„Дейли Мейл“

Студен февруарски ден в Магхъл, Мърсисайд. Мъж с дънки до коленете спира Рой Еванс, който се приготвя да го снимаме пред едно кафе. Мъжът има на прасеца татуировка на митичната птица, която е символ на ФК Ливърпул. „Не ми се вярва, Рой“, крещи той и добавя: Всъщност мисля, че можем този път да го направим. Това е, шефе“. Заради студа Еванс си слага ръцете в джобовете и се усмихва. Питам го дали може да отиде някъде, без да бъде обезпокояван. „Да, мога. Хората ме познават тук. Далеч по-сложно е, когато съм някъде на почивка. Знаете какви сме ние, скаузърите. И сме навсякъде“, обяснява той.

ФК Ливърпул е неговият втори дом в продължение на цели 33 години. Сега той е на 71, а като юноша е бил част от тима. В средата на 20-те си години той става част от треньорския щаб. Първо води резервния тим, а след това и тренировките на първия. Има периоди, в които бил дори кондиционен треньор, за да стане накрая и мениджър на първия отбор. Той е 24 години в клуба на различни треньорски позиция, като в този период са спечелени 22 големи трофея.

Еванс (вдясно) с Далглиш и Рони Уелън

Странното е, че този трофей, който вероятно вече щеше да е вдигнат, ако сезонът не бе прекратен заради пандемията от коронавируса, се смята, че ще е най-великият в клубната история на домашната сцена.

„Ние искаме да сме топ клуб и Юрген Клоп направи точно това. Ние вече сме най-добрите в света. Този сезон е фантастичен по отношение на резултатите и стила. На моменти отборът е перфектен“, казва Еванс. Всъщност не са много хората, които имат повече основания да анализират Ливърпул от самия Еванс. Той минава през школовката на Бил Шенкли и Боб Пейсли.

Треньорската му кариера на „Анфийлд“ стартира във времена, в които тимът просто не спира да печели трофеи и приключва след 25 години, когато всичко вече става много по-трудно за печелене. „Забравете Купата на европейските шампиони и всичко друго за момент. Най-важното нещо за нас винаги бе да печелим титлата. Бил Шенкли казваше, че тя е като хляба и маслото за нас. И вярвам, че винаги ще бъде така за нас. Загубите трябва да се вземат сериозно. Победите не са даденост. Повярвайте ми, така е. Минал съм по този път“, философски отбелязва Еванс.

Тандемът Еванс – Улие нямаше успех на „Анфийлд“

Ако гледате на запис миговете от последната титла на Ливърпул от 1990 година и победата с 2:1 над Куинс Парк, ще видите един мъж на трибуната „Коп“. Две неща са за отбелязване. Той пуши и държи на ухото си един малък транзистор. Да, наистина толкова отдавна бе последната титла на „червените“. Тя бе под №8 в рамките на 12 години, а мениджър на тима бе Кени Далглиш. „Кени беше големият бос, но в такива случаи Рони Моран раздаваше медалите. Нямаше церемония на терена. Нямаше парти. Рони влизаше в съблекалнята с една картонена кутия и казваше: „Тук са ви медалите. Забравете ги. Нека да мислим за следващия сезон. Нямахме време дори да изпием по една бира за титлата, преди да влезе Рони и да ни каже тези слова. Толкова добри наистина бяхме тогава. Беше нормално да печелим“, връща се назад в години Рой.

Дали сега в Ливърпул най-накрая ще видят медалите? Пандемията промени всичко в света. Има една малка вероятност сигурната преди няколко седмици титла все пак да не отиде на „Анфийлд“. „В случая става въпрос за живота на много хора и това сега е най-важното. Има основателни причини сезонът да бъде прекъснат и той не трябва да бъде подновяван, докато всички не са в безопасност. Това все пак е футбол и това е само една игра. Но аз се надявам, че ще намери начин тези оставащи мачове да бъдат изиграни. В крайна сметка ние сме чакали 30 години, ако се налага, ще изчакаме още няколко седмици. Трябва да призная едно нещо. Ако през 1990-а някой ми беше казал, че в следващите 3 десетилетия няма да спечелим титлата, щях само да ми кажа: „О, да. ОК, приятелю. Ще се видим след един сезон. Нямаше да как да повярвам тогава, че такова нещо може да се случи“, казва още „червената“ легенда.

