Репортаж от Атина: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers


Преди началото на мача

We`ll never be beyond that stage! Една култова реплика от култовата футболна книга Fever pitch /“Треска за футбол“ – издадена в България от АСКБ/на Ник Хорнби. Във филмовата версия от 1997 година Колин Фърт в ролята на учителя Пол Ашуърт отговоря имено по този начин на баща си. Баща му, който го пита дали не смята, че вече е на възраст, когато трябва да остави назад страстта си към футбола и Арсенал. Отговорът и негововият смисъл, разбира се, е ясен на всички. И точно под това мото премина гостуването на българските „Топчии“ в Атина за поредната среща между Арсенал и Олимпиакос. В историята тези два клуба имаха до този момент 4 сблъсъка и всичките на ниво групова фаза в Шампиоската лига. В предишните срещи гръцкият гранд има записани 3 победи и загуба, когато с оня прословут хеттрик Оливие Жиру класира лондончани напред в турнира с нито гол в повече от необходимите за това три чисти гола през 2015 година. Във всеки един от тези предишни двубои на трибуните на „Караискакис“ имаше значително българско присъствие, но на 20 фувруари 2020 година се случи една истинска инвазия от нашенци в Пирея. Това гостуване се оказва и едно от най-многобройните организирани от АСКБ за цялата им история от 16 години, с което конкурира груповите посещения в Белград, Загреб, Истанбул. Истинско море от български привърженици се разля из живописните улички на стария квартал Плака, под стените на древния Акропол и на най-високота част на гръцкия мегаполис – връх Ликавитос.

На хълма Ликавитос

Близо 100 наши сънародници пътуваха по всички възможни начини, за да гледат своя любим Арсенал. Буквално и преносно те прииждаха в Атина, като никакви трудности не можеха, да ги откажат от възможността да гледат за пореден път на живо своите недотам успешни напоследък герои. Но, нали в точно такива моменти се разбира колко и дали обичаш своя отбор? Защото е лесно, когато печелиш победи, чупиш рекорди, завоюваш титли. По интересно е когато си сменил 3 треньори в един сезон, а играта ти в много случаи е вяла и е далеч от класата на онези велики състави на Арсенал от края на 90-те години и началото на новия век, когато е и основан българският фен клуб. Думите, които описват всичко това са страст и отдаденост и когато ги има, то тогава всичко е възможно. 12 души направиха 2 500 км пътуване с автомобили от Варна, през Комотини по „Виа Игнатия“ и през Солун до Атина.

Варненци в Атина

И бяха възнаградени за това изтощително пътуване от среща с легендата Иън Райт на хълмовете на Акропола. Поредното доказателство, че когато знаеш какво искаш, то получаваш и награда.

Иън Райт на Акропола с варненци

Много фенове пътуваха по въздуха, но вероятно най-интересно е било при хората с организиран автобус от АСКБ. Емоционално 12 часово пътуване в компанията на екип на БНТ дошъл специално да отрази българската авантюра в земите елински.

България в Атина

Забравената лична карта на един от най-колоритните български топчии само придаде допълнителен щрих на емоция и цвят. Последвало пътуване с ТИР от границата до София, късен полет на следващия ден до Атина и въпреки непредвидените обстоятелства пореден мач на неговата сметка.

Преди един от полетите за Атина

И точно такива моменти правят страстта към играта още по-силна и заразителна. Няма как след подобни емоции и преживявания отбора на сърцето да те подведе. Трудната победа, като че ли бе най-вече за този български артилерист. При връщането пък автобуса аварира поради технически проблеми и на нашите герои се налага да го тикат за да тръгне.

За АСКБ няма нищо непреодолимо

Но всичко е добре, когато завършва добре, а на хората от АСКБ им остава да пътуват само с кораб и така ще осъществят голям шлем от всички възможни превозни средства….

Пред сектора за гости

На трибуните на „Караискакис“ пред 31 456 зрители създали невероятен шум и атмосфера един късен гол на Алекс Лаказет хвърли в екстаз 1 600 фенове на Арсенал, но и озлоби до краен предел гръцката публика. В типичен стил елините пратиха дете, което открадна закачено на трибуната знаме, а безсилието да вкарат попадение рефлектира в агресивни действия и сблъсъци с полицята след мача по улиците на Пирея, многобройни бомби тип „коктейл Молотов“ и едночасово задържане под дъжда на гостуващата публика. Това обаче нямаше никакво значение след като споменатият Иън Райт дойде да поздрави привържениците, а усмивките и радостта на хора от Англия, Швейцария, Ръмъния, Германия, Унгария, Русия, Украйна, Беларус, Солун и разбира се България показваха защо си заслужава едно такова изтощително пътуване.

Райт и феновете-една взаимна любов
Пред старите стени на „Караискакис“
„Арсенал Солун“
„Арсенал Румъния“
Швейцарските топчии
Когато в спорта няма политика

Поредни срещи с приятели от цяла Европа, създадени нови контакти и разрастване на т.н. „Arsenal family“, защото на този мач имаше новобранци, включително и малки деца дошли да попият за първи път от магията на Арсенал Лондон.

От бащата към детето

Един от най-изморените, но и най-доволни фенове бе председателят на „Арсенал България“ Георги Стоянов, който заедно с хората от ръководството на организацията буквално не беше спал, за да осигури билети за всеки един желаещ. За него това да бъдат всички желаещи българи на трибуните в Атина бе победа по-важна от самия резултат в мача. Жоро сподели няколко емоционални думи за „Футбол Албион“ и обеща да гостува в студито ни, където да разкаже любопитни истории за футболното фенство, преживяванията при гостувания, организацията им и цялата работа и отговорност, които изисква това.

Георги Стоянов преди футболната среща

А феновете на Арсенал вече очакват следващия съперник с надеждата за нова футболна дестинация, което екипа ни им желае от все сърце.

След края на мача в Пирея

В сцена от онзи филм, с който започна настоящия репортаж Сара се обръща към Пол и му казва, че футболът е само игра. Но, уви и за наша радост не е! Не и за тези 100 българи през февруари в Атина!

„Арсенал България“ на най-високото място в Атина

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here