След поредицата добри резултати на Манчестър Юнайтед имаме удоволствието да ви представим първа част от интервюто ни с един „хардкор“ футболен романтик, представител на старата школа, човек отдаден на любовта към английския футбол и страст си към футболната литература. Филип Бакьов, известен във фенските среди като „Gilly Black“ и половината от писателския дует с „Tosh McIntosh“.

1. Моля представете се : име, години, родно място, любими отбори?

Казвам се Филип Бакьов (псевдоним Gilly Black), на 41 години, автор съм на три книги ‘Отвъд омразата’, ‘Топ лицата на БГ’ и ‘Ретро Локо’ (100 години футбол в Г.О.). Роден съм в Горна Оряховица и там съм израснал. Любимите ми отбори са „Локомотив” Г.О. и „Манчестър Юнайтед”.  Но тъй като въпросите се отнасят за читателите на „Футбол Албион”  и привържениците на английския футбол, то тагава ще обърна внимание на клуба от Острова.

Old school football casuals

2. Кога усетихте страстта към играта и впоследствие любовта към английския футбол?

 Страстта от футболната игра я усетих, когато баща ми за първи път ме заведе на футболен мач на „Локомотив” Г.О. Това беше сезон 1986/87 година, последният решаващ двубой на отбора срещу „Светкавица”  Търговище, съдбовен мач за влизане в тогавашната майсторска  А група. Пред около 6000 души, на 7 юни 1987 „черно-белите” победиха с 3-0 и спечелихме така жадуваната промоция след 24 години в Б група. А , първото ми голямо гостуване беше през 1987/88 в Плевен, където бе и първата ми среща с футболното насилие. Именно тогава аз разбрах, че футбола е моята страст и любов. Повече за този ден, вписан в „черната хроника” на футболното хулиганство в България, може да прочетете в книгата „Отвъд омразата”.  Любовта към английския футбол наследих от баща ми, който е върл фен на „Нотингам Форест”. Тогава излизаше вестник „Старт” и той старателно събираше всичко свързано с футбола на Острова, макар че нямаше много информация в онези социалистически години.  Той също ми е говорил за подвизите на тогавашния клуб от Нотингам, за препълнените стадиони в Англия, както и за големите звезди на техния национален отбор.  Запалих се по „Манчестър Юнайтед”,  тъй като си търсих отбор, който да е „железничарски”,  както е Локо Г.О. Знае се, че Юнайтед е бил основан като „Нютън Хийт” през 1878 година от група железничари, впоследствие през 1902 година променя името си на „Манчестър Юнайтед” и така започна всичко…

С легендата на Локо ГО и българския футбол Ивайло Йорданов

С бившата футболна звезда и мениджър на Хартс Ангел Червенков

3.   От кога сте привърженик на Манчестър Юнайтед?

          Привърженик съм на Юнайтед от 1989 година, когато в състава се подвизаваха имена като Брайън Робсън, Норман Уайтсайд, Пол Макграт, и др.

United завинаги!

      4.   Какво ви направи фен на този отбор?  Разкажете за вашата любовна авантюра с отбора?

 Напълно бях обсебен, когато те спечила КНК през 1991 година срещу отбора на „Барселона” с 2-1 след голове на Марк Хюз. Този мач го гледах в една квартална кръчма, която имаше сателит и предаваха срещата на живо. Тогава нямаше кабелни телевизии и голям избор на английски срещи, както е в днешно време.

5.  Любим спомен с отбора?

Хубавите спомени са много, но най-запаметяващ е спечелването на „требъла” през 1999 година. Друг траен спомен останал завинаги в съзнанието ми е финала за ФА Къп през 1996 година, спечелен с 1-0 срещу „Ливърпул”, с гола на фамозния Ерик Кантона.

6. Тъжен спомен с отбора?

Тъжните са два: отказването на Ерик Кантона от футбола и оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън. Никога няма да бъде същото без тези двамата….

7. Любими играчи и с какво те спечелиха вашата любов и симпатии?

Любимите ми играчи са Ерик Кантона, Рой Кийн, Райън Гигс, Пол Скоулс, Стив Брус, Лий Шарп, Гари Палистър и Гари Невил. Всичките те се раздаваха на 100% на футболния терен, бяха истински бойци и трудно се примиряваха със загубите. Играчи, които играеха със сърце и обичаха истински клуба. За жалост такива футболисти вече няма!

8.  На колко мача на отбора сте присъствали? Разкажете за вашите най-интересни спомени?

          За съжаление съм присъствал само на два мача на „Манчестър Юнайтед” и то гостувания. Единият бе през 2001 в Мюнхен за Шампионската лига, когато ”Червените дяволи” направиха  1-1 с отбора на „Байерн”, с гол отбелязан от Ван Нистелрой. Второто гостуване бе в Норвегия, но не си спомням годината. Иначе имам посещения на футболни мачове на „Милуол”, „Нюкасъл Юнайтед” през 2006 за Купата на УЕФА срещу „Алкмаар”, „Ханза” Рощок, както и на няколко международни срещи на български отбори срещу английски такива в София. Подробно са описани случките и спомените  в книгата ни „Отвъм омразата”. Имам гостувания също на английския национален отбор, като едно от вълнуващите бе в Македония.

9.  Били ли сте на гостуване и го сравнете с домакинството на вашия отбор?

За съжаление, не съм имал възможността да присъствам на домакински мач на Юнайтед и съответно не мога да направя сравнение.

10. Отборите, които не харесвате и защо?

Не харесвам „Ливърпул” и тяхната песен „You’ll Never Walk Alone“! Това едва ли е голяма изненада…

11. Събирате ли сувенири и какви? Колко блузки на отбора имате? Харесвате ли футболна литература, разкажете що за този нов за България твърде любопитен жанр?

Сувенири и фланелки не събирам, въпреки че имам няколко. Фен съм на „casual” културата. Предпочитам марковите дрехи. Какво да ви кажа за футболната литература…..?! Имам над 120 английски заглавия от „хули” жанра литературата, издавана на Острова, някои са лично подписани от авторите им. Притежавам и много биографии на известни английски футболисти. Повечето книги са изчетени, някои от тях по 2-3 пъти, анализирани и написани кратки ревюта в сайта на Амазон. Можете да ги намерите и на нашия сайт www.jrf-go.co.uk  Kолекционер съм и на книги за български футболни отбори.

Stone Island Casual
Casual State of Mind

12. Харесвате ли друг/други отбори?

Да, харесвам други отбори в Англия. Имам по един от всяка дивизия, на които симпатизирам и следя резултатите. Това са: „Милуол”, „Лутън”, „Олдъм”, „Бристол Роувърс” и „Рексъм”.

Дълбоко на север

В бърлогата на „Лъвовете“

13. Сравнете футбола там с този тук, най-вече като усещане и настроение.

За сравнение не може и да става дума! На светлинни години сме от футбола, който се играе на Острова. Тази тема е доста болезнена и много може да се изпише по нея. Детайлно сме я разглеждали в книгите ни „Отвъд омразата” и „Топ лицата на БГ”.

Следва продължение

Top faces of Bulgaria

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here