Микел Артета пое официално Арсенал на 20 декември 2019 година или преди близо 100 дни. Този период е достатъчен да се правят анализи на промените в играта на тима, а с оглед на положителните резултати като цяло, може да се каже, че Артета към този момент се представя много добре.

Арсенал във

фаза „атака“

Когато Артета бе назначен за мениджър на Арсенал, очаквано сред феновете имаше сериозно надигане. Първата причина бе миналото на испанеца е лондонския клуб, а втората е работата му като асистент на Пеп Гуардиола в Сити. Вероятно по-голямата част от феновете са очаквали да видят тактическия почерк на Гуардиола и на:“Емиратс“, а това безспорно е предпоставка за атрактивен стил на игра.

Каталунецът е привърженик на системата 4-3-3, но при Артета Арсенал най-често използва 4-2-3-1, като в нея в ролята на типичен №10 виждаме Месут Йозил, който бе пратен във фризера при Емери.

Когато Ман Сити атакува с изнасянето на крайните бранители и атакуващите халфове в по-предни позиции, системата се огъва, за да стане 2-3-5. При Артета Арсенал също приема същия офанзивен вид, но по малко по-различен начин. Пиер-Емерик Обамеянг се предвижва по към левия фланг, а Пепе отива вдясно, като е подкрепян от Йозил. На помощ на Оба пък отива левия краен защитник. Тук вече много плавно се наложи младия Букайо Сака, който израства с всеки един мач. Очевидна е идеята на Артета бързоногите Сака и Пепе да използват максимално празните пространства, които се отварят пред тях заради движението на Оба и Пепе. Когато Сака тръгне в атака, десният бек – Бейерин или Мейтланд-Найлс, се мести близо до вътрешните халфове, за да ги покрива при нужда. Идеята на този подход е да има постоянен и ефективен контрол върху пространствата и топката, ако тя бъде върната назад.

Атакуващите играчи заемат петте ключови зони около наказателното поле на съперника – двата фланга, двата канала до тях и централния коридор, с което максимално затрудняват защитната линия на съперника.

С този подход е много важна ролята на лявостоящия вътрешен халф, като най-често това е Гранит Джака. Той има задачата да се изтегля назад и за играе като централен защитник, за да помага при притежанието и разпределянето на топката. Когато Арсенал прелее в система с трима централни защитници, то тогава за противника е много трудно да пресира ефективно.

Арсенал във

фаза „защита“

При Артета Арсенал безспорно вдигна нивото си в офанзивен план, но пък продължава да има проблеми в дефанзивен такъв, особено когато не притежава топката.

„Артилеристите“ хвърлят често много хора напред, когато имат топката и тогава формацията им е 2-3-5. Логично това води до оголване в защита и предоставянето на много празни пространства за съперника. Това обикновено са зоните към фланговете. Арсенал също така не разполага с централни защитници, които се чувствам комфортно, когато са извадени от нормалните им зони и трябва да отиват към фланговете или пък са оставени само очи в очи срещу нападателите на съперника.

В редица мачове противниците прибягват до едно решение – изолират крайните бранители, като хвърлят в техните зони повече хора.

Проблемът на Артета в случая е, че неговите атакуващи халфове не се славят със своята работоспособност в дефанзивен план и така върху плещите на техните колеги се стоварва по-сериозен товар и това води до проблеми.

Заключението

Безспорно стартът на Артета начело на Арсенал е позитивен и има индикации за един впечатляващ тактически подход, който може да донесе плодове. Все пак има и проблеми, които трябва да бъдат изчистени, но това може да стане след точни трансфери през лятото.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here