Днес ще се пренесем далеч на Североизток в мъглите и дъждовете на Уеърсайд. Там, където се намира един от най-обичаните и емблематични британски отбори. Наричани някога „Отбор от таланти“, Съндърланд АФК имат спечелени 6 титли, с което постижение са на 6 място в тази престижна класация на Шампионите на Англия. Този клуб, който някога се e обливал от светлината на успеха, понастоящем има не особено радостна съдба, но въпреки несгодите през последните години, той носи много носталгия, романтика и духа на класическия английски и футбол.


„Рокерите“ или както са известни сега „Черните котки“ се смята, че са създадени през октомври 1879 година, но официалните данни са за 25 септември 1880 година. Този отбор първоначално е обединявал учителите от областта на Съндърланд, преди да стане открит за всички, които могат и имат желание да играят футбол. Влизат във Футболната лига на мястото на Стоук Сити през 1890-91 година, като са първия нов клуб след нейното създаване през 1888 година. Нейният основател, Уилям МакГрегър ги нарича „Отбор от таланти“ в края на 19 век, след като Съндърланд разбиват неговия Астън Вила, който също е много силен по онова време със 7:2.

Съндърланд срещу Вила. Един от първите мачове, които намират отражение в изобразителното изкуство

В онези години Съндърланд, Вила и Блекбърн Роувърс печелят множество трофеи и са доминиращите фактори в английската лига. „Рокерите“ стават Шампион през 1891-92, което е едва втория им сезон, след като са избрани за член на Лигата. Те защитават своя успех, а шотландският нападател Джон Кемпбъл става първия който бележи над 30 гола в два поредни сезона. В този сезон отбелязват и над 100 попадения, което е първо такова постижение в английския футбол. За тяхно съжаление, обаче не успяват да се наредят сред малцината клубове с 3 поредни титли, тъй като Астън Вила ги изпреварва през 1893-94, за да се върнат на пътя на славата през следващата година, ставайки първенци пред Евертън. Това им осигурява мач срещу Шампионите на Шотландия в лицето на Хартс. В този своеобразен финал, наречен „Световно първенство“ Съндърланд побеждава с 5:3 на стадион Тайнкасъл в Единбург.  През тези година за „рокерите“ блестят и други шотландци в лицето на Джими Милър и Джими Хана, нещо което е характерно и за останалите английски тимове и води до нарицателното „Шотландските професори“ за водещите играчи, идващи от земите на „Север от границата“. Шотландският им вратар Нед Дойг поставя световен рекорд по онова врем с 87 сухи мрежи за 290 мача. Изобщо целият стартов състав за онзи мач срещу Хартс през 1895 година е бил от шотландски футболисти, а в исторически план „черните котки“ винаги са имали много силни връзки със „Страната на гайдарите“ и особено с Рейнджърс. Нека не забравяме, че началото на славната кариера на Али МакКойст преминава и през Съндърланд, преди да се превърне в легенда на Шотландия и „сините“ от Айброкс.

В края на 19 век, клубът се мести на култовия стадион Рокър парк, който си остава една от емблемите на старите „old school“ британски стадиони и до наши дни. Рекордното посещение е на 8 март 1933 година, когато 75 118 зрители се стичат да гледат мача за Купата с Дарби Каунти. Най-ниското посещение е от едва 880 човека през 1968 година срещу Милуол в приятелска среща. В настоящето отборът играе на 49 000 „Стадион на светлината“. Името е контрапункт на мините, които са част от характеристиките на този район и своеобразен трибют към всички миньори, свързани със Съндърланд АФК. Стадионът е посрещал 3 мача на Англия и в плановете е разширяване до 63 000 зрители.


В турнира за Купата на Асоциацията са постигнати 2 успеха. През 1937 година е победен Престън с 3:1, но един от най-знаменитите успехи в историята на турнира е този от 1973 година, когато побеждават могъщите по онова време Лийдс Юнайтед с 1:0. По онова време „рокерите“ играят във Втора дивизия и нямат нито един национал. Всъщност, те са единственият клуб, който играе финал през 20 век без да има национален състезател и са едва втория след Уест Бромич, който взима Купата играейки във второто ниво на английската футболна система. Това е единственото значимо отличие след Втората Световна Война, тъй като последната им титла е от 1935-36 година. Иън Портърфийлд бележи това легендарно и сладко попадение за „червено-белите“. В този мач играе и Вик Халъм, който бележи попадения срещу Манчестър Сити и Арсенал в полуфинала и понастоящем живее в района на град Бургас. 

Топката от финала и Златната обувка на Иън Портърфийлд

„Рокерите“ губят финала за Купата на Лигата през 1985 година от Норич Сити, а през 1987 година изпадат в тогавашната Трета дивизия, което е шокиращо за всички, които обичат този отбор. Последните години също не са много радостни за Съндърланд, като много надежди се възлагат на новите собственици, които да върнат прашасалата слава на този легендарен клуб. Ако съдим по спечеления Трофей на Английската Футболна Лига на 14 март след победа на Транмиър Роувърс с 1:0, то пътя нагоре е трасиран. Нещо, което ние всички им желаем, тъй като на всички нас ни липсва култовото дерби с Нюкасъл Юнайтед. Това е разбира се едно от най-горещите съперничества в света на играта със своята страст, емоция и фантастични сблъсъци. Най-голямата победа на „рокерите“ в историята е именно срещу Нюкасъл с 9:1 на 05 декември 1908 година. За статистиката 51 победи за Съндърланд, 50 равенства и 52 победи за „свраките“, а Ян М`Вила, който е играл за Съндърланд и Интер Милано, го описва като по-голямо и страстно от прочутото дерби на Милано. Всички вероятно помните и реакцията на Пауло Ди Канио при една победа с 3:0, когато неговата емоция бе олицетворение на страстта, която властва в североизтока на Англия, когато играят тези два огромни клуба.


Съндърланд е първия клуб в Европа, който играе с екипи на американския концерн Найки, далеч преди те да станат доминант в доставката на футболна екипировка, а тяхната групировка Seaburn Casuals е една от най-влиятелните в годините на хулиганизъм на Острова.

Класика от Съндърланд и Найки

Ще завърша този очерк с един спомен за легендарен мач на Уембли, когато Съндърланд и Чарлтън Атлетик направиха 4:4 през 1998 година във Финала на Плейофа, преди Чарлтън да спечели с дузпи. Драма и разочарование в един епичен мач, но последвани от 105 точки в следваща кампания, промоция и безброй голове на Кевин Филипс и Найъл Куин, което показва как след разочарованията следват възход и светлина. Както е редно да бъде на Стадиона на Светлината!

Головата фиеста на Филипс и Куин

1 COMMENT

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here