1.Али Диа (Саутхемптън)

Тази история безспорно е най-големият майтап във Висшата лига. В средата на 90-те години Диа звъни на куп клубове, като обяснява, че е братовчед на Джордж Уеа. Ковънтри и Борнемут не се хващат на въдицата, но мениджърът на Саутхемптън Греъм Сунес кълве на голата кукичка. Дебютът на Диа е в мач срещу Лийдс, като влиза на мястото на ранно контузилия се Мат Льо Тисие. Сенагалецът остава на терена само 52 минути, в които показва, че няма нищо общо с футбола и след това веднага е освободен.

2.Савио Нсереко (Уест Хем)

Уест Хем продаде Крейг Белами за 14 милиона паунда на Ман Сити през януари 2009 година и го замени с Нсереко. „Чуковете“ платиха 9 милиона на тима от Серия Б Бреша, като роденият в Уганда дойде с репутацията на Футболист на турнира от Европейското до 19 години през 2008 с екипа на Германия. Висшата лига се оказа непосилна физически за него и след 6 месеца и едва 10 мача той бе продаден на Фиорентина за 3 милиона, а след това кариерата му мина през клубове и континенти, включително и родните Берое, Верея и Черноморец.

3.Масимо Таиби (Манчестър Юнайтед)

Манчестър Юнайтед предпоче Таиби вместо Толдо заради препоръка на брата на вратаря – Мартин Таиби. Италиански ресторантьор в Манчестър е нает за преводач на Таиби, а неговата кариера всъщност започна добре на „Олд Трафорд с победа с 3:2 над Челси и наградата за Играч на мача. След това последва огромен гаф в мача срещу Саутхемптън и това беляза края му в Юнайтед.

4.Милтън Нунес (Съндърланд)

Идването на хондурасеца е истинска мистерия, а Питър Рийд плати 1,6 милиона паунда за него през 2000 година. Смята се, че „черните котки“ всъщност са взели грешния играч. Те са го гледали в ПАОК, като Рийд всъщност е харесал по-високия и по-мощен колумбиец Адолфо Валенсия, но незнайно как в купил Нунес. Интересно е, че през 2017 година хондурасецът си призна в интервю, че Съндърланд наистина е искал Валенсия, а не него.

5.Джози Алтидор (Хъл, Съндърланд)

Американецът записа 70 мача и вкара 2 гола и ставаше за смях пред гола. След като напусна Съндърланд през 2015 година той направи отлична кариера в Торонто Рапидс и има 60 гола в 114 мача в МЛС.

6.Джуниър Люис (Лестър)

Люис е избран за най-слаб играч в историята на Лестър, а след това и на Стивънидж. Интересен факт за него е, че мениджърът Питър Тейлър го взема при себе си в 6 различни тима.

7.Бебе (Манчестър Юнайтед)

Алекс Фъргюсън плати 7,4 милиона паунда за него през 2010 година. По-късно великият шотландец разкри, че никога не е гледал преди това играча, който записа едва 7 мача за тима.

8.Уинстън Богард (Челси)

Нидерландецът може да се похвали със сериозна кариера като имена на клубовете – Аякс, Милан и Барса, но в Челси предпочете да не играе, а да си взема по 40 000 седмично като резерва. „Защо да хвърлям на пътя 15 милиона, след като ми ги дават“, обясни години по-късно Богард.

9.Игор Степановс (Арсенал)

Ако Мариан Пахарс бе латвийският Майкъл Оуен, то Степановс трябваше да е местният Тайтъс Брамбъл. Той дебютира с гол за Арсенал, но след това последва един мач с Манчестър Юнайтед и загуба с 1:6.

10.Бошко Балабан (Астън Вила)

Балабан разплака Локо Пловдив през 2004 година с Брюж, но преди това се оказа пълен провал в Астън Вила. Бирмингамци платиха 8,5 милиона паунда за него през 2001 година и за 2,5 сезона той записа едва 2 мача като титуляр и 7 като резерва и не вкара гол.

11.Андреа Силенци (Нотингам)

Форест го взе за 1,8 милиона от Торино през 1995 година и това се оказаха пари на вятъра.

12.Ерик Джемба-Джемба (Манчестър Юнайтед)

Сър Алекс Фъргюсън има куп странни покупки и камерунският национал е един от най-големите гафове. Той бе взет от Нант за наследник на Рой Кийн през 2003 година, но бързо бе разкрит.

13.Шон Дънди (Ливърпул)

Южноафриканецът дойде с отлична репутация от Карлсруе, но „червените“ се оказаха прекалено висока топка за него. Бавен и тромав, той записа едва 5 мача без гол за първия тим.

