Световното първенство по ръгби във Франция през 2007 година. Целият свят тръпне в очакване на големите мачове. Или поне феновете на ръгбито. Ще попитате какво общо има това с футбола. Има повече общо отколкото предполагате….

„Джеймс МкФадън стреля от далеч. О, какъв гол! Какъв гооооол, какъв гол на МкФадън! Магия. Той отново е геният за Шотландия. Французите са урочасани на „Парк де Пренс“. Джеймс МкФадън от 40 ярда. Франция – Шотландия 0-1“, крещи шотландският коментатор Питър Мартин с фалцет, на който могат да завидят Томас Андерс от Modern Talking, Аксел Роуз от Guns N’ Roses, Стивън Тайлър от Aerosmith, както и братята от Bee Gees.

В сряда вечерта, на 12 септември 2007 година, Франция приема Шотландия в квалификационен мач за Евро 2008. Няколко дни по-рано е започнало световното първенство по ръгби, на което Франция е домакин. Легендарният „Стад дьо Франс“ в парижкото предградие „Ст Дени“ е основна арена на сблъсъците. Това принуждава домакините да изберат стадиона на ПСЖ – „Парк де Пренс“ за домакин на квалификацията за европейското. Любопитен факт е, че французите не са играли квалификационен мач на този стадион от един друг двубой, игран на 17 ноември 1993 година….

17 ноември 2007 година. Хемпдън Парк, Глазгоу. Националният отбор на Шотландия приема Италия. Победа за шотландците ще означава класиране за Евро 2008. Проливният дъжд в Глазгоу усилва драматизма.

Дъжд. Както когато японецът с дългата коса преби Том Круз в „Последният самурай“. Дъждът, който символизира меланхоличната есен. Миризмата на дъжд. Дългата разходка в ноемврийския мрачен следобед, по време на която осъзнаваш, че повече никога няма да бъдеш същият човек. Невъзможната любов. Или онази, която има срок на годност. Защото единият от двамата умира пръв. Или просто защото и двамата сте прекалено горди, изпълнени с колплекси и его, което не можете да преодолеете. Защото на една определена възраст сте емоционално незрели личности, вечно търсещи да запълнят празнината. Защото е по-важно да сте прави, отколкото щастливи. Толкова много искате да сте възрастни, а приличате на едни малки деца, които тропат с краче защо не са си получили играчката. По този начин разходката между мъж и жена, хванати за ръце, се превръща в единична разходка. Студено отчуждаване. Хладна дистанция. Всеки тръгва сам по своя път. Безброй разсъждения. Безсмислени. November Rain на Guns N’ Roses.

Успях ли да ви сдухам? Не се притеснявайте. Животът също ще ви сдуха!

Мануел Мехуто Гонзалез дава началото на двубоя под проливния дъжд на Хемдън Парк. Как обаче се стигна дотук? Как започна всичко за националния отбор на Шотландия в квалификационния цикъл за европейското?

Почти рожденият ми ден и почти националният стадион, но не съвсем. Септември 2006 година и начало на квалификациите. На Селтик Парк Шотландия отнася аутсайдера Фарьорските острови с 6-0. Нападателят на Рейнджърс Крис Бойд отбелязва първите си два гола в официален мач за своята страна. Първите му два гола за Шотландия са срещу България при победата на „ласитата“ с 5-1 на турнира „Кирин Къп“ в Япония. В края на 2009 година Крис Бойд ще стане голмайстор на SPL (Висшата лига на Шотландия по това време), изпреварвайки в тази класация легендата Хенрик Ларшон. Това обаче е друга история….

Началото е повече от убедително, но истинският тест предстои. 4 дни по-късно следва гостуване на Литва в Каунас.

След нулево първо полувреме защитникът Крисчън Дейли открива резултата в 46-та минути, а малко по-късно изграещият за Селтик по това време Кени Милър удвоява. Литовците връщат едно попадение пет минути преди края, но шотландците се поздравяват с крайния успех.

7 октомври 2006 година. Масимо Бусака дава начало на двубоя между Шотландия и Франция на Хемпдън Парк. Последният сблъсък между двата отбора е през 2002 година, когато „петлите“ разбиват своя съперник с 5-0 в приятелски мач на „Стад дьо Франс“. Този мач обаче няма нищо общо с предишния. Тимът на Шотландия е по-опитен и по-уверен. Капитанът на Селтик Гари Колдуел отбелязва единственият гол в мача през второто полувреме с глава след центриране от ъглов удар. Централният защитник е известен като автоголмайстор, отбелязвайки си три автогола в мачове от евротурнирите с екипа на „детелините“, а също така и няколко попадения в собствената мрежа във вътрешните състезания. От гледна точка на шотландците, които са фенове на Рейнджърс, Гари Колдруел винаги отбелязва в правилната врата.

