Доналд Марей,

„The Guardian“

50 години след дебюта за Англия и 30 от последния му мач за „трите лъва“ на Италия ’90, Питър Шилтън е в настроение за размисъл. Легендарният вратар е рекордьор по мачове с националната фланелка и е футболистът с най-много двубои в историята на професионалния футбол. От 1966 година до 1997 г. стражът навъртя 1390 мача. За сравнение, на второто място по този показател е колегата му Рожерио Сени с 1234, а тройката допълва бившият халф на Барселона Шави с впечатляващите за полеви играч 1135 двубоя.

Шилтън игра на 3 Световни първенства и поделя първото място за най-много чисти мрежи – цели 10. 70-годишният титан спечели 2 пъти КЕШ с Нотингам Форест. Майсторството на легендата под рамката е в голяма степен забравено в днешно време, но набитото му око вижда техническите грешки на днешните му наследници във Висшата лига. „За 30 години във футбола има някои неща, с които съм наистина горд. Три постижения са най-важни за мен. На първо място рекордът за най-много мачове в историята на футбола, защото това показа дълголетието ми. Второто са 125-те мача за Англия, а на трето място са десетте сухи мрежи на световни първенства. Последният рекорд деля с Фабиан Бартез. Щях да съм еднолично на върха, ако не се бе намесил един господин на име Марадона.“, започва разказа си вратарят, с когото се срещнахме в тих хотел в Колчестър.

Шилтън приема с въздишка факта, че за всичките си рекорди и постижения, ще остане във футбола като жертвата на Диего Марадона и пословичната Божия ръка от четвъртфинала на Мондиал 1986. „За мен ситуацията се помни по грешните причини. Направих всичко по силите си, а известната снимка от положението показва, че съм по-близо до топката от него, затова я удари с ръка, а не с глава. Хората постоянно казват „О, той те надскочи“, което не е истина. Не ме е надскачал изобщо. Той измами всички, ядосва се стражът и признава, че обикновено извинение от устата на дон Диего е щяло да намали болката. „Щеше да е добре за целия английски отбор, не само за мен. Целият тим страда от неговата измама. В днешно време хората се оплакват от ВАР, но тогава щеше да свърши страхотна работа. Марадона си призна с половин уста, казвайки че това е била Божията ръка, но така и не се извини. Даже не показа, че съжалява“, споделя огорченият Шилтън.

Легендата на Нотингам отказал преди няколко години предложение на дон Диего да се появят заедно в телевизионно предаване. „Бях възпитан да уважавам играта. Виждал съм други играчи да мамят, после си признават и се извиняват. Неговото отношение обаче обяснява моята неприязън. Многократно имахме предложения да приключим с тази история, но той не иска да се извини, затова няма да му стисна ръката или дори да му обърна внимание. Винаги съм казвал, че той е най-великият футболист в историята.

Не уважавам Диего

като спортист и никога

няма да го уважавам

Тери Бътчър е на същото мнение“, продължава разказа си Шилтън.

Вторият гол на Марадона в мача с „трите лъва“ бе не само по правилата, но и брилянтен заради невероятния дрибъл покрай петима футболисти на Англия, преди да прати топката във вратата на Шилтън. Божията ръка бе последвана от Гола на века. „Напълно типично за неговите възможности. По това време обаче вече не бяхме добре психически, заради случката с първото попадение. Когато знаеш, че някой мами в толкова голям мач, стомахът ти се обръща. Трябва да признаем, че преди Марадона да получи топката, Ходъл бе фаулиран. В крайна сметка, не можем да му кажем нищо за изпълнението. Диего направи това, което може най-добре.

По своя коренно различен начин, Шилтън също правеше това, което може най-добре. Година след година той напълно преобрази вратарската позиция. Висшата лига се появи три години преди последния му мач през 1997 година с екипа на Лейтън Ориент. Колкото и да е шокиращо, легендарният страж направи дебюта си в старата Първа дивизия през далечната 1966 г. Тогава Шилтън бе на 16, а на Гордън Банкс му предстоеше да стане световен шампион през лятото.

„Дебютирах пред 30 000

фенове и по това време

вече бях познат сред

привържениците на Лестър,

защото съм местно момче. Подкрепяха ме от самото начало и затова нямах никакви притеснения. Аз и Гордън бяхме приятели, както и съперници. Гледах го през годините и научих много от него. По същия начин наблюдавах Питър Бонети и Лев Яшин. Целта ми винаги е била да развия собствен стил на игра. Нямаше значение, че по онова време не разполагахме с треньори на вратарите и даже нямах читави ръкавици. Имах силна психика и страхотна работна етика. Дори и като дете си измислях упражнения, за да си подобрявам играта с крака. Винаги съм смятал, че тренировката на вратарите е изключително технична, а не само удари и центрирания. Развивах си психиката, концентрацията и командването на защитата. Не става дума само да крещиш и викаш по защитниците, а да им вдъхнеш самочувствие, докато ги държиш нащрек. Вратарят вижда всичко“, разкрива тайните на занаята рекордьорът.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here