Джонатан Уилсън, „Гардиън“

Имаше ли Алекс Фъргюсън някаква футболна философия? В неговата 39-годишна треньорска кариера, започнала край Ийст Стърлингшър и завършила през 2013 година в Манчестър, може да се говори повече за принципи, а не за философия. При него водещото му умение бе способността да се адаптира и променя към обстоятелствата. Фъргюсън не измисли някаква невиждана теория как трябва да се играе футбол, но знаеше как да организира, мотивира и развива един отбор.
Доскоро господстваше мнението, че великите мениджъри трябва да са философи и/или новатори. Гуардиола има своята позиционна игра, Клоп наложи германския стил гегенпресен, има куп последователи на португалския теоретик Витор Фраде, който създаде идеята за тактическа периодизация.
След оттеглянето на Алекс Фъргюсън Висшата лига бе спечелена само веднъж от треньор, който не попада в графата философи. Това бе Клаудио Раниери през 2016 година, но тогава неговият Лестър имаше ясно изразено игрово поведение.
Тази тенденция бе една от основните причини да се гледа скептично на работата на Оле Гунар Солскяер в Манчестър Юнайтед, защото очевидно няма лична и ярко изразена футболна философия и за негота работа най-често се задава риторичният въпрос какво би направил в дадена ситуация Фъргюсън.
Парадоксално, но факт – в Юнайтед липсата на философия е била видна в огромни отрязъци от време.
Когато през 1960 година, Ноел Кантуел се озовава на „Олд Трафорд“, той е бил шокиран от примитивното мислене в клуба. Кантуел преди това е бил в Уест Хем, където след всеки мач или тренировка тимът се е събирал в едно италианско кафе до „Ъптън Парк“, за да коментира и анализира модерните футболни тенденции. В Юнайтед тренировките включвали малко вдигане на тежести, няколко спринта, джитбол с глава и за финал здраво блъскане на топката на сгурията между една от трибуните и оградата на жп линията.
Мат Бъзби може и да е говорил за някакъв систематичен подход, но истината е, че такъв е имало при Хари Потс в Бърнли, Бил Никълсън в Тотнъм, Алф Рамзи в Ипсуич, Дон Реви в Лийдс и Бил Шенкли в Ливърпул.
И въпреки това през 60-те години Манчестър Юнайтед спечели 2 титли и един път КЕШ. Очевидно подходът на Бъзби е бил успешен, когато имаш играчи като Боби Чарлтън, Денис Лоу и Джордж Бест, трима от най-добрите играчи в света за времето си.
Интересно е какво става след това с Юнайтед, когато това трио залязва – трябваше да чака чак до 1993 година за следващата си титла. Без ясна клубна философия „червените дяволи“ просто се свлякоха надолу и дори изпаднаха веднъж.
Това е клубът с най-много титли – 20, но те са спечелени от едва трима мениджъри. Очевидно е, че в клуба има успехи, когато начело е велик лидер.
За сравнение в Ливърпул се е залагало на изчистени принципи от времето на Бил Шенкли, които бяха последователно развити от Боб Пейсли, Джо Фейгън и Кени Далглиш. Трагедията на „Хилзбъро“ и изборът на Греъм Сунес за мениджър в началото на 90-те оказаха негативно влияние върху „червените“, ни истината е, че в тези години Юнайтед се оказа много по-гъвкав като клуб и се адаптира бързо към новите реалности.
Трябваше да се появи Юрген Клоп, за да направи един модерен прочит за завета на Шенкли, за да върне славата в Ливърпул.
В същото време след оттеглянето на Сър Алекс в Юнайтед пробваха за мениджър представител от старата британска школа като Дейвид Мойс, залитнаха към Ван Гаал и неговото притежание на топката, минаха през ниския дефанзивен блок на Мауриньо, за да стигнат до Солскяер, който възражда подхода на Фюргюсън.
Едва през този сезон Юнайтед започна да изглежда задружен тим, но той все пак залага преди всичко на индивидуалностите. Бруно Фернандеш е изключителен след трансфера си от Спортинг Лисабон. Пол Погба, Единсон Кавани и Маркъс Рашфорд също показват проблясъци на гениалност, но въпреки това голямата въпросителна си остава Оле Гунар Солскяер.
Но изглежда, че точно в този луд сезон липсата на ясна футболна философия при него може да се превърне в предимство.
В Юнайтед акцентът е върху индивидуалностите и техните моменти. При тях няма сложна структура, важни са традиционни качества като мотивация и задружност. И резултатът е видим във Висшата лига и Лига Европа.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here