Доминик Кинг,

„Дейли Мейл“

Познавам се с Роби Фаулър от 17 години и мога кажа, че, без никакво съмнение, поведението му винаги е отлично и оптимистично. Този път обаче не е на себе си. В гласа му личат безпокойство и усещане, че се е сблъскал с трудно изпитание. Фаулър е от две седмици в дома си в Мърсисайд. Изолиран и замислен. Бившият нападател прекара последната година в Австралия като треньор на първодивизионния Бризбейн Роар. Сега е ред за себеанализ. Той и асистентът му Тони Грант, бивш халф на Евертън и Манчестър Сити, работиха здраво да измъкнат клуба от дъното и да го вкарат в първата четворка. Вместо това обаче Фаулър е сериозно притеснен.
Когато COVID-19 пандемията избухна и британците, които са в чужбина, бяха призовани да се завърнат у дома, двамата събрали багажа си вечерта, а на сутринта хванали първия полет. След приключение, продължило цели 54 часа и преминало през Лос Анджелис, двамата най-накрая се прибрали. „Бях замаян през целия път, защото знаех колко е сериозна ситуацията. Не спирах да мисля, а параноята ме завладя. Не знаеш с какво си заобиколен на летищата и седиш в близост до други хора. Много неща ти минават през главата. Само мислиш за най-лошото и се страхуваш“, започва разказа си бившият английски национал и продължава: „Нямах търпение да се прибера вкъщи и да прекарам време с децата и семейството. Това бе най-тежкото пътуване в живота ми. Познаваш ме и знаеш, че съм доста спокоен, когато става дума за пътешествия, но това определено ме стресира“.
Легендата на Ливърпул признава, че е бил изключително уплашен от новините, свързани с коронавируса. „Проблемът не бе в самия полет, а с всичко, което го заобикаляше. Десетте дни преди да се приберем бяха плашещи. Гледаш новините, четеш всичко, страшна работа. Ужасно е тъжно, че много хора загубиха живота си. Много семейства и бизнеси бяха унищожени от вируса“, отчита чуждата мъка Фаулър, който помага с каквото може. Бившият голмайстор се свързал с местен предприемач в бизнеса с недвижимо имущество, за да предложи един от апартаментите си в Мърсисайд. 1000 билета били раздадени на здравни работници, а останалите са пуснати в продажба, като приходите ще отидат в борбата с коронавируса. „Знам колко добри са служителите в здравната система, защото почти 20 години ни помогаха с грижите за баща ми, който вече не е сред живите. Разчитахме на тях и знаем колко са невероятни. Винаги сме го знаели, но ситуации като сегашната още повече го изтъкват. Здравните работници в момента са като пожарникарите по време на атентатите на 11 септември 2001 година“, признава 45-годишният треньор.
За някои може и да е странно да слушат толкова дълбоки думи от устата на Фаулър. Той е наясно, че е възприеман за човек, който не взима живота насериозно. Ако някой направи беля или дебелашка шега, първото предположение било, че той е в основата.

В последното десетилетие голямата му цел била да стане мениджър. Бившият нападател преминал през всички необходими курсове, но всеки опит да си намеря работа в Англия удрял на камък. Фаулър кандидатствал за треньорско място в четири тима от Първа лига, но така и не получил обаждане за интервю. „Получих едно голямо нищо, само неловко „благодаря“. Понякога и това нямаше“, оплаква се английската легенда. Затова не е изненада, че той и дългогодишният му приятел Грант се втурнаха смело, когато получиха обаждане от Австралия. Задачата им не била никак лесна – трябвало е да обновят състава и да свикнат с нова култура. Бризбейн допусна цели 77 гола през миналия сезон, но тази кампания тимът вади топката от мрежата си само 24 пъти, а до края на първенството остават четири кръга. „Знаех, че работата ще е много тежка, както и че е голям риск за мен. Имаше много австралийци, които искаха да се проваля. Не мисля, че имат особено добро отношение към чуждестранните мениджъри. Започнахме зле – спечелихме само два от първите си 11 мача, но играехме добре. Аз и Грант смятахме, че можем да подобрим отбора и в крайна сметка го направихме. От Коледа насам сме, без съмнение, най-добрия тим. В околността се появи нов лаф, на който даже не можех да повярвам – Fowler-ball (Фаулър-бол). Когато започнаха да използват този израз, усетихме, че изграждаме идентичност“, хвали се бившият голмайстор.
Разбира се, той осъзнава, че местното първенството изостава много от топ лигите в Европа. „Направих презентация на играчите още преди първата тренировка, за да им обясня как ще играем. Всичко, което им казах, се изпълни до последната буква. Усещането беше страхотно“, радва се Фаулър. Презентацията му изобщо не била само графики и таблици на PowerPoint. Бившият английски национал излъчил видео с предварително записани съобщения от семействата на футболистите, а Юрген Клоп и

Алекс Фъргюсън записали мотивационни речи.

Всеки е наясно с дългата и неразрушима връзка между Фаулър и Ливърпул, заради което не е изненада, че е получил помощ от Клоп, но защо и Фъргюсън? „Беше невероятно, че тези велики мъже се съгласиха да го направят. Сър Алекс беше страхотен мениджър и макар да беше начело на големия ни противник, винаги съм се разбирал добре с него. Мисля си, че винаги ме е харесвал като играч. Съобщението, което ни изпрати, си остава най-хубавия ми спомен, свързан с него. Когато се докосваш до хора като него дори и извън неща свързани с футбола, разбираш колко е добър. Той нямаше нужда прави това за мен, но го направи без да се замисля. Всички сме наясно колко голям мениджър беше, но нека да ви кажа това – на първо място той е страхотен джентълмен“, обсипва с похвали големия противник Фаулър.
Общото между двамата е, че са победители, а бившият голмайстор ще се завърне в Австралия, когато нещата се оправят с още по-голяма мотивация. „Репутацията ми винаги е работила срещу мен. Аз обаче изпитвам огромна страст към футбола и исках да направя нещо, с което да покажа колко съм сериозен в треньорското начинание. Имам нужда се отърва от стигмата“, заканва се пренебрегнатият в родината си Фаулър.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here