Еванс е играл и работил като треньор за Бил Шенкли, а след това и Боб Шейсли направи от Ливърпул доминатор и в Европа. Рой бе част от митичната Boot Room или Съблекалнята, в която се ковяха успехите на тима. За него най-важно е било да разбере основните принципи от философиите на Шенкли и Пейсли, които бяха коренно различни. Те обаче си приличаха по едно нещо и то бе в усещането, че колкото по усложняват нещата, толкова играта става по-трудна за разбиране. „Всичко започва с Шенкли. След Боб Пейсли издигна клуба на друго ниво. Шенкс бе велик оратор. Като председателя Мао. Той може да ти каже нещо от рода на: „Синко, днес е велик ден“, въпреки че навън вали като из ведро, но на теб не ти остава нищо друго, освен да му повярваш. Боб беше на другата крайност. Той само мънкаше, като не можеше да си спомня дори имената на играчите на съперника, но усещаше кой е играч. И след това идва ред на Джо Фейгън – прям човек, който спечели 3 трофея за един сезон. Хората обичат да говорят за Съблекалнята, но истината е, че хората вътре в нея я създадоха такава, каквато стана тя и аз имах късмета да бъда поканен в нея, когато бях само на 26. „Попитаха ме дали искам да бъда треньор, а не играч. Имаше ясно послание, нали? Бяхме седнали там на по бира и те ме окуражаваха да кажа какво мисля. Това беше важно за моето решение. Това беше моят първи треньорски урок и те ме накараха да се почувствам важен. Виждам, че сега Юрген прави същото с хората около него“, обяснява Еванс.

Когато го слушаш как той говори за старите футболни философии и теории, моментално изникват паралелите с Юрген Клоп. Играта сега може да е различна, но хората може би не са. Все пак Клоп няма навика да критикува публично играчите си, а и не усложнява прекалено своя футболен стил. Както бе казал веднъж Боб Пейсли: „Става въпрос за нас, а не за съперника“. „ОК, съвременният футбол е различен, но това, което не се променяше драстично през години бе тактическата философия. Нека да мислим за нашия тим, а не за тях. Добрите играчи могат да вземат сами точните решения. Да, сега имаме ясен стил на игра и знаем какво да правим, когато загубим топката. Но до голяма степен всичко зависи от самите играчи и винаги е било така. Мо Салах е чудесен пример за това. Вкарва много голове, но работи здраво и за отбора. Така правеше и Йън Ръш. Той беше сред най-добрите. Забравете за головете му. Той винаги беше близо до съперника и не му даваше пространства. Ако не владееш добре топката, той бе готов да я вземе. И бам. Такива играчи дават тона. Този тим е същият като най-великите на Ливърпул преди това. Това си проличава и по едно друго нещо – когато излизат от терена, получават потупване по гърба. Юрген е много добър в това отношение. Всеки, било то млекар или машинист, се радва, когато го потупаш. И ти трябва да им дадеш точно това. Това, което винаги е било характерно за Ливърпул и се е виждало във всеки един е влагането на усилия на терена. Виждали ли сте друг тим на Ливърпул да работи толкова здраво на терена? Съмнява ме“, със страст обяснява Рой.

Еванс може би е недооценен човек. Той е способен да оцени както трябва добрите играчи, но също така харесва и отборните футболисти. Той образно описва втория вид играчи като лепило, защото точно те правят тима едно цяло, залепят всички части. Такива за него са Рони Уелън, Сами, Лий, Джордан Хендерсън и Джеймс Милнър.

