Автор: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers


Днес на свещената трева на „Уембли“ ще излязат единадесеторките на Астън Вила и Манчестър Сити в 60-и юбилеен финал за Купата на Английската футболна лига. Интересен факт е, че Вила играе и във финал №50, като съперник отново е отбор от Манчестър – тогава късният велик състав на Юнайтед под ръководството на Алекс Фъргюсън. Вила са и първите победители в исторически план, като надделяват в два мача над състава на Родъръм Юнайтед с общ резултат 3:2 през 1961 година.

Дължим идеята за тази надпревара на Сър Стенли Роуз (6-ият президент на ФИФА, секретар на ФА и бивш футболен арбитър), който прокарва тезата за още един турнир в който да участват всички професионални отбори. Реално турнирът се развива от Алан Хардекър, на когото е и наречено и отличието за най-добър играч. Кралете на купата са Ливърпул с 8 трофея, а кралете на новото хилядолетие са Манчестър Сити, които имат общо 6 и днес гледат към трета поредна купа, с което ще станат едва вторият такъв тим след мърсисайдци през 80-те години.

Купата има три варианта, като сегашният е и нейният първи от 60-те години, а поради желание на спонсорите е имало и два различни варианта, осигурени от тях – Млечната купа и купата „Литълуудс“ от 1981 до 1991 година. Играчите пък са получавали метални халби за бира вместо медали в началото на надпреварата. Разбира се, това са едни романтични времена, които тази купа още носи, като се има в предвид че наградният й фонд е едва 100 хил. паунда за победителя и е далеч от този за Купата на Асоциацията. Но да победиш на „Уембли“ и да запишеш името на своя клуб върху сребърния трофей е нещото, което кара дори отбори аутсайдери да правят мачовете на тяхната история и да отправят предизвикателство към клубове-гиганти.

Манчестър Юнайтед, Челси и Астън Вила имат по 5 спечелени финала и така са едни от най-успешните участници в тази надпревара. Едни от най-емблематичните имена, записани със златни букви в историята на Купата на Лигата са тези на Иън Ръш и Емил Хески с по 6 участия във финали, на Клайв Алън от Спърс с 12 гола в един сезон, както и на Джеф Хърст с 50 гола на неговата сметка в турнира. Тази купа ни носи през годините много любопитни финални двубои. Завинаги в паметта на феновете на Лутън Таун ще остане оня финал през 1988 година, когато „Шапкарите“ с 2 гола в последните 12 минути прекършват Арсенал и вдигат единствената си купа в историята. Златни години за тях, велик Анди Дибъл на вратата, а нападателят Мик Хартфорд твърди и до днес, че това е момент съкровище за него и Лутън като отбор и град. През 2013 година Суонзи Сити става първият и единствен неанглийски отбор печелил купата с успех над Брадфорд Сити с 5:0, а година по-рано техните сънародници от Кардиф губят по сърцераздирателен начин от Ливърпул с дузпи, като любопитен факт е, че братовчедите Стивън и Антъни Джерард пропускат от бялата точка за Пуул и „Синигерите“. Разбира се един от най-емблематичните финали и съответно шокове е победата на Бирмингам Сити през 2011 година, като те изпадат няколко месеца след това, но пък печелят първи трофей след 55 години. Не е изненада, че техните съперници са Арсенал, които обичат да губят от отбори, които на книга са аутсайдери. В този мач Бен Фостър показва чудеса на вратата и печели втората си награда за играч на мача, като по-този начин се нарежда до имена като Джон Тери и Венсан Компани.

Няма как да не отбележим и нашето момче Димитър Бербатов, който бележи гол за единствената купа на Тотнъм през този век, спечелена през 2008 година. Едни от героите на този турнир са Нотингам Форест, които пишат история под ръководството но Брайн Клъф и печелят 4 купи. Това се случва с оня тим воден от Джон МакГавърн, който помита всичко през късните 70 години, но това правят и съставите на Форест с Найджъл Клъф и Стюърт Пиръс, а Джон и досега твърди, че спомените с Клъф старши и чувството за вдигнеш купата, като капитан е безценно. В онези славни години Шефилд Уензди поднасят един от най-големите шокове, като побеждават Манчестър Юнайтед с 1:0, като отбор от втора дивизия с гол на Джон Шеридан през 1991 година и така спират „Червените дяволи“ по пътя им към дубъл от купи.

Но да се върнем към днешните съперници от Вила и Сити. На книга безспорен фаворит е съставът на Пеп Гуардиола. Но така ли е в действителност? През сезона „Гражданите“ победиха с 6:1 на Вила парк, сега са вдъхновени след онова прочуто 2:1 на „Бернабеу“ и имат реална възможност да направят нова чудесна серия от победи, както и през миналия сезон. Пеп Гуардиола обаче казва, че това е финал, а Вила като един велик клуб заслужава уважение, а с Пепе Рейна на врата ще имат и чудесен страж, на когото далеч по-трудно биха вкарали попадения. Победа днес за тях би записала златна страница в историята им, но пък Астън Вила обича такива мачове. Особено, когато са предварително сочени за аутсайдер. Така както бе през 1994 година, когато буквално унищожиха насочилите се към требъл Манчестър Юнайтед с 3:1 с голове на Дийн Соундърс и починалия неотдавна Далиън Аткинсън.

Може би точно духтът на нападателя ще им даде крила и ще ги вдъхнови за един незабравим финал в Меката на футбола. Дийн Смит на шега преди финала споделя, че вероятно Сити се страхува от неговия отбор, щом Давид Силва и Агуеро са били резерви срещу Реал Мадрид. Освен това възможността да запишат името си в историята на клуба от Мидландс е нещото, което трябва да изкара и невъзможното от сърцето и душата на неговите играчи, а чувството да си от спечилата страна на този стадион е достатъчна мотивация, защото между победата и загубата на „Уембли“ има разстояние от километри и той иска неговият отбор, да даде всичко от себе си в името на триумфа днес.

Дали супер фаворитите ще спечелят или срещу залозите Вила ще стане победител номер 60 ще разберем след няколко часа, а ние само можем да си пожелаем един финал шедьовър в добрите традиции на английската игра.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here