Емоционално и истинско с Ирина Владимирова за нейната любов към Манчестър Юнайтед. Намираме се в период, когато не можем да правим интервюта на живо, затова се надяваме, че и тези в писмена форма ще ви харесат. Днес ви срещаме с една ревностна привърженичка на футболната игра, влюбена в отбора от Олд Трафорд.

1. Как се запали по футбола и на каква възраст беше тогава?

Първият път, когато се запалих по-футбола бях едва на 10 години през 1999 година. Тогава наблюдавах мача срещу Ювентус в Шампионската лига – един епичен сблъсък. Италианският тим водеше с 2:0 в Торино, но с невероятен обрат през втората част „Червените дяволи” стигнаха до онова прочуто 3:2 и тогава си казах: Tе са моят отбор, а футболът е моето призвание и живот. Може би не бях толкова впечатлена от обрата, колкото от демонстрирания характер на тима. Този тим сякаш изгаряше всичко наоколо. Караше те да искаш още и още от него, така че никога да не се задоволиш. За мен един клуб трябва да има традиции, история и най-вече характер, с който да печели мачове и трофеи, без дори да си помислиш за отказване от битка. Ще ви издам една малка тайна за себе си. Понеже ние сме три сестри, а баща ни винаги е мечтаел за син, та дори аз съм била планувана за момче, но, уви, се родих момиче. Но след известно време, когато открих футболната си страст станах като реализирана мечта за татко. Той също е привърженик на Юнайтед и така с него споделяме една и съща страст, която ще се опитам да предам на своите бъдещи деца, а те на техните и се надявам това да се превърне в семейна традиция. Ето, че вече съм на 30, но любовта към отбора е все същата. В момента не сме силата, която бяхме, но всеки велик клуб има спадове и върхове, които следват като кръговрат. Смяната на поколенията, на треньорски щабове дават отражение, а и много трудно се гради нов състав след ерата на великият Алекс Фъргюсън. Но аз вярвам, че един ден пак ще дерем гърла и ще плачем от щастие с победите на нашия любим отбор. Като се замисля е лесно, да подкрепяш един отбор, когато печели купи, но истинската наслада е, когато го подкрепяш в трудните години. Трудно е да ви опиша какво значи футбола за мен, защото това не се описва, а се чувства. И не би ми стигнало и една книга, за да изразя емоцията , вдъхновението и силата, с които ме зарежда тази велика игра. В този ред на мисли, като истински футболен фен и ценител на красивата и качествена игра, искам да поздравя вечният ни съперник- Ливърпул, който се представя много добре в последните 2 сезона с харизматичния Юрген Клоп начело, който много харесвам. Изключителен професионалист, психолог и приятел на своите момчета.

2. Какво мислиш за твърдението, че футбола е мъжки спорт?

Не мисля, че футболът е мъжки спорт и никога не съм мислила. За мен подобно твърдение е ограничено и необмислено. Да слагаш етикет, значи да ограничиш. Наблюдавам женски футбол от доста години. Моят идол беше бразилката Марта. Тя е отличен пример, че футболът не се дели на мъже и жени. А на можещи и неможещи. Сега в момента Рапино и Морган са достойни представители на жените във футбола. Те доказват на силния пол, че не всички жени са лабилни, напротив, по-борбени от всякога и че  по нищо не отстъпваме на мъжете, както на терена така и в живота. И както обичам да казвам- мъжете може да са войни във война, но жените сме герои през целият си живот.

Футбола не е само игра за мъже

3. Би ли гледала женски футбол или предпочиташ да си участник в такова преживяване?

Гледам постоянно и без съмнение бих участвала, защото за мен футболът е като въздуха и водата. Осмисля живота ми.

 4. С какво те спечелиха  Манчестър Юнайтед  и кога усети тази тръпка в сърцето?

С характер, дух, отдаденост, непримиримост,  класа, стил на и извън терена. Всичко онова, което прави един клуб велик.

5. От кога си привърженик на Манчестър Юнайтед?

Привърженик съм  от 1999 година и така ще бъде до последния ми дъх.

Ирина: „Винаги вярвай в това, което обичаш и правиш!“

 6. Кои са твоите любими спомени с отбора? А твоите тъжни такива?

Любимите спомени са много, както и тъжните. Това е футболът и живота. Няма пълно щастие, но има емоция и спомени, които ще ни топлят до старини.

7. Била ли си на мач на Манчестър Юнайтед? Кога, къде и какво бе чувството да си толкова близо до тима на сърцето си?

За съжаление, все още не съм посетила Театъра на мечтите. Това ми е мечта и скоро  се надявам да го превзема. /ние от „Футбол Албион” ти го пожелаваме и сме убедени, че ще поставиш Манчестър в краката си/.

Целувки към феновете на „Футбол Албион“

8. А кой отбор не харесваш и защо?

Има три отбора, които не харесвам и те учудващо и странно си приличат: Лудогорец, Челси и Манчестър Сити, които според мен са изкуствени отбори без история. Аз лично не толерирам това във футбола, защото история с пари не се купува!

9. Кой ти е любимият футболист според  футболните качества и кой ти е любимия спомен, който ти е оставил? А на външен вид кой ти допада най-много?  С кой футболист би излязла на среща?

Вероятно няма да ви изненадам:  Дейвид Бекъм.  Сега много хора ще си помислят, че му симпатизирам заради външния вид, но това не е така. Той е пич на и извън терена. Не само като външност, но и като олицетворение на перфектен съпруг, грижовен баща и отличен футболист.  Изгледала съм много негови интервюта и смея да твърдя, че много пъти съм долавяла неговата душевност, която е безспорно истинска и чиста. Той е преди всичко стойностен и благороден човек, после е търговска и спортна марка. Но като цяло имам много любимци – мъжките момчета от 90-те, които за жалост днес са дефицит и липсват по футболните терени. Както се досещате бих излязла с него, само за да се докосна до истинската му същност и на живо.