Три победи от три мача. Тимът върви наистина солидно под ръководството на Уолтър Смит. Тук е моментът да споменем, че групата е много тежка. Шотландия трябва да се бори за класиране на европейското срещу световния шампион Италия, световния вицешампион Франция, четвъртфиналистът от последното световно – Украйна с Андрий Шевченко в отбора си, Литва – която прави равен на световния шампион Италия като гост в откривашия мач, Грузия – корав отбор и доста силен домакин и Фарьорските острови. 7 отбора в битка за две места, които ще дадат право на участие на Евро 2008.

Логично победният ход на „ласитата“ не продължава вечно. На Олимпийския стадион в Киев тимът на Украйна печели с 2-0 с голове на Кучер и Шевченко от дузпа. Шотландците държат нулево равество повече от час, но защитата им е преодоляна.

С настъпването на календарната 2007 година обаче се появяват промени начело на отбора. Френският наставник на Рейнджърс Пол льо Гуен е заменен, като легендата на тима Уолтър Смит се съгласява да поеме своя любим клуб. Това дава шанс на бившия мениджър на „сините“ от Глазгоу – Алекс МкЛийш да поеме националния отбор на Шотландия.

На 24 март 2007 година в дебюта на МкЛийш като наставник, Шотландия записва труден успех у дома над Грузия с 2-1. Голмайсторът на SPL Крис Бойд открива резултата в началото на двубоя, отбелязвайки своя пети гол за националния отбор и трети в квалификациите. Коравите грузинци изравняват чрез Шота Арвеладзе. В 89-та минута нападателят Крейг Бийти вкарва победния гол и носи успеха на „ласитата“.

4 дни по-късно тимът губи с 0-2 гостуването на Италия в Бари с две попадения на Лука Тони. През юни месец пък е записана победа с 2-0 като гост над аутсайдерът Фарьорските острови. Повече от половината мачове са изиграни. Равносметката е ясна – 5 победи и 2 загуби от 7 двубоя. Остават още 5 мача. Септември, октомври и ноември ще решат дали Шотландия ще играе на европейското или не.

През септември идва домакинство на Литва. Страна, която има невероятни традиции и успехи в баскетбола, но към този момент и на футбол биха могли да бъдат много опасни. Крис Бойд открива резултата на Хемпдън Парк през първото полувреме. Седми гол за националния отбор и четвърти в квалификациите за Евро 2008. По ирония на съдбата, това ще се окаже последният му гол за Шотландия. Той обаче все още не го знае, а и никой по това време не предполага….

Данилевичус изравнява от дузпа през втората част. Това само мобилизира коравите „ласита“ и с голове на Стивън МкМанъс и Джеймс МкФадън накрая, шотландците печелят двубоя, показвайки психика.

Двубоят на „Парк де Пренс“ влиза в историята на шотландския футбол. Победата срещу Франция с 1-0 е емоционална, историческа, психологическа и стратегическа. След 9 изиграни мача в групата, Шотландия е на върха със 7 победи. Нападателят на Евертън по това време, който впоследствие преминава в Бирмингам – Джеймс МкФадън се превръща в национален герой, докато французите проклинат избора си да играят на „Парк де Пренс“.

Мачът срещу Украйна на Хемпдън Парк през октомври започва ударно. Кени Милър и Лий МкКалък дават ранен аванс на „ласитата“. Шевченко обаче връща едно попадение преди почивката. През втората част отново Джеймс МкФадън се оказва точният човек на върха на атаката и сънародниците на Шон Конъри записват осма победа от десет мача.

Победа на стадион „Борис Пайчадзе“ в Тбилиси четири дни по-късно срещу Грузия ще означава класиране на европейското кръг преди края. Шотландците обаче се поддават на напрежението и Грузия печели с 2-0. Всичко ще се реши в последния кръг….

17 ноември 2007 година. Хемпдън Парк, Глазгоу. Националният отбор на Шотландия приема Италия. Победа срещу настоящия световен ще означава класиране за Евро 2008. Проливният дъжд в Глазгоу усилва драматизма.

За последен път Шотландия е била на голямо първенство на Световното през 1998 година. Тогава в последния кръг на квалификациите отборът надделя над Латвия с 2-0, което осигури участието на Мондиала. Страната е известна с това, че във всичките си осем участия на най-големия форум, е отпадала в груповата фаза. И ако през 1978 година народът е вярвал, че тимът ще спечели световната титла, то през 1998 година разочарованието е довело до реализъм, което води и до появата на официалната песен за участието на Шотландия на Световното, която е озаглавена: Don’t come home too soon (Не се прибирай вкъщи прекалено рано). Футболистите не послушват съвета на поп-рок изпълнителите Del Amitri и отново отпадат в групите.

