Наим: Голът ми срещу Арсенал

На 10 май се навършиха точно 25 години от отбелязването на един от най-емблематичните голове на финали в европейските клубни турнири. На 7май 1995 година на „Парк де Пренс“ Сарагоса спечели с 2:1 над Арсенал, като победното попадение падна в 120-ата минута. Вкара го бившият халф на Тотнъм Наим с удар почти от центъра и така моментално влезе във футболния фолклор на Северен Лондон.

Ето какво сподели тръгналият от Барселона 53-годишен испанец от марокански произход пред „Дейли Мейл“.

За гола във вратата

на Дейвид Сийман

Мисля, че беше перфектен като картина на Пикасо или Ван Гог. Винаги са ме питали дали съм имал намерение да бия от такава дистанция и отговорът ми е положителен. С Тотнъм играх в поне половин дузина мачове срещу Арсенал и знаех много добре, че те залагат на изнесена напред защитна линия, а Сийман излиза на границата на наказателното поле, за да действа като либеро. Преди мача казах на моите съотборници за това и ги окуражих да пробват да прехвърлят Сийман при подходящи ситуации. В редовното време Санти Арагон се опита, но не успя. Когато в последните секунди топката попадна в мен, аз видях, че колегите ми в атака са в засада и веднага реших да стрелям. Знаех, че Сийман е излязъл напред. Получи се перфектна парабола. Приятно е да слушаш как феновете на Спърс пеят рефрена „Наим от центъра“.

За финала в Париж

Много добре знаех какво ни чака срещу Арсенал. Обясних на тима, че целият свят ще ни гледа и най-вече в Северен Лондон. Още в самото начало на мача Джон Хартсън ми влезе много здраво и бе цяло чудо, че не ме контузи. Успях да се изправя, решен да довърша мача на всяка цена.

За началото в

Барса и Марадона

Аз отидох в Ла Масия на 15 години. Тогава всяка сряда играчите от школата имаха възможност да тренират с първия тим, в който беше и Диего Марадона. Аз оставах след тренировката с него, за да тренирам свободните си удари и финтове. Той винаги ми казваше, че трябва да се наслаждавам на играта, да изразявам таланта си. Марадона също така ми даваше и бутонките си.

За трансфера

в Тотнъм

Дебютирах за първия тим на Барса през 1986 година при Тери Венейбълс, но след това дойде Йохан Кройф и бях пратен във фризера. Венейбълс пое Тотнъм и веднага ми предложи да отида при него. Тери бе изпреварил времето си треньор. Даваше шанс на играчи, които можеха да творят с топката, защото самият той е бил такъв. Казах му, че парите не интересуват и искам заплата само колкото да си купувам храна, да водя нормален живот и да слагам бензин в колата. Тери бе голям джентълмен и на един мач на „Анфийлд“ ме смени на почивката заради опит за симулация.

За Пол Гаскойн

С него в началото живеехме заедно в един хотел. Той ме учеше как да си поръчвам храна, а се оказа, че ме учи как да псувам на английски. Спомням си първата ни тренировка и аз си мислех: „Кой е този пич? Може да прави всичко с топката“. Газа ни спечели сам ФА Къп през 1991 година с подвизите си до финала срещу Нотингам.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here