям са Левски София и Брюж (поради факта, че живея в Белгия от няколко години).


2. Кога усетихте страстта към играта и впоследствие любовта към английския футбол?

Помня как един ден преди много години си седях в нас пред телевизора и си превключвах програмите и попаднах на футболен мач. Единият отбор беше в жълто, другият – в черно-бяло. Впечатление е силна дума да кажа, защото какво може да разбира от футбол 9-годишно хлапе, но като гледах отбора в черно бяло и не знам защо при всеки пропуск или гол сърцето ми се свиваше. Тогава въобще не знаех кои са отборите, първенството – нищо. След края на мача отборът в черно-бяло победи със 7-1, изчаках за да видя името на отбора, който караше сърцето ми да спира за този малък период от време – това беше Нюкасъл Юнайтед. Славен английски тим, с големи традици и с невероятни фенове, които умират за своя клуб… И така от този ден нататък следях какво става с „Невкастле“ – така му казвах, защото бе нормално да не знам как се изговаря. Но, те все така ги нямаше по телевизията…, а в мен напираше някакво чувство да разбера какво става с магическия отбор… но, така и него го нямаше… Минаха 3 години, откакто не бях чувал за „Невкастле“, и даже онова чувство от вечерта на 26 декември 1996 година  почти го нямаше вече…и изведнъж какво да видя – репортаж по ТВ за „Невкастле“ – бях най-щастливото дете на света!!!! Разбрах и как е правилното име на отбора – Нюкасъл Юнайтед ФК. С течение на годините любовта стана мания.


3. От кога сте привърженик на Нюкасъл ?

Смятам, че искрата беше запалена точно в посочения мач с Тотнъм.


4. Какво ви направи фен на този отбор? Разкажете за вашата любовна авантюра с отбора?

Бих го нарекъл с много имена: авантюра, магия, любов… Всичко започна от нищото, като гръм от ясно небе и се превърна в една  голяма и истинска любов, която никога няма да угасне.

5. Любим спомен с отбора?

Любимият ми спомен с отбора несъмнено е първият ми мач на живо в „Катедралата” – Сейнт Джеймсис Парк на 26-ти септември 2015 година с Челси. Поведохме 2-0 и в последните минути на мача, Сините от Лондон ни изравниха, като дори имаха шанс и да вземат мача (все пак бяха действащ шампион по това време). Емоциите преди и след мача могат да ги опишат само някои от момчетата от фен-клуба, които видяха как преживявам всеки един миг в „страната на чудесата“.

Отново в „Катедралата“

6. Тъжен спомен с отбора?

Тъжните спомени са много, а напоследък нямаме много поводи за радост…
Но един от най-тъжните за мен спомени, а същевременно и малко плашещ беше, когато изпаднахме за първи път от ВЛ. При изпадането през 2009 година ми беше много тежко, а по това време стаята ми бе като храм на черно-бялата религия – знамена, шалове, шапки, часовници. И колкото и странно да звучи, часовниът в стаята ми спря точно в 16.52 английско време – когато беше даден и край на мача ни с Астън Вила и ние изпаднахме…

7. Любими играчи и с какво те спечелиха вашата любов и симпатии?

Банално ще е да кажа Алън Шиърър понеже няма фен на Нюкасъл, който да не го иконизира и обича. Но играчът, който ми беше на сърце бе Стивън Тейлър – защитникът с лъвско сърце и готов да жертва всяка част от тялото си за отбора. Какви неща е правел само и само топката да не влезе в мрежата. За мен беше легенда! Всеки си има мнение, разбира се, това е моето. Иначе от онези романтични времена нямаше, как да не се влюбиш в играч като Жинола, като Лий Кларк, Асприля. От новото поколение харесвам  Джамаал Ласелс именно заради същата сърцата игра, като Тейлър.


Howay the Bulgarian Magpies



8. На колко мача на отбора сте присъствали? Разкажете за вашите най-интересни спомени?

Бил съм само на 5 домакинства и едно гостуване. Но, на гостуването бяхме в Лондон на Уембли срещу Тотнъм. Там беше забавно понеже пихме бира в нещо като пъб само с фенове на Тотнъм, бяхме в сектор с фенове на Тотнъм, а на влизане на стадиона всички момчета минаха само мен ме спряха за проверка. Стюардът ми каза да отворя раницата – рутинна проверка за оръжия или други предмети. Когато видя горнището ми на Нюкасъл ме погледна и попита: „Няма да има проблеми, нали?“ Казах му „Не” и ме пусна. Като цяло адреналинът беше през целия ден.

9. Били ли сте на гостуване и го сравнете с домакинството на вашия отбор?

За гостуването на Тотнъм мога да кажа само, че за пореден път се убедих и на живо, че гостуващите „джордита” са най-гласовитата публика в Англия!!! 3000 надпяваха повече от 50 000 на Уембли.
Колкото до домакинствата.….Отдавна не са това, което бяха… На „Катедралата” в някои от мачовете е гробна тишина, която не е нормална за тази част на Севера. Разбира се, всички знаем причините, но това е друга тема… Но все пак, ако трябва да избирам гостуване или домакинство – бих избрал домакиснтво.

10. Отборите, които не харесвате и защо?

