Иън Лейдимен,

Daily Mail

Гордън Страхан си почивал у дома миналата седмица, когато получил неочакван SMS от сър Алекс Фъргюсън. „Искаше да знае дали гледам документалния филм за Абърдийн от 80-те години, който вървеше по телевизията. Отговорих му, че ще превъртя напред, за да пропусна кадрите от финала за Купата от 1983 г.“, започва разказа си шотландската легенда, който по онова време играеше в клуба под ръководството на Фъргюсън. Във въпросния сезон тимът изпусна титлата с една точка, поднесе бомбата във финала за КНК, побеждавайки Реал Мадрид, и вдигна домашната купа с успех срещу Рейнджърс. В двубоя с гранда от Глазгоу след последния съдийски сигнал сър Алекс се развика на играчите си точно пред тв камерите. „Това сигурни бе 60-ият ми мач за сезона или нещо такова. Тъкмо спечелихме купата, а той изобщо не беше доволен“, смее се бившият халф.

Страхан и Фъргюсън спечелиха заедно седем трофея в Абърдийн, а след това се засякоха и в Манчестър Юнайтед. Общият им престой на „Олд Трафорд“ развали отношенията им и дълго време двамата бяха скарани. Вече всичко лошо е забравено, а Страхан напълно разбира защо Фърги е такъв. След 21 години като мениджър и селекционер юношата на Дънди знае какво ти причинява професията. „Трябва да си твърд, за да можеш да оцелееш и да продължиш напред. Наричам това качество яростта, която те мотивира. Сър Алекс винаги е имал тази ярост. Няма нищо лошо в това, трябва да си голям инат в този занаят. Ако си прав в 80 процента от случаите, няма значение, че си сгрешил в останалите 20 процента. Фъргюсън беше инат, но същото важи и за Арсен Венгер. Всички великани са такива, не се залъгвайте“, споделя впечатленията си Страхан.

63-годишният шотландец бе страхотен атакуващ халф, спечели куп трофеи с Абърдийн, вдигна ФА Къп с Манчестър Юнайтед и стана шампион на Англия с Лийдс. Всички във футбола го обичат, защото е топъл и забавен човек, но дори и самият Страхан знае, че понякога може да е страшен досадник. „Сухар? Да, точно такъв бях! На моменти бях истински кошмар за съдиите. Наложи ми се да напиша няколко извинения през годините. Когато бях мениджър на Ковънтри, пращах писмени извинения на другите клубове. Бях като тигър в клетка и единственото, което противниците трябваше да направят, бе просто да ме сръчкат“, смее се нисичкият шотландец. Още в първия си мач за резервите на Дънди, тогава 15-годишният Страхан си изкарал червен картон. Единият от близнаците Джо и Санди Уайт не спирал да го тормози. Халфът не успял да ги различи и затова ударил и двамата.

Страхан признава, че е напълно наясно, че е ходещо противоречие и няма проблем да се надсмее над самия себе си. „Гледам да откривам хумора във всичко. Когато вляза на стадиона обаче, всичко се променя. Футболът може да извади от теб както най-доброто, така и най-лошото. Никога не съм ритал противниците, но съм изричал ужасяващи неща на терена. Феновете са същите. Когато се приберат у дома сигурно се чудят дали наистина са изрекли тези неща пред децата си“, споделя Страхан, който в момента работи като технически директор в Дънди.

Когато през 2010 г. бе уволнен от Мидълзбро, шотландецът отказал да получи обезщетение. „Асоциацията на мениджърите ме попита дали имам нужда от помощ при преговорите за сумата, но им отвърнах, че ще пропусна, защото бях напълно безполезен начело на клуба“.

През всичките години неотлъчно до него е съпругата му Лесли, с която имат брак от 43 години. Тя също обича футбола и често придружавала съпруга си за гостувания, когато Страхан бе мениджър. Двамата са изгледали над 1700 мача заедно. След толкова години Лесли напълно познава съпруга си и знае с какъв човек си има работа, но дори и нейното търпение си има граници. „Бях на 36, когато играх за Лиийдс. Беше в края на сезона и имах проблеми с гърба и смятах, че кариерата ми е свършила. Вечеряхме в събота и бях в много лошо настроение. В следващия момент се събуждам и гледам, че е осем сутринта. Тя ми каза: „Не исках да те слушам как се оплакваш цяла вечер, затова сложих едно приспивателно в чашата ти с чай“. Двете ни момчета са ме носили нагоре по стълбите до спалнята ни“, смее се шотландецът.

Страхан знае, че вероятно никога повече няма да работи като мениджър, но въпреки това няма намерение да напуска футбола: „Мога да стоя на тренировъчното игрище цял ден“. Футболната му фондация, базирана в Мидландс, вече е помогнала на над 400 младежи. Техническият директор на Дънди скъсал договора си с клуба, защото не смята, че е редно да получава заплата, докато служителите и футболистите стоят без пари. „Не е справедливо да прибирам заплата, докато другите хора се мъчат“.

Страхан има иновативни идеи за младежкия футбол, но се притеснява, че сегашните деца са прекалено защитени и не могат да развият силен характер. „Като малък имах поне 20 случки, в които си мислих, че съм напълно безполезен. Когато бях на 13, сър Алекс ми казваше, че не ставам за нищо. Ако не минеш през това, нямаш шанс да се добереш до големия футбол. В днешно време предпазваме децата от моментите, които изграждат характер и се надяваме, че когато станат на 19, ще са напълно готови. В това няма никакъв смисъл. Говорих с Кени Далглиш и той каза, че е преминал през същото. Всичко беше една голяма битка“, анализира днешния футбол Страхан.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here