Мъжът, който разплака феновете на Рейнджърс

Мел Гибсън. Владо Николов. Серхио Агуеро. Чудите се какво е какво е общото между всичките тези мъже? И тримата са ме карали да  плача. На 17 април 2016 година, в неделя, към този списък щеше да се присъедини още един. Той обаче нямаше да бъде нито футболист, нито треньор на Рейнджърс. По ирония на съдбата това щеше да бъде футболист на Селтик.

И не, нямам предвид Скот Браун. Капитанът на „детелините“ с визия на квартален гамен, който взима парите на хилавите деца с очила. Като един мутроподобен тип, който кара тунингования си джип надрусан, докато прави дрифтове нощем, крещейки „Е*а*ьееее“ по време на сръбска чалга във врачанския квартал ж.к. „Дъбника“. Паркира джипа си пред нон-стопа, приближава се тежкарски, хвърля една стотачка и със заповеднически тон казва на продавачката: „Дай ми едни цигари!“

17 април 2016 година. Неделя. Хемпдън Парк, Глазгоу. Рейнджърс – Селтик. Полуфинал за Купата на Шотландия.

Към този момент Рейнджърс все още се намира в Чемпиъншип – второто ниво на шотландския футбол. Отборът е прекарал 4 години в долните дивизии, започвайки от четвъртото ниво, изкачвайки се трудно, бавно и мъчително към Висшата лига.

Селтик няма конкуренция в първенството на Шотландия. Воден от своя капитан Скот Браун – боготворен от феновете на „детелините“ и демонизиран от синята част на Глазгоу, Селтик има четири поредни титли и е напът да спечели пета.

В бойните изкуства има техники как да използваш силата на противника срещу самия него. Как да неутрализираш неговите предимства и от своя страна да нанесеш решителен удар. По този начин имаш възможност да печелиш битки срещу физически по-едри съперници.

Именно това трябва да направи ФК Рейнджърс на 17 април. Все едно 70-килограмов възрастен сенсей се изправя срещу напомпан боксьор в тежка категория. Давид срещу Голиат.

И въпреки че Рейнджърс вече си е осигурил участие във Висшата лига 12 дни по-рано и е спечелил Челиндж Къп седмица преди големия сблъсък, разликата в класите все още е твърде голяма. В Рейнджърс по това време не личат големи имена, докато отборът на Селтик притежава класа и има обиграни футболисти, свикнали да играят като колектив.

50 хиляди души на Хемпдън дерат гърла за двата отбора и началото на битката под ръководството на Крейг Томсън е дадено. Мачът започва равностойно, като и двата отбора изпускат положения. Противоречивият Кени Милър, играл и за двата отбора, открива резултата в полза на „сините“ в 16-та минута.

Лий Грифитс удря греда за „детелините“, а при добавката Робъртс не оцелва почти опразнената врата. Натискът на Селтик се засилва и в началото на второто полувреме Свиаченко изразвява резултата. „Зелените“ стоят по-добре на терена, но „сините“ удържат и мачът стига до продължения.

В началото на допълнителните 30 минути Бари МкКай извежда Рейнджърс отново напред след мощен шут от извън наказателното поле. Австралиецът Том Рогич обаче бързо възстановява равенството.

Съдбата отново се оказва жестока към Лий Грифитс. Малко преди края на продълженията нападателят за втори път удря греда. Този път това се случва след изпълнение на фаул, а драматизмът се усилва, след като топката се удря в гърба на вратаря Фодърингам и излиза в корнер. Сякаш някаква висша сила бди над Рейнджърс в тези моменти. Може би идва от Сливен….

Двубоят завършва 2-2 след 120 минути, но най-драматичните моменти тепърва предстоят.

За първи път в историята на Old Firm – както е известна голямата битка между Рейнджърс и Селтик, дузпи ще решат изхода от сблъсъка. Голове в последните минути, продължения, по толкова много начини е приключвало дербито на Глазгоу, датиращо още от XIX век, но никога до този момент с дузпи.

Моментът е исторически. Феновете и на двата отбора са затаили дъх. Всичко ще се реши от психиката на футболистите. Напрежението е огромно. Най вече за играчите и за мениджърите. Треньорът на Рейнджърс – Марк Уорбъртън, както и наставникът на Селтик – Рони Дейла, знаят, че нямат контрол в този момент.

И двата отбора не искат да загубят. Всеки иска да спечели. Представяте ли си какво би било в този момент за всеки фен да си каже: „Ами, ние загубихме с дузпи от врага“. Рейнджърс може да е джудже в този момент, но е смело джудже. Селтик може да е гигант, но е разклатен. При дузпите обаче няма значение класата, защото всичко е психология.