„Това не е казано с пренебрежение. Всъщност това е огромна похвала. Хендерсън е лепило. Той прави тима сплотен, въвлечен е във всичко. Такива са и Милнър, Робо и Трент. При тях не може да видиш номера на терена. Те са прями и директни, правят играта по-опростена. И заради това получават всяка седмица 7 или 8 по десетобалната система“, ясен е Еванс.

Той е на „Анфийлд“ на почти всеки домакински мач през този сезон и признава, че Клоп е уникален в едно нещо – в начина, по който направи Ливърпул в свирепа и невъзможна за пречупване машина. Но той вижда и други прилики с клубното историческо наследство.

„Да, вярно е, че е този тим на Ливърпул е ориентиран към притежанието на топката, но пък си прилича по едно нещо с Шенкли – топката да се подава на най-близката червена фланелка, но няма и нищо против използване на дълги топки, ако вършат работа. Същото е и сега. Щабът на Клоп също върши чудесна работа. Сега тимът на Клоп обича да изнася топката от вратаря. Това го имаше и при Пейсли с Рей Клемънс на вратата. След това го правеше и Брус Гробелаар. Всъщност Брус сякаш се мислеше за централен нападател. Никога не беше в нашето наказателно поле. Сега един вратар има 5-6 опции за пас. По мое време играчите се изнасяха веднага напред. Тогава Клемънс риташе топката напред, понякога тя отиваше на трибуните. Ако не си сигурен, пращай топката на последния ред. Няма нищо лошо в това, освен ако не си там“, разсъждава той.

Той си тръгна от „Анфйлд“ през ноември 1998 година, след като осъзна, че мениджърският му тандем с Жерар Улие не сработва според очакванията. „Това беше изцяло мое решение, но аз бях много ядосан. През целия ден плакох. Наистина“, разяснява още Рой. Той бе мениджър на Ливърпул от януари 1994 до лятото на 1998 година, когато започна да работи в тандем с Улие. В тези 4 пълни сезона Ливърпул неизменно бе в Топ 4, спечели Купата на лигата, а изгуби един финал за ФА Къп заради гениалността на Ерик Кантона.

Той никога няма да забрави сезон 1996/97. Тогава Ливърпул бе смятан за най-силния тим в Англия, като на Нова година водеше с 5 точки пред втория. Домакински загуби от Ковънтри и Манчестър Юнайтед в края на кампанията обаче струваха скъпо и шампиони станаха „червените дяволи“.

„Да, все още мисля за това. Винаги съм бил фен на Ливърпул и тогава бяхме толкова близо. Казвате, че тогава сме били най-добрият отбор и това прави чувството още по-трудно за преглъщане. Ако си най-добрият тим и не си станал шампион, какво говори това за теб?! Ливърпул трябваше да стане шампион тогава, но не зарадвахме феновете. Това ме прави тъжен“, спомня си той. След като напусна, той не стъпи на „Анфйлд“ цели 18 месеца. Толкова голямо бе натрупаното в него разочарование. Когато болката премина, той се чудеше защо му дават билети за главната трибуна, докато бивши играчи с под 50 мача за първия тим получаваха достъп до директорските ложи. За щастие всичко това се промени при новите собственици от „Фенуей Спортс Груп“. „Те използват по най-добрия начин всички стари играчи и треньори за различни събития и срещи. Така се виждаме също така със стари муцуни“, доволен е Рой.

Наскоро с него имаше една интересна случка на тренировъчната база в Мелууд. Еванс отива там, а фенове го молят за селфита, снимки и автогртафи.

“Не съм сигурен, че Юрген е разбрал в първия момент кой съм аз и защо е тази шумотевица около мен. Но когато са му казали, той веднага дойде при мен и побъбрихме много добре. Нямаше как да бъде по-любезен към мен. Всеки ще се опита да ни свали от върха. Това е така с най-добрите. Юрген ще бъде готов, но спечелването на първа титла винаги дава изключителна увереност. Ако този път станем шампиони, кой знае колко далеч може да стигнем“, завършва Рой Еванс.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here