14.Клод Дейвис (Дарби)

Като новаци в елита през 2007 година „овните“ се опитаха да заздравят отбраната си с трансфера на Дейвис от Престън НЕ. Той се оказа истинско бедствие, а Дарби завърши сезона с рекордно малкия точков актив – 11.

15.Антонио Нунес (Ливърпул)

Нунес бе част от трансфера на Майкъл Оуен в Реал Мадрид. Той се контузи още на първата тренировка с „червените“ и така даде тон за цялостния си престой. Все пак има златен медал от ШЛ от 2005 година.

16.Марко Боогерс (Уест Хем)

В средата на 90-те Хари Реднап плати 1 милиона на Спарта Ротердам за Боогерс, без да го гледа дори. Боогерс се запомни с едно зверско влизане в краката на Гари Невил, което дори в онези времена си беше червен картон, а сега можеше дори да се заведе дело за нанасяне на тежка телесна повреда и получаване на условна присъда.

17.Жан-Ален Бумсонг (Нюкасъл)

Бумсонг е типичен пример за шумен провал в Англия, но след това пък игра дори за Ювентус.

18.Алберт Луке (Нюкасъл)

В Испания той бе бърз и техничен, а и редовно вкарващ голове. На „Сейнт Джеймис Парк“ не видяха тези негови качества.

19.Рики ван Волфсвинкел (Норич)

Норич го взе през 2013 година и нидерландецът вкара в дебюта си. Разписа се пак едва след 24 мача, а „канарчетата“ бързо разбраха, че той не става за Висшата лига.

20.Томас Бролин (Лийдс)

Шведът бе звезда в Италия с Парма в началото на 90-те, но в Лийдс дойде след контузия и с наднормено тегло. Мързелив и незаинтересован, той бе бледа сянка на себе си.

21.Бруно Шейру (Ливърпул)

Като мендижър на Ливърпул Жерар Улие привлече куп играчи от Франция в началото на века. Шейру обаче не се оказа новият Зидан, а Рафа Бенитес го разкара веднага.

22.Костас Митроглу (Фулъм)

Лондончани се изръсиха с 14 милиона за гръцкия нападател през януари 2014 година. Той записа едва три мача, а престоят му във Фулъм е единственият в кариерата, в който той се провали.

23.Гжегош Рашяк (Тотнъм)

В Тотнъм не са правили по-слаб трансфер на нападател. Грешката бе поправена с идването на Димитър Бербатов.

24.Корадо Граби (Блекбърн)

20 гола в 34 мача за Тернана накараха Блекбърн да плати 6,75 милиона за Граби. За Роувърс вкара 2 попадения в 30 срещи, а за провала си обвини времето и липсата на подкрепа от тима.

25.Жилберто (Тотнъм)

Спърс взеха бразилския ляв бек от Херта през януари 2008 година. Жилберто буквално бе качен на такси и изпроводен на почивката в един мач с Шахтьор Донецк от Лига Европа.

26.Леон Корт (Бърнли)

За защитника феновете на Бърнли казват следното: „Той е по-неподвижен и сърничка върху лед“.

27.Марселино (Нюкасъл)

Елена Марселино имаше силни моменти в Майорка и Рууд Гулит плати 5,8 милиона за него през 1999 година. Неговите 4 сезона бяха истинско бедствие, като записа само 17 мача.

28.Ищван Козма (Ливърпул)

През 1992 година Греъм Сунес водеше „червените“ и се опита да ги възроди с трансфери като този на унгареца Козма. Така се обяснява и падението на клуба по онова време, а Сунес ареса Козма заради изявите му в … Дънфърмнлин.

29.Аде Акинбай (Лестър)

Нападателят направи супер мач срещу Ливърпул. Това си остана и единственото му изригване в кариерата.

30.Марио Жардел (Болтън)

Бразилецът бе истинска машина за голове в края на 90-те години с Порто, а след това и в Порто. През 2003 година Сам Алардайс го взе в Болтън и тогава започна комедията. Жардел записа едва 7 мача без гол във Висшата лига, а към края на кариерата си се помота за малко и в Черно Море.

31.Лукас Юткиевич (Евертън)

За 2 години на „Гудисън Парк“ полякът записа едва 4 минути игра. Няма какво повече да се каже. Едно десетилетие по-късно той се завърна във Висшата лога с екипа на Бърнли, но в 25 мача пак не успя да вкара гол.

32.Анди ван дер Мейде (Евертън)

Крилото остави отлични впечатления в Аякс, а след това игра с Верон, Давидс и Виери в Интер. Феновете на Евертън си мислеха, че вземат супер звезда. Оказа, че е супер провал.

33.Константинос Халкиас (Портсмут)

Вратар, за който може да се каже, че ръкавиците по-скоро са му нужни, ако навън вали сняг и е студено.

