Автор: Пламен Томов

https://www.facebook.com/plamen.tomov.afc49ers

През месец май обикновено сме в очакване на онези магични съботни следобеди, когато на свещената трева на Уембли излизат претендентите за слава в най-стария турнир в света. Купата на Футболната Асоциация има запазено място сред най-значимите мачове през този прекрасен и божествен месец, както обичат да го наричат на Албиона. Или поне имаше. До тази година. За първи път след Втората световна война финалната среща ще се изиграе в друг месец, ако въобще се изиграе. Но това дава възможност да си припомним колко очарователен турнир е този. И въпреки че в последните години някак бе неглижиран от Големите пушки, той винаги ще носи онзи особен английски дух на благородството, равното начало и мечтата да изпишеш името си със златни букви в алеята на футболната слава. Част от чара и традицията на купата са онези изненади, превърнали се във футболна легенда. През годините сме били свидетели на незабравими срещи и шокиращи резултати. Арсенал, Лийдс Юнайтед, Нюкасъл Юнайтед , Манчестър Сити имат какво да разкажат, но ако не им вярвате, тогава питайте феновете на Ливърпул. Особено онези, които през 1988 година след поредния забележителен сезон и само 2 загуби в Лигата са в очакване на победа във финала за Купата, а с това и да станат едва първият тим с два дубъла в историята. Понякога обаче във футбола, както и в живота, нещата не се развиват по план. Точно това се случва на 14 май 1988 година, когато едни дръзновени младежи в синьо и жълто поднасят най-голямата сензация в историята на Купата на Асоциацията. Точно така – Уимбълдън, които получават галеното и леко стряскащо прозвище Лудата банда, заради този невероятен успех  над Могъщите червени. Едва от 11 сезона във футболната лига и намиращи се в средата на таблицата, те успяват да шокират фаворитите с единствено попадение на Лори Санчес в 37 минута след подаване на Денис Уайз.

Лори Санчез и Дейф Безънт

98 203 зрители стават свидетели на немислимото и последвалите сцени на неистова радост и истерия от Вини Джоунс и компания. Любопитно е, че съставът на мениджъра Боби Гулд включва доста интересни състезатели като Ерик Йънг, Джон Скейлс и първия британец играл за Реал Мадрид – Лори  Кънингам. Дейв Безънт на вратата проявява чудеса от храброст и спасява дузпа на Джон Олдридж, като той е първият страж правил това във финален двубой. Много често се смята, че Безънт е първия вратар капитан във финал, но справка в историческите хроники показва, че тази чест се пада на майор Уилиям Мериман от Ройъл Енджиниърс през 1875 година. Отзвукът от грандиозната победа, кара коментаторът Джон Мостън от ББС да изрече знаменита си фраза: „The Crazy gang have beaten the Culture club”, правейки връзка с прочутата британска поп група от 80-те години Culture club. От този момент Уимбълдън стават известни като Лудата банда, играчи като Безънт и Уайз правят забележителни сезони с екипа на Челси, където са клубни легенди, а Вини Джоунс и Джон Фашаню получават култов статус,  колкото с футболните си умения, толкова и със скандалното си поведение. Типично, като за една банда от луди глави….

Вини Джоунс

За привържениците на Уимбълдън тази победа винаги ще носи една приятна сладост, особено след турбулентните събития в началото на 21 век, когато клуба прекратява своето съществуване.  Но тези „луди” хора създадоха нов отбор, който като истинско дежавю преминава пътя от аматьорско ниво до професионалния футбол за 9 години и са първия клуб създаден през новото хилядолетие, който влиза във Футболната лига.

The Crazy gang have beaten the Culture club

А на нас ни остава надеждата, че скоро ще се насладим на драмата и магията на „великия“ футболен турнир.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here