Саймън Хейтънстоун, „Гардиън“

Кралят е мъртъв. Почивай в мир, Колин Бел. Неговият прякор бе Нижински, като той идваше от известния състезателен кон, но много лесно можеше да е и от великия балетист. За останалите от нас той бе просто Крал Колин.

Бел бе истински колос в средата на терена. Бе истински бог – пространствата буквално се отваряха пред него. Той не правеше нещо кой знае колко хитро или бързо. Просто бягаше с топката. Бел беше завършен халф. Вкарваше голове с глава, на празна врата, но бележеше и бижута извън наказателното поле. Правеше шпагати, преследваше съперника, покриваше зоните, избиваше топката с глава и се връщаше в защита, пасовете му бяха красиви. Той беше завършеният защитник. Записа 48 мача за националния тим, а можеше да бъдат и повече, ако не беше дълго време контузен в най-добрата си възраст за игра.

Колин Бел вкара най-великия гол, който съм виждал. Беше в мач срещу Бърнли и напипа топката от около 40 метра и я прати в горния ъгъл. Това бе единственият път, когато видях този гол, защото на стадиона нямаше камери. За мен това си остава най-великото попадение от старата школа.

Тогава всички искахме да играем с №8 на гърба. Това беше номерът на Колин. От сегашните играчи най-много до него като стил се приближава Кевин Де Брюйне. Колин не беше толкова надарен технически като белгиеца, но и времената бяха различни, на Де Брюйне не му се е налагало да играе на кални терени. Колин бе голямата фигура на великия тим на Сити от 60-те години, който постигна феноменални успехи, без да се налага да ги купува. Ако изключим все пак онези 45000 паунда, които клубът даде на Бъри за Бел. Той бе тотемът на онзи отбор и спечели всички възможни домашни трофеи между 1968 и 1970 година, а добави към тях и КНК. Той изработи и куп голове, но по онова време нямаше термин като асиситенции. Вкара и 142 гола 481 мача за Сити, беше играч, който можеше да вкара средно по 14 попадения на сезон с 42 мача. Това бе феноменално постижение за халф в онези години.

Започнах да ходя на мачове на Сити през 1974 година, когато бе залезът на онзи златен тим. Спечелихме още един трофей – Купата на лигата през 1976 година, но Колин не игра във финала, защото Мартин Бучън от Манчестър Юнайтед го беше контузил тежко. Феновете на Сити никога няма да простят на Бучън. Бихме в онзи мач с 4:0 и това бе една от най-великит вечери на Сити, но в същото време и една от най-тъжните. Седмиците до завръщането в игра на Бел се превърнаха в месеци. Колин се завърна в игра след 2 години и 44 дни по-късно на Боксинг дей в мач срещу Нюкасъл, но вече не беше същият. Коляното му беше заминало. Той вече не можеше да бяга, да бяга и да бяга, и да изяжда терена. Но въпреки това си остана Крал 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here