34.Ерик Майер (Ливърпул)

Нидерландският исполин дойде на „Анфийлд“ през 1999 година. Единствено, с което се запомни, е песента на фенове за мъжкото му достойнство.

35.Яя Саного (Арсенал)

Безспорно Саного е една от най-големите грешки на късния Венгер.

36.Дийн Лийкок (Дарби)

Има футболисти, които блестят в долните лиги, но след това се чудиш как въобще се озоват в елита. 35-годишният сега Лийкок е точно такъв пример.

37.Торбен Пиехник (Ливърул)

Вече стана дума за трансферната политика на Сунес през 1992 година. Привличането на датски национал по онова време се смяташе за удар след триумфа на европейското, но Пиехник бе твърде далеч от световната класа на Шмайхел, Брайън Лаудруп или Флеминг Поулсен.

38.Ричард Кингстън (Уигън)

Вратарят записа едва 4 мача за Латикс, като всичките те бяха загуби. След това отиде в Блекпул, с който все пак победи Ливърпул и Тотнъм.

39.Андреас Корнелус (Кардиф)

Уелският тим счупи трансферния си рекорд с датския нападател, след като плати 8 милиона за него на ФК Копенхаген. Корнелиус записа 8 мача като резерва и 0 гола, а след 6 месеца бе засилен обратно към Дания.

40.Жо (Манчестър Сити)

През лятото на 2008 година Сити се нареди сред големите клубове с трансфера на Робиньо, а Жо бе взет за 19 милиона малко по-рано през лятото. Престоят му бе катастрофа и последва пращане под наем в Евертън.

41.Кристиян Поулсен (Ливърпул)

Датчаниът бе по принцип добър играч с кариера в Шалке 04, Севиля и Ювентус, но попадна в трудни времена на „Анфийлд“, когато начело бе Рой Ходжсън.

42.Жан Макун (Астън Вила)

Жерар Улие взе камерунеца във Вила през 2011 година от Лион за 6 милиона. Мнозина определиха трансфера като отличен удар в началото. Оказа се чиста проба кражба, а Макун записа едва 9 мача.

43.Агустин Делгадо (Саутхемптън)

Вече стана дума за гафа на Сунес с Али Диа, но след него още един мениджър на Саутхемптън се „прочу“. През 2001 година Гордън Страхън взе Делгадо на Южния бряг, а след неговия първи мач всички се питаха как въобще този играч е минал медицинските прегледи.

44.Ахмед Муса (Лестър)

Като действащ шампион Лестър счупи трансферния си рекорд с привличането на Миса от ЦСЛА Москва за 16,5 милиона през 2016 година. В нито един момент от престоя си при „лисиците“ нигериецът не изглеждаше като играч, за който са платени такива пари.

45.Себастиен Скилачи (Арсенал)

Арсен Венгер често бе обвиняван в купуването на слаби централни защитници. Точно такъв бе взетият през 2010 година от Севиля Скилачи.

46.Александър Тонев (Астън Вила)

Всъщност в YouTube има компилации от головете на българина за Лех Познан и е разбираемо защо той бе привлечен от Вила през 2013 година. Елегантно крило с нюх към гола – това бе достатъчно за клуб с ограничен бюджет да го вземе. Недостатъкът на клиповете в мрежата е, че не показват какво не може да прави даден играч. Тонев не беше готов физически за футбола в Англия, не можеше да компенсира този недостатък с бързина, а и не харесваше дефанзивните си задължения.

47.Никола Йеркан (Нотингам)

Репутацията на първото златно поколение на Хърватия на Шукер, Бобан, Билич, Ярни и Щимац накара Форест да купи Йеркан.

Всъщност бранителят бе харесан заради изявите си на Евро’96, но след това се оказа разочарование. Той е доказателство защо скаутите не трябва да ходят на големи първенства.

48.Роке Жуниор (Лийдс)

Едно време имаше едно клише, че от бразилец защитник не става и Роке Жуниор е крещящото доказателство. Факт е, че след него Лийдс не се е връщал в елита вече около 15 години.

49.Салиф Диао (Ливърпул)

Ливърпул купи дефанзивния халф точно преди Мондиал 2002 и с оглед неговото представяне за Сенегал на първенството всички смятаха, че Улие е направил страхотен удар. Висшата лига обаче се оказа прекалено висока топка за него.

50.Радамел Фалкао (Манчестър Юнайтед, Челси)

Колумбиецът бе взет под наем от „червените дяволи“, а цифром и словом всеки негов гол им струва по 4 милиона паунда. От престоя му в Челси може да бъде извадена още една интересна статистика – всеки негов удар към вратата на съперника излиза 265 000 паунда.

Разбира се, Фалкао си остава еди от най-добрите голмайстори през десетилетието в Европа, но Англия не видя нищо от качествата му.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here