10. А от настоящият отбор на Манчестър Юнайтед?

Скот Мактоминей! Категорично е моят човек сега и искам да го поздравя за сърцатата игра.

11. Срещала ли си играчи от отбора или на друг отбор? Какво се случи: подкосиха ти се краката от мечтаната среща или пък играчите онемяха от възторг, че имат такава атрактивна фенка?

През 2017 имах честта да присъствам на благотворителния мач на Димитър Бербатов с легендите на Юнайтед. Чувството беше неописуемо. Бяхме двамата с баща ми. Плакахме от щастие и бяхме на седмото небе. За мен да виждам усмивката на своите родители, е най-скъпото и безценно нещо на този свят, затова искам да ги правя щастливи всяка секунда.

От бащата към дъщерята

12. Член ли си на фен клуба в България или Англия?

Все още не съм, но скоро ще бъда. Имам честта да познавам председателят Емил Йорданов, който е страхотен човек и мой голям приятел. Ще използвам момента да му благодаря за всичко. Бат Емо, голям си! За всичко което прави за феновете в България заслужава уважение и признателност. За съжаление пропадна на този етап толкова чаканата среща с Пол Скоулс. Едно похвално мероприятие на „Манчестър Юнайтед България”,  което се надявам да се осъществи на 11 октомври, както е посочено като нова дата. Скоулс е един от най-великите полузащитници за всички времена. Елегантен, техничен и най-вече мъжкар с характер на терена. И на нас ни трябва характер в тези трудни времена. Пожелавам го на всички сънародници и фенове на английския футбол.

13. Мислиш да се включиш в бъдеще?

За в бъдеще, както казах планирам членство.

14. Играла ли си футбол? Ако не си, би ли се престрашила да се включиш в отбор с момичета?

Играла съм, както всички в квартала в дъжд и сняг. Също така и професионално, но се отказах твърде рано и това е грешката, която и до ден днешен ми тежи, но това е съдбата: хваща ни неподготвени.

15. Знаеш ли как се изпълнява тъч? А какво е специфичното при удар от вратата (аут)?

Разбира се, че знам. Тъчът (или още странично хвърляне) е футболен термин, който означава връщане на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на игрището, през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Тъчът се изпълнява от играч от противниковия отбор на играча, който последен е докоснал топката, преди тя да излезе от терена. Топката се хвърля с две ръце, над главата, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. Терминът „тъч“ идва от английското „touch“, което означава „докосване“.

Футболно момиче

16. Каква е твоята футболна мечта?

Да се докосна до всички мои идоли и да направим едно приятелско мачле. Мечтата ми е да видя един ден сина си, редом до велики футболисти и той да изпълни това, което аз не можах. Това ще бъде моята сбъдната мечта.

17. Как празнуваш победите и как реагираш на загубите на Юнайтед?

Ирина е дама преди всичко, но става ли въпрос за футбол е истинска фурия. Плача, викам, ядосвам се като всеки футболен запалянко. Сякаш ставам друг човек, но това е чара и магията в тази игра.

18. Колко фланелки имаш, събираш и какви сувенири свързани с твоите любимци? Коя е любимата ти блузка?

Имам доста. И не само блузки, но и чаршафи, кърпи, сувенири и много други неща. Фаворит ми е тази от  финала за Шампионската лига през 1999 година, която е различна от използваната във Висшата лига.

19. Би ли пила кафе/бира с привърженички на друг отбор?

Зависи от манталитета и погледа  му върху играта и живота. Кафе да, но бира не.

20. Имаш ли татуировки и ако да, дали са на футболна тематика?

Имам да. Както повечето хора, които ме познават – знаят, че числото седем е съдбовно в моят живот, както и доста любимо. Имам седмица на дясната китка. Същото така имам надписи на двата крака, които са свързани с футбола и името на моя велик отбор Манчестър Юнайтед.

Манчестър е мой и червен!

22. Би ли участвала във футболна реклама? Разкажи как си го представяш?

Разбира се. Аз съм халф и тръгвам на контра атака, правя прецизен и брилянтен пас на Роналдиньо, а той прави фамозна задна ножица и с този гол се печелим Световната титла по футбол.

23. Би ли участвала в благотворителна кампания организирана от фен клуб на твоя отбор? А съвместно с фенове на друг отбор?

Винаги съм с отворени обятия щом става дума за благотворителност и го правя, но не обичам да го афиширам в социалните мрежи, защото съм личност, която не е привърженик на показността. Показност е олицетворение на пошлост и лицемерие!

24. Какво ще направиш ако Манчестър Юнайтед  стане шампион? Как ще празнуваш и имаш ли някакъв особен стил и ритуал?

Разбира се, ще изпадна в дълбока еуфория. Вече съм го изпитала няколко  пъти и чувството е ненадминато. Като оргазъм е.

25. Би ли участвала във видео интервю в нашето студио или в среща с фенки на други отбори?

Да. С удоволствие, защото е приятно, когато откриеш „сродни“ души във футбола.

26. Пожелайте нещо на читателите на Футбол-албион!

Пожелавам на всички, да бъдат живи и здрави и най-вече да подържат страстта си към футбола. Благодаря ви, за дадената възможност да се включа в проекта „Футбол Албион”.

Новата седмица на Манчестър Юнайтед

Ние също благодарим на Ирина за откровеното и истинско интервю, като и желаем да сбъдне съкровените си мечти.

1 COMMENT

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here