последния ден на 2020-a на 92 години почина Томи Дохърти – един донякъде позабравен бивш мениджър на Челси и Манчестър Юнайтед и Шотландия.
Да, той на практика бе извън голямата игра от 4 десетилетия, но има своето място в историята на британския футбол.
Док е истинска легенда на Челси, като беше начело на „сините“ в периода 1961-67 година и обичаше да гледа началото на мачовете от главната трибуна, за придобие по-добри впечатления от постройката на съперника. Дохърти направи много по време на престоя си на „Стамфорд Бридж“, като изведе „сините“ до финала за ФА Къп срещу Тотнъм през май 1967 година. Този мач влиза в историята като първия Кокни къп финал, а Спърс го печелят с 2:1. Няколко месеца по-късно Док е уволнен заради една изцепка по време на турнето на тима на Карибите, когато обижда местен полицай.
Той обаче оставя на наследника си Дейв Секстън силен тим с играчи като Питър Озгуд, Питър Бонети, Чарли Кук, Рон Харис и Джон Холинс, които по-късно печелят ФА Къп и КНК.
По ирония на съдбата Дохърти е сменен отново от Секстън начело на Манчестър Юнайтед през лятото на 1977 година, като причината отново е скандал извън терена.
Медиите в Англия разкриват любовна афера на Док със съпругата на един от масажистите на „червените дяволи“ и бордът бързи му показва вратата. По-късно Дохърти се жени за въпросната Мери Браун и двамата остават неразделни до неговата кончина в четвъртък.
Тези истории може би са били златни за пресата на Острова, но пък от чисто футболна гледна точка Томи ще остане в историята като един от най-умните мениджъри в онзи период.
Томи израства в Горбалс, квартал на Глазгоу, където животът не е никак лек и така формира суровия си характер. Започва да играе в Шетълстоун Джуниърс, а след края на Втората световна война подписва с любимия си Селтик, но не пробива при „детелините“ и отива в Престъ НЕ. За тима от „Дийпдейл“ записва над 300 мача, става шампион на старата Втора дивизия и стига до финал за ФА Къп през 1954 година. След 8 години в Престън се мести в Арсенал, за да завърши кариерата си в Челси, като в последните месеци на кариерата си е играещ помощник-треньор. След напускането на Тед Дрейк той става мениджър на тима и веднага показва размаха. Бързо разкарва старите играчи и дава път на младоци като Тери Венейбълс, Питър Бонети, Боби Тамблинг и Бари Бриджис. Док също така сменя клубните цветове в домакинствата мачове – белите шорти са заменени със сини. Самият тим си спечелва прякора Диамантите на Дохърти и с тях печели промоция за елита. Възходът продължава и през 1965 година Челси вдига Купата на лигата.
Освен отличен тактик Дохърти се утвърждава и като брилянтен мотиватор и по правило играчите са били готови да дадат всичко от себе си на терена.
Освен на клубно ниво той постига успехи и на национално, като на практика класира Шотландия на световни финали след 16 години пауза – за Мондиал’74, като губи само 2 мача начело на тима – с 0:1 срещу Англия и Бразилия.
След световното той отива в Манчестър Юнайтед и бързо вдига на крака отбора, който е в криза след ерата на Мат Бъзби и най-великият му момент идва през 1977 година, когато печели ФА Къп и по този начин попречва на великия Боб Пейсли да направи требъл с Ливърпул.
Години по-късно той казва: „Ако Юнайтед ме бяха оставили начело, щях да им спечеля още много трофеи“. Аферата му с Мери Браун го лишава от тази възможност, но тя не му попречи да си спечели славата на един от най-великите британски мениджъри през 60-те и 70-те години.

ВИЗИТКА
Това е Томи Дохърти
(24.04.1928 – 31.12.2020)
Кариера като играч: Селтик (1947-49), Престън НЕ (1949-58), Арсенал (1958-61), Челси (1961-62)
За Шотландия – 25 мача и 1 гол
Кариера като треньор: Челси (1961-67), Родъръм (1967-68), КПР (1968), Астън Вила (1968-70), Порто (1970-71), Шотландия (1971-72), Манчестър Юнайтед (1972-77), Дарби (1977-79), КПР (1979-80), Сидни Олимпик (1981, 1983), Престън НЕ (1981), Саут Мелбърн (1982-83), Уулвс (1984-85), Олтринкам (1987-88)
Успехи като треньор: Купа на лигата на Англия – 1965, ФА Къп – 1977

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here