Днес имаме удоволствието да ви представим един пътепис, свързан с посещение на стадиона на Арсенал и среща с Краля на „Хайбъри“ Чарли Джордж. Автор на текста е дългогодишният член на Арсенал България, любител на екстремната музика и спортове- Даниел Джалев. Известен във фенските среди като Биг Джа, той имаше удоволствието да види последната изява на Унай Емери като мениджър на „tопчиите“.

29.11.2019, Лондон

Часът беше около 9 сутринта, когато пресата започна да гърми с новината за уволнението на Унай Емери като мениджър на Арсенал. Рокада, която със сигурност беше леко позакъсняла, но все пак извършена. Предната вечер бях наблюдавал на живо последното фиаско под ръководството на „Гаргамел“, което автоматично ме превръща в един от по-интересните членове на фенклуба на Арсенал в България. Все пак не е голям броят на хората, които могат да кажат, че са гледали последния мач на даден треньор, а след това са му стегнали куфарите. Но да се върнем към историята…

Тъкмо бях освободил апартамента, който си бях наел за престоя в английската столица и в последния си ден, имах идеята да си направя тур на „Емиратс Стейдиъм“ – дома на Арсенал. И то не какъв да е тур, а воден от легенда на клуба. Щях да се срещна лично с носителя на първия дубъл в историята на отбора (1971-ва) Чарли Джордж. След бърза английска закуска и чаша черен чай в близкото до стадиона кафе пресякох алеята и застанах пред клубния магазин. Преди обиколката, която беше планирана за обяд, имах да изпълня няколко поръчки от България. Не ми отне много време да намеря това, което търсех. В Armoury-то, както се нарича клубният магазин на Арсенал, персоналът е много приветлив и винаги готов да се притече на помощ.

Мемориална плоча на Арсенал България пред Емиратс

След като си набавих необходимите неща се отправих към местата, където се правят резервации за обиколките на стадиона. Две от момчетата на касите очевидно ме познаха от предния ден. Цената на това удоволствие е 40 паунда, но благодарение на международната ми студентска карта аз се уредих с лека отстъпка.

Докато чаках времето за срещата, реших да изляза навън да подишам малко от мръсния лондонски въздух, когато се натъкнах на една изненада. Около стадиона вече беше пълно със знайни и незнайни журналисти, които бяха надушили кръвта на прясно екзекутирания Емери. От ITV дори ме попитаха дали искам да дам интервю за тях, но настинката, която се опитваше да надделее над мен, ме подтикна към това любезно да им откажа. А и ако трябва да съм честен с вас, скъпи читатели – изобщо не я понасям тая пасмина.

12:50 британско време

Часът на срещата ни с Чарли Джордж наближаваше като с оставащи десетина минутки до началото вече имаше сериозна група. Надеждите ми за частна аудиенция от Краля на „Хайбъри” отидоха по дяволите, но какво от това. След бърза проверка на раниците се наредихме на вътрешния паркинг, където ни посрещнаха няколко от стюардите. Кратки инструкции за движението по време на обиколката и катеренето на стълбите към Club Level боксовете започна.

13:10 британско време

Когато групата стъпи в Club Level, той вече ни очакваше. Елегантно облечен, типичният английски джентълмен от старата школа. Бях първият, който прекоси вратите и на насочи към ложата, където Чарли стоеше. Подадох му ръка с думите, че удоволствието от тази среща е изцяло мое, след което се настаних на една от седалките. След като всички заеха местата си, Чарли ни приветства на „Емиратс Стейдиъм“ – дома на Арсенал. След няколко бързи шегички той започна с историята на мястото на което се намирахме и как е взето решението за построяването на новия стадион. Преди да се премести тук през август 2006-та година, Арсенал играеше своите домакински мачове, не много далеч от сегашното място, където на около 500 метра се намира реликвата „Хайбъри“. Този митичен стадион беше станал свидетел на всичките тринадесет шампионски титли в историята на клуба. В годините преди създаването на Висшата лига на мачовете често е имало по над 60 хиляди души, тъй като двете трибуни North Bank и Clock End са имали сектори за правостоящи, което е позволявало събирането на много хора на едно място.

Една от фасадите на Хайбъри
Митичният стадион е превърнат в луксозни апартаменти, а терена му в парк
Прочутият вход в стил „Арт-деко“, който е паметник на културата във Великобритания

След трагедията на „Хилзбъро“ през 1989-та съдия Питър Тейлър (т.н. „Доклад Тейлър) разпорежда в началото на 90-те всички стадиони в Англия да станат със седящи места. Това решение налага и реконструкция на двете трибуни на „Хайбъри“, което драстично намалява капацитета на стадиона. Точно този намален капацитет води и до по-ниски приходи в клуба, а малко след назначаването на Арсен Венгер започват и първите планове за нов стадион. За разширение на „Хайбъри“ е било немислимо да се говори, тъй като стадионът се намира непосредствено до жилищни сгради. Друга възможна идея е била де се използва „Уембли“, при това съвместно с големите съперници от Тотнъм, но така или иначе се стига до 2002 година.Тогава от Арсенал обявяват, че са закупили терен в близост до „Хайбъри“, където ще бъде построен новият им дом. Цената на тази инвестиция е колосалните за клуба 450 милиона паунда. Нататък историята за финансовия недоимък в клуба след преместването на „Емиратс“ се знае (годините, в които Венгер успяваше с играчи от кол и въже да класира някак си отбора в групите на Шампионската лига, за да осигури пари, с които да се покриват дълговете към „Банката на Шотландия“, отпуснати за изграждането на стадиона. Знае се, че до септември 2013-та преди покупката на Месут Йозил за 42 милиона паунда в последните минути на летния трансферен период от Реал Мадрид, най-скъпият трансфер на клуба е поделен от Андрей Аршавин и Силвен Вилтор (двамата акостират за по 15 милиона паунда съответно през 2000-та и 2009-та).