Какво се случва обаче на 17 ноември 2007 година? Двата отбора излизат на терена под звуците на тоталния хит на Faithless – Insomnia и националните химни са изпълнени. Достолепен възрастен господин с бяла брада с цялото си сърце пее Flower of Scotland (Цветето на Шотландия) – националният химн на страната. Окуражителната подкрепа е факт.

Мануел Мехуто Гонзалез дава началото на двубоя под проливния дъжд на Хемдън Парк. Началото е възможно най-стресиращо за „ласитата“. Едно центриране отляво и Лука Тони засича топката в наказателното поле. Гол за италианците и 0-1 след само 75 секунди игра! Алекс Мк Лийш е притеснен. В буквално следващата атака Мауро Каморанези за малко не вкарва от същата позиция. Световните шампиони показват манталитет.

Шотландците нападат, но атаките им са по-скоро хаотични. Италия държи центъра на терена и контролира играта. Не е отсъдена дузпа за игра с ръка в наказателното поле на Дзамброта. Контраатаките на „адзурите“ са опасни и гол на Ди Натале е отменен заради засада. Малко преди края на първото полувреме пък Пирло чисти с глава от голлинияна удар на Дейвид Уиър.

На почивката е ясно, че нещо трябва да се промени. Времето минава и в душата на шотландските фенове звучат тъжни балади. Ако има нещо обаче, което този народ умее да прави добре, то е да се бори. Шотландците няма да загубят, без да са запазили достойнството си!

В 65-та минута МкФадън изпълнява фаул, който рикошира в стената. Лий МкКалък стреля, вратарят Буфон избива топката и при добавката капитанът Бари Фъргюсън изравнява резултата. Носителят на „Златната топка“ за предната година и капитан на Италия – Фабио Канаваро изглежда притеснен. Той дори провокира МкФадън след едно остро влизане на нападателя срещу Буфон. Бари Фъргюсън и Скот Браун обаче веднага реагират, за да защитят своя съотборник.

Малко по-късно Джеймс МкФадън пропуска от малък ъгъл в наказателното поле, а 10 минути преди края на мача нападателят прави уникален пропуск след центриране на Кени Милър отдясно. Алекс МкЛийш се хваща за главата, както и всички на терена и по трибуните. Шотландия можеше да води с 2-1, но МкФадън пропуска на полуопразнената врата.

Домакините продължават да се борят до самия край, когато Киелини извършва нарушение срещу Алън Хътън. Съдията обаче изненадващо дава фаул в полза на „адзурите“. На всичкото отгоре довабеното време е само две минути….

Пряк свободен удар за Италия. Шотландия не може и не трябва да завършва наравно. Не може само един гол да лиши „ласитата“ от мечтата. Пирло центрира отдясно, удар с глава на Кристиан Панучи и гол за Италия. 1-2. Минутата е 91-ва. Край с мечтата на Шотландия….

Това е самоунищожителният инстинкт. Представата за достойнство на шотландците, както и моята. Би било твърде болезнено в такъв момент да загубиш само заради един гол. Подобно чувство на облекчение изпитах и когато Зенит отбеляза втория гол срещу Рейнджърс във финала за Купата на УЕФА през 2008 година. Любовната балада на Mike and the Mechanics – Now that you’ve gone (Сега, когато те няма) звучи в този мовент. Алекс МкЛийш и Джеймс МкФадън не могат да скрият разочарованието си.

Толкова близо и толкова далече. МкФадън бе национален герой срещу Франция, в този ден обаче пропусна да реши двубоя и да класира страната си на европейско. Шотландия завърши кампанията с 8 победи и 4 загуби. И да, нито едно равенство! Шотландците, също като мен, са хора на крайностите. Не се задоволяват с половинчати неща. Като ще е щастие, да е щастие. Като ще боли, да боли докрай!

Почти успех и меланхоличен дъжд.

В тази история няма хепи енд. В живота невинаги получаваш това, което искаш. Не можеш да имаш всичко. В този дъждовен есенен следобед Шотландия не постигна победа. Това, което обаче националният отбор на страната даде на своите сънародници, а и не само на тях, а на всички, които имат отношение към тази прекрасна страна, бе емоция. Една неповторима емоция и спомени. Така както една красива любов в крайна сметка приключва по една или друга причина. Понякога защото не си достатъчно дорасъл за нея, а друг път просто защото обстоятелствата са по-силни. И нищо не можеш да направиш по въпроса….

Историята на квалификационния цикъл на шотландците за Евро 2008 е красива и с неуспешен край. Тя идва да покаже, че понякога в живота колкото и усилия да полагаш, това не е достатъчно. Пътят е по-красив от голямата цел. Пътят е важен. Понякога по него има много горчивина. И докато вървиш към голямата цел, ще изядеш много горчилка. Но само и единствено по този начин можеш истински да оцениш когато дойде моментът да изядеш сладкото….

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here