От Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers

Съдбата има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силният тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. На 1 февруари Децата на Сър Мат гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя. В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат 63 578 души, за да се насладят за последно на  един от най-силните британски отбори в история при срещата им с  домакина Арсенал. Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат Артилеристите и доведат нещата до 3:3 преди нови два гола за отбора от Салфорд и късен такъв за лондончани да финализират класиката при резултат 5:4.

1 февруари 1958 година: Арсенал 4-5 Манчестър Юнайтед

Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуърдс.

Непрежалимият гений Дънкан Едуърдс

Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол. Години по-късно пък именно един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено.
Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи.
      Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 62-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година  се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява  смъртта на 23 души. Загиват Бебета на Сър Мат, за да се превърнат завинаги в Цветята на Манчестър. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. Всъщност този инцидент превръща Юнайтед в легендата, която е днес. Именно тъгата, покрусата и нереализираните мечти на една страхотна генерация са част от романтиката около името на клуба от „Олд  Трафорд“. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Сезонът тръгва добре, за да се обърка нещо във формата им, особено след загубата от съперника за титлата – големия тим на Вълците, воден от друг титан на треньорската професия – Стан Кулис. Именно загубата с 1:3 в Мидландс кара Мат Бъзби и неговия асистент Джими Мърфи, да добавят Хари Грег за сумата от 23 500 паунда, с което да закрепят единствения си проблемен пост – този на вратата. След няколко слаби резултати през късната есен тимът напипва формулата на успеха. Следват 9 поредни победи, включително успех над  Болтън със 7:2, онова 5:4 над Арсенал и трудната победа за Европейската купа с 2:1 над Цървена Звезда в манчестърската кал и мъгла. Следва сладко равенство от 3:3 на „Мала Маракана” и открито предизвикателство към властелина на Европа – мадридския Реал. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии, летящ под номер 609 Зулу излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда.

Горящият самолет, който погреба една велика генерация британски играчи

Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег – онзи който идва само преди месец и половина от Донкастър, изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за  да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. На борда е страшно, агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта са нещо, което трудно можем да си представим и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуърдс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мачът с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успехът им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуъдс и  хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Хари Грег, който не спечелва трофей за своите 8 години на „Олд Трафорд“, е определен за най-добър вратар на Световното първенство в Швеция 1958 година, но по-важното е, че спечелва признанието и любовта на всички със своята саможертва, когато спасява няколко живота в онзи злокобен и мразовит февруарски ден.

Сър Хари Грег и Сър Боби Чарлтън

Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година.

И, ако тук става дума за един от най-великите спортни отбори на света, нека не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино – най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще. Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. Поради тази катастрофа по административен път е решено, футболният отбор да не изпада в рамките на 3 последователни години, независимо от резултатите на терена. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе.

В памет към загиналите на 6.2.1958 година

Така от пламъците на горящия самолет и от разтърсващата и неописуема тъга, изникнаха обичаните и прекрасни цветя на Манчестър, които озаряват пътя на великия клуб от Олд Трафорд. Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота.

Вечните цветя на Манчестър


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here