Зад топката застава Андрю Холидей. Първа дузпа за Рейнджърс и гол. Холидей изпраща Крейг Гордън в обратния за него ъгъл. Чарли Мългрю изравнява. Джеймс Таверниер, за когото писах в предния материал, изпраща топката високо над вратата. Изритва я все едно е футболист на „Беласица“ Петрич от „А“ Група през 1999 година. Калъм МкГрегър обаче бие в горната греда. Бари МкКай влиза в ролята на Пиночет, убивайки бавно феновете и на двата отбора с изпълнението на своята дузпа. МкКай бие слабо и неубедително, като вратарят Гордън хваща ъгъла, но все пак топката минава под плонжа му и влиза във вратата. Нир Битон възстановява равенството, като си спестява антисемитските коментари по свой адрес.

Ники Кларк бие право в Крейг Гордън, който този път избива топката в горната греда. Селтик отново има предимство. Кварталният бияч Скот Браун застава зад топката. Кое е по-голямо – арогантността му или голата му глава? Капитанът на „детелините“ се засилва от извън наказателното поле, което подсказва, че ще бие със сила. Вратарят Уес Фодърингам обаче не се поколебава нито за миг и спасява мощния удар на тартора на „зелените“. Равенството 2-2 се запазва.

Това е момент, в който Скот Браун е отнесъл псувни и средни пръсти от милиони зрители по целия свят. Аз съм един от тях, но в YouTube има видео, в което дори фенове на Селтик го обиждат точно в този момент. Моя позната даже наскоро ми сподели, че Скот Браун я отвращава като мъж.

Капитанът на Рейнджърс Лий Уолъс уверено извежда своя отбор напред в резултата, изпращайки Гордън отново в обратния за него ъгъл. Лий Грифитс обаче не дава никакви шансове на Фодърингам и възстановява равенството. 3-3 и драмата е пълна. Зад топката застава 19-годишният юноша на Арсенал с етиопски произход Гедион Зелалем. Напрежение.

Казват, че мъжете владеем рационалния свят, докато жените владеят емоционалния. И ако мъжете рядко си позволяваме да показваме определен тип емоции, то когато го правим, е наистина запомнящо се.

Младокът с крехка физика обаче не се поддава на напрежението и изненадващо за мен отбелязва своята дузпа. Исус Христос и Буда получават молби Томас Лустиг да пропусне, така както исках Грифитс да изпусне. Той обаче не пропуска. 4-4. Дали да вярвам на Ники Лоу? Мога да му вярвам. 5-4.

През 1995 година легендарният актьор Мел Гибсън изиграва ролята на шотландския боец за свобода Уилям Уолъс. Речта, с която той надъхва сънародниците си преди битката срещу англичаните, остава една от най-паметните в историята. А моментът, в който по време на изпълнението на смъртната му присъда, Уолъс крещи: „FREEDOM“ („СВОБОДА“), все още кара кожата ми да настръхва.

Също както Мел Гибсън, халфът на Селтик Том Рогич е австралиец и очевидно има нещо общо с Шотландия. Когато Том Рогич изрита топката високо над вратата, изпитах върховно чувство на облекчение. Дотолкова, че можех да заплача от щастие. Просто паднах на пода по корем и се отдадох на момента. Заради всички тези години, които Рейнджърс изстрада. Заради Светлин Митев от Сливен….

Независимо дали става дума за футбола или за реалния живот, има моменти, които трябва да бъдат изживяни докрай. Така както се пее във великата балада на Дейвид Холидей – „High“ („Високо“):

„Колко ценни моменти? Колко ценно време ни се изплъзна през ръцете като пясък? Сега разрибаш, че си високо. Достатъчно високо, за да мечтаеш. Има непознати места, на които сърцето ти копнее да отиде“.

Високо. Така както Том Рогич от Селтик изрита топката. Убеден съм, че в този ден всички истински фенове на Рейнджърс са реагирали като мен. Така както Христо Стоичков показа отношението си към наскоро починалите Трифон Иванов и Йохан Кройф по време на мача на звездите на Националния стадион „Васил Левски“. Така както Хабиб Нурмагомедов показа отношението си към починалия си баща след победата му срещу Джъстин Гейджи в своя последен мач в състезателната си кариера.

В този ден Давид победи Голиат. Обикновеният човек победи звяра. Възстановяващият се Рейнджърс победи могъщия Селтик. Възрастният 70-килограмов сенсей надделя над напомпания гологлав боксьор в тежка категория.

Това е една история за силата човешкия дух. За преодоляването на границите отвъд възможното. За емоциите, които можем да си позволим да изпитаме, когато сме облекчени. Историята е разказана от един наблюдател, който обожава „синята“ част от Глазгоу. Това са моментите, които остават за цял живот. Професионални успехи, преодоляни препядствия, любовна балада, любов, качествен алкохол. Тези специални моменти обаче не идват даром. Те трябва да се заслужат! И така до следващия такъв момент….

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here