Автор: Пламен Томов

Крал Кевин на среща с фенове в Нюкасъл

В деня, в който отбелязваме красивото преплитане на два вдъхновяващи празника, носещи ни много емоции, страст и магия се е родила вероятно първата „суперзвезда“ в английския футбол. Кевин Кийгън безспорно е най-емблематичната фигура във футбола на Острова през 70-те години на миналия век. Фамозен техник, брилянтен нападател, роден лидер, харизматичен на и извън телена, Кевин е любимец навсякъде, където е играл. С експлозивен характер достигаш до демоничност и с невероятна енергия в офанзивната част от играта, Крал Кевин печели „Златната топка“ през 1978 и 1979, когато е един от първите британци вкусили от емоцията на Бундеслита, където печели 2 титли с Хамбургер ШФ, както и поредно лично участие във финал за Купата на Шампионите. Този път, обаче е от загубилата страна, за разлика от двата му триумфа с Ливърпул.

Чудни „червени“ години

Практически в Рим през 1977 година, Кевин изиграва последния си мач със свещената червена блузка, като онзи брилянтен състав на Ливърпул е на крака от безпрецедентен „требъл“, но дни по-рано е загубен финала за ФА къп от един отбор, който 22 години по-късно ще направи това уникално постижение. Кийгън нееднократно е заявявал, че нещото от което се страхува е да пропусне пред вратата, зад която се намира „Спион коп“. Казва, че чувството да усетиш стената от звук с тоновете на „You`ll never walk alone“ е предизвиквало трепет и сълзи в очите му. Ние можем да му вярваме. Записан в кръщелното си свидетелство, като Джоузеф Кевин Кийгън, той започва да се подписва на картичките с автографи с простичкото Кев, което в последствие се превръща в „Крал Кев“, а някак закономерно на Анфийлд е заменен от друг Крал в лицето на Кени Далглиш. Роден в Северна Англия в семейство с ирландски корени, като неговият баща мистър Джо Кийгън е миньор със страст към залозите, халбите с пиво и Нюкасъл Юнайтед. Неговите любимци са били Хюи Галахър и Джаки Милбърн, като за негово съжаление, той никога не вижда своя любим син, да облече прочутата „черно-бяла“ блузка на „Свраките“. Кийгън старши умира, няколко месеца преди фамозната седмица да вдигне за втори път „Ушатата купа“ в оня мач срещу Борусия Мьонхенгладбах на стадио „Олимпико“. Той не вижда, как Кевин радва хората в Тайнсайд, но е свидетел на един инцидент при който след сблъсък на терена с Били Бремнър от Лийдс, неговото момче е първият в историята, изгонен във финал за „Чарити щийлд“. Това се случва в онези години, когато Ливърпул и Лийдс Юнайтед се борят за доминация в лигата, а провокациите на Джони Джайлс водят до последвалите батални сцени. Самият Джо Кийгън се нахвърля да защитава своя син, а както става често Кигйън, Джайлс и Бремнър са приятел в живота извън футболния терен.

Двама титани на 70-те години: Кийгън и Бремнър

Когато имаш таланта на гений, то и постъпките ти са с причудливостта на гениалност и странност. След великите години в Мърсисайд, Кевин избира един немски отбор, който в продължение на 2 десетилетия, не се е класирал по-високо от 6 място. Да, но след идването на един Крал, то и Хамбург стават кралете на „Бундеслигата“, където още се говорят легенди за къдрокосия маестро. 32 гола в 90 мача, трофеи, индивидуални награди и …. трансфер в Саутхемптън през 1980 година, където играе два сезона и помага на скромния клуб от Южния бряг, да завърши на най-доброто си място в историята до тогава – 6 място в крайното класиране. Тук, той печели наградата за играч на година и рицарско звание. Следва конфликт с Лори МакМенъми и раздяла. Раздяла, която най-накрая го води до родната Северна Англия и в тима на сърцето на мистър Джо Кийгън.

С иконичното черно-бяло райе

За Кевин това е сбъдната мечта. Отбелязва в своя дебют срещу Куинс Парк, приет е като месия, твърди че все едно е имало звукова система около терена, когато излиза на „Сейнт Джеймсис парк“. Тук прекарва 2 сезона и се отказва точно на своя рожден ден – 14 февруари 1984 година. В неговата кариерата има знаменателни съвпадения, защото сякаш той предава щафетата на най-големия любимец на „Джордитата“ – Питър Биърдсли и както преминава от Саутхямптън в Нюкасъл, така години по-късно ще счупи тогавашния трансферен рекорд, за да върне „светеца“ Алън Шиърър у дома.

Легенди и автографи за феновете

Отборите на Кевин Кийгън, които е ръководил се отличават с агресивен и много красив стил на игра и въпреки, че с тях не постига успехите си като играч, то за поколението от 90-те години ще останат спомените за онези брилянтни състави на Нюкасъл Юнайтед. Като играч записва 63 мача и 21 гола за „Трите лъва“ включително и на Световната купа през 1982 година, когато странни обстоятелства и неособено спортсменско поведение от други финалисти лишават един страхотен тим на Англия от по-значимо присъствие на турнира.

Като една „суперзвезда“ Крал Кевин има и нелошо музикално присъствие, записвайки песни по текстове на Крис Норман от Smokie, които имат голям успех в Англия и в Германия. Британска авиокомпания в негова чест, назовава самолет който изпълнява полети от Нюкасъл до Гатуик.

В кариерата си записва още мачове за Скънторп Юнайтед и Блектоун Сити в Австралия, а като мениджър води Фулъм, Манчестър Сити и неговата любима Англия.

Двама от най-великите: Кeвин Кийгън и Алън Шиърър

Често определян, като играча с най-смешна прическа, той ще остане едно от най-ярките имена във футбола на 20 век.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here