МАРК ОГДЪН, ESPN

Първата титла на Ливърпул от 30 години е въпрос само 2 победи, а пандемията с коронавируса само отлага във времето този факт. Точно преди 6 години, на 27 април 2014, едно подхлъзване на легендата на „червените“ Стивън Джерард на практика стана причина мечтата на феновете да бъде отложена и да стане реалност през 2020 година. Тогава Брендън Роджърс разполагаше още с футболисти като Луис Суарес и Джейми Карагър и всички те ще останат в историята като онези велики играчи, които така и не успяха да вдигнат трофея на Висшата лига. Ето как би изглеждал идеалният отбор на тези, които останаха в подножието на върха в Премиершип.

Вратар: Брад Фридъл

Този пост наистина е много труден избор. Почти всички велики вратари в ерата на Висшата лига са ставали шампиони – Петер Шмайхел, Петер Чех, Дейвид Сийман, но има и няколко имена с дългогодишна кариера на Острова, които не успяха да спечелят златото. Близо до трофея бе легендата на Лийдс Найджъл Мартин, а Юго Лорис е капитан на световния шампион Франция, но така и не успя да покори Англия с Тотнъм.

Изборът за нашия тим пада върху американеца Брад Фридъл, чиято кариера продължи около 20 години и той натрупа 450 мача във Висшата лига с екипите на Ливърпул, Блекбърн, Астън Вила и Тотнъм.

Десен бек: Роб Джоунс

Джоунс записа само 155 мача във Висшата лига в първата половина на 90-те години, но пък нахлу с гръм и трясък на голямата сцена с екипа на Ливърпул при Греъм Сунес. Серия от тежки контузии го накараха да се откаже твърде млад от играта, а имаше качества да покори върха. Сунес взе 19-годишния Джоунс от Крю през 1991 година и младокът дебютира за „червените“ само 38 часа по-късно срещу Манчестър Юнайтед. Той имаше тежката задача да пази Райън Гигс на „Олд Трафорд“. Той си взе изпита с блестяща оценка и наградата за играч на мача. Джоунс имаше всичко – скорост, крачка, техника, тактическа грамотност и пробивност. Голяма част от феновете на Ливърпул смятат, че Джоунс е един най-добрите бекове за всички времена на „Анфийлд“.

Централен защитник: Джейми Карагър

Карагър спечели 9 големи трофея като играч на Ливърпул, но за 16 години на „Анфийлд“ титлата неизменно му се изплъзваше. Той има редица мачове (737 общо) като десен бек и дефанзивен халф, но именно като централен бранител показваше най-добрите си качества.

Централен защитник: Марсел Десаи

За това място конкуренцията е сериозна заради наличието на играчи като Филип Албер (Нюкасъл) и Джонатан Уудгейт (Лийдс). Десаи стана световен шампион с Франция през 1998 година, а най-добрите му години бяха в Милан. Все пак той показваше класата си и на „Стамфорд Бридж“ в продължение на 6 сезона. Направи отличен тандем с Франк Льобьоф, но златото остана мираж за него.

Ляв бек: Стюърт Пиърс

Лейтън Бейнс може и да е Г-н Постоянство с игрите си за Уигън и Евертън, но никога не е бил близо до титлата. Стюърт Пиърс е истинска легенда на Англия, направи блестяща кариера в Нотингам на Брайън Клъф, а игра също така за Нюкасъл, Уест Хем и Манчестър Сити и ще остане в историята като най-великия ляв бек без титла.

Халф: Стивън Джерард

Надали има човек, който може да оспори колосалния принос на Стивън Джерард за историята на Висшата лига. Знамето на Ливърпул бе наистина завършен във всяко едно отношение халф. Можеше да брани, да атакува, да подава, да вкарва, да влиза здраво. Лидерските му качества също не подлежат на коментар. Той има всичко, но не и титлата на Англия.

Халф: Шаби Алонсо

Тук битката също е сериозна, защото играчи като Погба, Масчерано, Гулит и Пойет така и не успяха да станат шампиони, но те нямаха влиянието върху развитието на Висшата лига, каквото остави Шаби Алонсо. За пет сезона на „Анфийлд“ той стана легенда, а в хода на цялата си кариера спечели 3 пъти ШЛ с Реал Мадрид. Беше перфектният партньор на Джерард, а за дългите му пасове се носят легенди и трябва да се гледат в социалните мрежи.

Нападател: Гарет Бейл

Уелският магьосник спечели 4 пъти ШЛ с Реал Мадрид, както и титлата на Испания, но с Тотнъм имаше един кратък момент на мечта за златото в Англия през 2012 година. Той е почти на 31 години и за него все още има шанс да триумфира във Висшата лига, ако реши да се завърне.

Нападател: Джанфранко Дзола

Нисичкият гений дойде в Англия на 30 години след Евро’96. Мнозина очакваха, че най-добрите ми години са в миналото, но за сезона в Челси той се превърна в един от най-влиятелните играчи в историята на Висшата лига. Перфектен професионалист, Дзола вкарваше предишно победни голове, като се разписа общо 59 пъти в 229 мача в елита.

Нападател: Луис Суарес

Уругваецът винаги ще разделя мненията за себе си, но е безспорно, че е велик футболист. Той е истински магнит за скандалите, но и брилянтен голаджия и биткаджия. Именно той водеше Ливърпул към титлата през 2014 година, но походът се оказа неуспешен, а за престоя си на „Анфийлд“ записа 69 гола и 23 асистенции в 110 шампионатни мача.

Нападател: Хари Кейн

Капитанът на Англия все още е на 26 години и бъдещето е пред него, но може би ще трябва да напусне Тотнъм, ако иска да стане шампион. Негова конкуренция за тази позиция са Роби Фаулър и Златан Ибрахимович, но Кейн е изправен пред реалната възможност да бъде най-резултатният в историята на Висшата лига, без да е ставал шампион.

Мениджър: Кевин Кигън

Легендарният Кигън ще остане завинаги във фолклора на Висшата лига с едно тв изригване по адрес на Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед преди 24 години. Тогава той водеше Нюкасъл и пропиля аванс от 12 точки на върха.

Резерви: Пепе Рейна (вратар); Стивън Кар (десен бек), Филип Албер (Нюкасъл), Рууд Гулит (халф), Пол Погба (халф), Стив Макманаман (халф), Роби Фаулър (нападател)

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here