Тук точният израз е „не харесвам”, а не мразя. Омразата е доста силно чувство и не трябва да съществува на стадионите. Не харесвам Съндърланд и то чисто исторически понеже не съм в Нюкасъл и не мога да усетя този вид омраза, която имат двата отбора. Историята я знам, но е различно, когато не си в епицентъра на нещата. Други отбора са Манчестър Юнайтед (регионално). От България мисля, че е ясно – не искам да влизам в подробности, понеже не е тук времето и мястото.

Свраките не харесват котки с черна украска

11. Събирате ли сувенири и какви? Колко блузки на отбора имате?

Сувенири имам доста, а за фланелки да не говоря – над 20 са.

12. Харесвате ли друг/други отбори? Знаем, че живеете в Белгия,  разкажете ни за футбола там, за местното първенство и има ли отбор на който симпатизирате?

Пепино на легендарния стадион Ян Брейдел в Брюж

От няколко години живея в култовия фламандски град Брюж. Там освен статуята на Мадона от Микеланджело, вкусни бири, катедралата, в която Колин Фаръл се снима за филма „In Brugges“, за местните символ на гордост е и ФК Брюж. Та, така и аз се поддадох на синьо-черната страст и съм бил на доста домакинства на отбора (и няколко гостувания.) Имам техни аксесоари и не мога да кажа, че не са ми симпатични, дори имам сезонна карта, защото футболът за мен е начин на живот. Също харесвам и романтиците от Наполи.

13. Сравнете футбола в Белгия с този в България и с този в Англия.

Нивото тук е доста по-различно от това в Англия, но тук си имат други закачки и неща, които забавляват феновете по трибуните. Тук има два отбора, които никой не харесва – Брюж и Андерлехт, а взаимно те са мразят доста. С България смятам, че е безпредметно да се правят, каквито и да е сравнения.

При гостуване на комшиите от Гент в мач от белгийската лига, но винаги с Нюкасъл до сърцето


14. Член ли сте на фен клуб на вашия отбор? Ако да, какво ви дава членството?

Член съм на фен клуба, но честно не ходя на всеки мач, който те посещават. Фен-клубът ми даде много повече от материални облаги. С годините срещнах хора с които съм в много близки отношения и други с които поддържаме контакт все още.

15. Разкажете любопитни истории свързани с вашето хоби наречено футбол?

Интересните случки са много и ще ми отнеме доста време, понеже обичам да съм изчерпателен и с детайли. Но бих обобщил всичко така: Замислих колко стадиона съм посетил – било то за мач или обиколка. Стадионите, за които се сетих бяха над 60 със сигурност, а държавите са двуцифрено число също.
За някои това не е постижение, за което ги разбирам и не ги съдя, но за мен е хоби и ми доставя удоволствие! Емоцията, страстта по трибуните, малките отбори да побеждават големите, любовта към локалния отбор… Това е начин на живот!! Съвсем скоро държавите и стадионите ще нараснат и ще стават все повече и повече.

16. Имате ли татуировки и ако да, какви са те? Интересни истории свързани с тях.

Безгранична страст в черно и бяло

Почти цялото ми тяло е с татуировки свързани с отбора. Най-голямата я направих два дни след като изпаднахме, а другите дойдоха почти мигновено след това. Участвал съм и в едно тв предаване „Преди кръга” , където буквално шашнах Коко Стойнов и Йоана Гочева с безбройните си татуировки на тема Нюкасъл Юнайтед.

Йоана и Коко са впечатлени…

17. Любима напитка? Бихте ли пил бира, кафе, вода с фенове на друг отбор?

Бира, уиски. Разбира се, че бих пил. Имам доста приятели, които подкрепят различни отбори (дори такива, които не харесвам), но това не означава, че те са непознати за мен.
Винаги можеш да научиш нищо от „противника“, а и определено е зареждащо да гледате отборите си един срещу друг заедно.

18. Колко стадиони сте посетил? Какво е усещането?

Стадионите, които съм посетил – било то за обиколка, мач или просто да се снимам пред тях са над 60 в 12 държави. Усещането е …. Мога да кажа, че всеки си има своят чар и своя история.

19. Вашата футболна мечта?

Футболна мечта….. Разбира се,  да видя отбора си шампион, но в реалният свят на този етап това граничи с лудост. Разбира се, винаги може да се очаква някой шейх… Като стана дума – шейх Мансур преди да купи Манчестър Сити е отправил оферта към Майк Ашли, който приела офертата. След като видял, че шейхът може да плати е вдигнал офертата с още 80 милиона паунда. Мансур, разбира се, отказал, като седмица след това купува Сити за 100 милиона по-малко от първоначалната цена на Нюкасъл!! Още ми се върти в главата, че сега ние можехме да сме на мястото на Сити. Но, животът продължава.

Свраките са винаги на мода

20. Пожелайте нещо на читателите на „Футбол Албион” и на привържениците на вашия отбор?

 На всички читатели на „Футбол Албион” пожелавам на първо място здраве, понеже е най-важното. На тези, които не са посетили мач на любимия си отбор им пожелавам да го направят и да усетят атмосферата. Колкото, до всички „Джордита” в България – HOWAY THE LADS!!! WE ARE THE COCK OF THE NORTH!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here