Ашбъртън гроув, както е другото име на стадиона
Поглед към култовата трибуна „The Clock end“

След тази история Чарли ни поведе към горния етаж на стадиона или така наречения – Diamond Box Level, където срещу скромната сума от 64 хиляди паунда на сезон, можеш да гледаш на моменти комичното представяне на играчите, докато си хапваш и пийваш, а подгрева на креслата се грижи за комфорта на задните ти части, докато на теб ти се иска да нариташ тези задни части на някои от многомилионните примадони на терена…. В салона има два малки бюста на Арсен Венгер и Денис Бергкамп (според думите на Чарли „най-великият“, който е обличал фланелката на Арсенал).

Един от вдъхновителите на новия стадион

Разходката ни продължи към паркинга на стадиона и по конкретно мястото, откъдето играчите на Арсенал и тези на който и да е отбор гостуващ на „Емиратс“ влизат на стадиона. По стените има големи снимки с ключови моменти от историята на клуба. Тук Чарли ни даде възможност да зададем въпроси. След като изслушах останалите, реших да го попитам нещо, което винаги ми е било интересно. В цялата си история Арсенал е печелил дубъл три пъти (1970-71, 1997-98 и 2001-02). Това са сезоните, в които клуба триумфира в първенството и една от двете домашни купи. Но през дебютния сезон на Висшата лига „топчиите“ успяват макар и с няколко преигравания да спечелят двете домашни купи като и на двата финала съперник в тимът на Шефилд Уензди. Беше ми интересно защо този дубъл не се отчита в историята на отбора, така както се говори за требъла на Ливърпул от сезон 2000-01, когато по същия начин те печелят двете домашни купи като добавят към това и европейски трофей под формата на Купата на УЕФА. Отговорът на Чарли беше, че хората в Англия не придават особено голямо значение на печеленето на вътрешните купи, въпреки че ФА Къп е на голяма почит като най-стария футболен турнир в света и за дубъл за приема моментът, в който спечелиш първенството и една от двете домашни купи.

Вечният номер 9 в историята на Арсенал

До входа за играчите има една малка зала, посветена на Арсен Венгер, където са наредени всички спечелени от французина трофеи. След кратко разглеждане на тази зала се отправихме към съблекалните. Усещането да влезеш в съблекалнята на Арсенал е уникално. Въображението ти веднага започва да създава пред теб моменти, в които играеш за клуба и предстои един от най-важните мачове за сезона. Цялата група зае всички места, за да може Чарли да продължи с разказа си. Той посочи една бяла дъска зад себе си и каза, че това в бил методът на Венгер. Първото нещо, което Унай Емери е направил след назначаването си било, да поиска голям видео екран в съблекланята. Чарли погледна екрана и каза, че още сутринта се е обадил на Емери, за да му каже, че ако си иска екрана, може да си го получи срещу 2000 паунда (цялата група избухна в смях).

Златната купа за „Непобедимите“ от 2004 година

Разходихме се и в съблекалнята, която използва отборът, който гостува на „Емиратс“. Тя е далеч по-малка и неудобна за настройките преди мача. След което поехме към терена, където заехме места на скамейката на отбора. Тук въображението отново може да вкара човек във филма като го накара да си представи как влиза като резерва и бележи гола, с който клуба става шампион.

Последната спирка от обиколката ни беше медийният център на стадиона. Това е мястото, където всички журналисти стоят по време на мачовете, а хората, които ръководят профилите на клуба в социалните мрежи работят. Чарли започна да отговаря на въпросите на всички. Запитан какво смята за големите трансферни суми във футбола в днешно време, той сподели, че играта е повече бизнес отколкото спорт. След което се върна през 1966-та, когато подписва с Арсенал и направи препратка със заплатите, които взимат днешните футболисти. По времето, когато той е бил активен състезател, заплатата на един футболист не е била повече от 100 паунда на седмица. Дори се пошегува, че любимият му момент е бил, когато е получил бонуса си за подписването на първия си професионален договор. „Нищо не можеше да победи чувството на онези 30 паунда!“.

Всички получихме по една снимка от финала за ФА Къп през 1971-ва, а след края на срещата Чарли се разписа и върху знамето на Арсенал България.

След „онзи“ гол срещу Ливърпул на „Уембли“ през 1971 година

В заключение ще кажа, че при обиколка на стадиона едни допълнителни 10 паунда за среща с клубна легенда, могат да променят драстично преживяването. Никой не може да ти предаде историята така, както човек, който е бил участник в нея.

Автор: Даниел „Биг Джа“ Джалев

Бел. ред.: Чарли Джордж е емблематично име в английския футбол през 70-те години, когато блести в състава на Арсенал, на когото е привърженик от дете. Роден е на 10 октомври 1950 година в района Излънгтън, което и не му дава друг избор освен отбора в червено и бяло. За тях той играе от 1968 до 1975 година, като е интегрална част от състава спечелил „дубъл“ през 1971 година, вкарвайки гол на Ливърпул във финала за купата, спечелва Купата на панаирните градове през 1970 година. С Дарби Каунти е носител на Чарити щийлд през 1975 година, а с Нотингам Форест на Суперкупата на Европа за 1979 година. Бил е доста необуздан на терена, което му спечелва любовта на феновете и 9 място сред 50-те най-значими играчи на Арсенал в историята. Има един мач за Англия, а днес работи за клуба и със своя чар и усмивка е желан събеседник за всеки футболен фен.


Дидо Джалев с Крис Джерило и неговата група Fozzy

Винаги зад отбора
Двама големи: „Джа“ и емблематичният „Були“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here