Днес ще се пренесем в Мърсисайд. Но, не в неговата червена или синя част, а в тънката бяла линия, която разделя земите около реката Мърси или пък ги обединява, защото Транмиър Роувърс е една интегрална футболна част от този толкова футболен край на Албиона и в комбинация с червеното и синьото на своите прочути съграждани носи оня специфичен британски дух, въпреки че някои от хората на този район твърдят, че са всичко друго но не и англичани и британци.

Транмиър Роувърс е създаден през 1884 година под името Белмонт, а приема сегашното си название през 1885 година. Първоначално играят в регионалните лиги на северозапада на Англия, преди да станат един от основателите на Трета дивизия Север през 1921 година. Следват десетилетия на подвизаване в различните дивизии на английската футболна система от Втора до Четвърта и обратно, гарнирани със сериозни финансови проблеми през 80-те години, попадане под администрация през 1987 година и последвали чудни повече от 10 сезона, когато славата каца на бялата фланелка със син и зелен мотив отпред, а слънчевите лъчи обливат иначе мрачния Мърсисайд и техния стадион Прентън парк. Транмиър са известни като „Super white army“ и започват да играят футбол първо в района Бъркънхед преди да се преместят на игрището, което става техен духовен дом вече 134 години. Стадионът има класически британски вид с отделни трибуни, които заменят правостоящите тераси след „Доклада Тейлър“ и побира 16 557 зрители. При първата им среща тук е имало 8 хиляди, които гледат победа с 8:0 над Ланкастър таун, а рекордното 24 424 е срещу Стоук Сити за Купата на асоциацията през 1972 година. През 90-те години „бялата армия“ е толкова близо до мечтата за участие в елита на Англия и възможността град Ливърпул да има три отбора там, че чувството на неуспех може да се опише като агония. Три поредни участия в плейофите спират Транмиър от пътя на лелеяната слава през 1993, 94 и 95 година, но за сметка на това имат успехи за купите при участията си в различни турнири.

Транмиър Роувърс с Leyland DAF trophy през 1990 година

През 1990 година побеждават на Уембли Бристъл Роувърс с 2:1 и печелят Купата Leyland DAF trophy пред 48 402 зрители. Герой за отбора става Иън Мюър, който в 11 сезона бележи 180 гола. В единадесеторката на Транмиър блестят вратарят Ерик Никсън, Нийл МакНаб, Стийв Викърс, Крис Малкин, Джим Стийл.

Иън Мюър(в дясно) и Джим Стийл с трофея

Всички те са основата на един изключителен отбор, който печели промоция за Втора дивизия през 1991 година. Иън Мюър е първият футболист на клуба, който влиза в тяхната Зала на славата, а второто попълнение е неговият партньор в атака – Джон Мориси.

Джон Мориси на Уембли срещу Бирмингам Сити

През 1991 след победата над Болтън Уондърърс във финала на плейофа, те губят във финал за Leyland DAF с 2:3 от Бирмингам Сити. Така за една година Транмиър прави 4 гастрола до „Стадиона с двете кули“, което само по себе си е едно забележително постижение.

Джон Олдриж

През лятото на 1991 година на Прентън парк идва великият Джон Олдридж с трансферна сума от 250 000 паунда от Реал Сосиедад и за 10 сезона бележи 170 гола, с което отстъпва само на Иън Мюър. Джон има 69 мача и 19 гола за Република Ирландия и е първият футболист на Роувърс, който бележи на Световно първенство, след като попада в селекцията на Джак Чарлтън за САЩ`94 и вкарва на Мексико, а това попадение се оказва ключово за класирането на „детелините“ на осминафинал.

Пат Невин

Към атаката през 1993 година се присъединява и шотландският национал Пат Невин, а в три поредни сезона Роувърс губи в плейофите от Суиндън Таун, Лестър Сити и Рединг. Особено болезнена е 1994 година, когато е загубена полуфиналната битка за Купата на Лигата от Астън Вила. В първата среща Вила вкарва късен гол при 3:0 на Прентън парк, а в реванша отново късно попадение за „виланите“ изравнява общия резултат и това води до продължения и дузпи. В тях Марк Боснич спасява удара на Лиъм О`Брайън и в крайна сметка с 5:4 съставът от Висшата лига се класира за финала и облива в сълзи хората от Бъркънхед. Джон Олдридж поема мениджърската позиция през 1996 година и ги класира за най-великия мач в тяхната история – финал за Купата на Лигата през 2000 година. Това се оказва и последният мач на „Оригиналния Уембли“, като 74 313 зрители гледат зрелищен мач, в който има от всичко: голове, червен картон за Клинт Хил от Транмиър, провокация от Тео Загоракис, която води до шамар по лицето му от Джон Олдридж, изравняване от друга легенда в лицето на Дейвид Кели и сълзи след победното попадение на Мат Елиът за „лисиците“. Транмиър достига два поредни четвъртфинала за Купата на Асоциацията, като през 2000 година побеждава по пътя си Евертън с 3:0 и Саутхямптън с 4:3.  След тези забележителни резултати следва пропадане в долните нива на Футболната лига, като на 25 април 2015 година се случва немислимото и след 94 години клубът изпада в Конференцията. Изгнанието продължава 3 сезона и на 12 май 2018 година, те се завръщат във Футболната лига под ръководството на собственика и бивш играч Марк Палиос и мениджърът и също бивш състезател Мики Мелън.

Много известни имена са водили Роувърс в лицето на Джон Барнс, Мики Адамс, Брайън Литъл, Брайн Хамилтън, Рон Йейтс, Франк Уортингтън, Кевин Шийди, но над всички е легендата Джон Кинг. Той предвожда Транмиър Роувърс близо 15 години и постига забележителни резултати, особено през втория си период от 1987 до 1996 година. В негова чест една от трибуните на Прентън парк носи името му.

Транмиър има победа и в турнира на Купата на Уелс, като през 1935 година побеждава с 1:0 Честър.

Големите съперници за феновете на отбора са Болтън, Олдъм Атлетик и в по-малка степен Евертън, Ливърпул и Крю Александра. Много футболисти играли и за червената и синята част на Мърсисайд са обличали бялата фланелка на Транмиър Роувърс, а един от най-известните им привърженици е реферът от Висшата лига Майк Дийн.

Кой твърди, че Майк Дийн е фен на Тотнъм?

Любопитно е, че емблемата на Транмиър включва като детайл 3 лъва и е една от малкото такива в английския футбол, съдържаща символа на националния отбор на Англия, а мотото на клуба е: „Ubi fides ibi lux et robur“, значещо „Където има вяра, там има светлина и сила“, а това е един отличен финал и пожелание към всички привърженици на нашия любим английски и британски футбол!

П.п. Снимката на корицата показва легендарния вратар Ерик Никсън на Прентън парк.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here